Джо Хил
Носферату (25)

Тръбата за прането

Вик беше на седемнайсет години, само с двайсет килограма по-тежка и с осем сантиметра по-висока в сравнение с преди пет години — кльощаво момиче с дълги крака. Въпреки това тръбата бе твърде тясна за нея. Опря гръб в стената и коленете й се забиха в лицето. Стъпалата й бяха опрени в отсрещната страна на шахтата.

Започна да се промушва нагоре, като се изтласкваше с пръстите на краката си. Кафяв дим се виеше около нея и щипеше очите й.

Ахилесовите й сухожилия започнаха да трептят и да „горят“. Плъзна гърба си с десетина сантиметра по-нагоре, „ходеше“ в тръбата гротескно прегърбена и превита. Мускулите отзад на кръста й пулсираха.

Беше преодоляла половината разстояние, когато лявото й стъпало се хлъзна и задникът й потъна надолу. Усети как дясното й бедро се раздира и изпищя. За момент успя да се задържи на място, със забито в лицето дясно коляно и висящ право надолу ляв крак. Тежестта върху десния й крак бе твърде голяма. И болката бе твърде голяма. Остави дясното си стъпало да се освободи и падна долу.

Беше болезнено, тежко падане. Удари се в алуминиевия под на шахтата, като прасна лицето си в дясното коляно. Другото й стъпало изтласка вратичката и се показа в килера.

За момент Вик бе опасно близо до паниката. Разплака се и когато се надигна в тръбата, не направи опит да се изкатери отново, а започна да подрипва, въпреки че върхът бе твърде високо и нямаше за какво да се захване. Закрещя. Закрещя за помощ. Шахтата бе пълна с дим, който замъгляваше погледа й. Гърдите й се разтресоха в суха, мъчителна кашлица. Имаше чувството, че никога няма да може да спре да кашля. От непрестанната кашлица й се догади, избълва струя слюнка с вкус на жлъч.

Ужасяваха я не димът или болката в задната част на бедрото, където определено имаше разтегнат мускул. Ужасяваше я неизбежната, отчайваща самота. Какво бе изкрещяла майка й на баща й? „Ама не ти се занимаваш с възпитанието й, Крис! Аз се занимавам. Всичко е на моите плещи!“ Мъчително бе да е в дупка. Сама. Не можеше да си спомни кога за последно прегърна майка си, уплашената си, сприхава, нещастна майка, която опираше хладна длан върху челото на Вик, когато тя имаше треска. Щеше да е чудовищно да загине тук, оставяйки нещата в това положение.

Отново запълзя нагоре по шахтата с опрян в стената гръб и запънати отсреща ходила. От очите й бликаха сълзи. Димът бе станал по-гъст и сякаш я обгръщаше цялата. Имаше сериозен проблем в задната част на дясното й бедро. Всеки път, когато се оттласнеше нагоре, имаше чувството, че мускулът продължава да се разкъсва.

Примигваше и кашляше, докато се виеше нагоре по шахтата като червей. Металът зад гърба й бе неприятно топъл. Помисли си, че много скоро кожата й ще започне да полепва по стените. Вече не се намираше в шахта, а в комин, в дъното на който гори огън, а тя бе Дядо Коледа и отиваше при елените. В главата й непрестанно се въртеше онази идиотска коледна песен за светите и весели Коледи. Не искаше да се опече, докато в съзнанието й кънти коледна песен.

Когато се доближи до върха на тръбата, вече нищо не се виждаше от дима. Хленчеше и се стараеше да не вдишва много въздух. Големият мускул на дясното й бедро се тресеше безпомощно.

Някъде отгоре проблесна бледа светлина — вратичката към горния етаж. Дробовете й горяха. Без да иска, си пое дълбоко въздух и се закашля. Тази кашлица бе много мъчителна. Усещаше как меките тъкани зад ребрата й се разкъсват. Десният й крак поддаде без предупреждение. Протегна отчаяно ръце към затворената вратичка и си помисли: „Няма да се отвори. Той е сложил нещо пред нея и тя няма да се отвори“.

Ръцете й се подадоха през вратичката, въздухът оттатък бе прекрасен, хладен. Задържа се и ръбът на отвора се озова под мишниците й. Краката й се отпуснаха надолу, коленете й се чукнаха в стоманените стени.

Тъй като вратичката бе отворена, шахтата засмука въздух и Вик усети надигащия се отдолу топъл, смрадлив повей. Около главата й се виеше дим. Не можеше да спре да кашля и да мига. Кашлицата бе толкова мъчителна, че цялото й тяло се тресеше. Усети вкус на кръв, устните й бяха изцапани с кръв. Зачуди се дали не е изкашляла нещо, което не бива да се изкашля.

Повися така известно време, нямаше сили да се прехвърли отвън. После започна да подритва, опитвайки се да намери опора за пръстите на краката си. При съприкосновението със стената се чуваше кънтене. Не можа да намери стабилна опора, но и не й трябваше такава. Главата и ръцете й вече бяха отвън и за да излезе, не се налагаше да се катери, а просто да се преметне напред. Измъкна се и полегна върху мъхестия килим в коридора на втория етаж. Въздухът бе свеж. Задиша като риба, останала на сухо. Хич не е лесна работа да запазиш живота си.

Подпря се на стената, за да се изправи. Очакваше цялата къща да е пълна с дим и обвита от бушуващи огнени езици, но не бе така. Коридорът на горния етаж бе задимен, но това бе нищо в сравнение с ужаса в тръбата. Мярна слънчева светлина отдясно и закуцука по дебелия вехт килим към стълбищната площадка. Заслиза, залитайки, по стълбите и димът отново я погълна.

Предната врата бе отворена. Веригата висеше на касата, заедно с резето и едно дълго парче дърво. Навлизащият въздух бе божествен, прииска й се да изскочи навън, но се въздържа.

В кухнята се виждаха само дим и проблясващи светлинки. В дъното на коридора бе дневната. Тапетите в далечния край бяха изгорели и мазилката се бе показала. Килимът тлееше. В една от вазите имаше букет от пламъци. Потоци оранжев огън пълзяха по евтините бели, от изкуствена материя завеси. Предположи, че цялата задна част на къщата е опожарена, но тук отпред, в коридора и фоайето, имаше само дим.

Вик погледна през прозореца до вратата. Алеята отпред бе тънка и тясна и водеше към горичка. Не видя кола, но от това място нямаше видимост към гаража. Може би той се спотайваше там в очакване да разбере дали Вик ще излезе. Може би стоеше в засада в края на алеята.

Нещо изскърца протяжно отзад и се сгромоляса. Облаци дим изригнаха към нея. Една искра я ужили по ръката. Каза си, че няма какво толкова да му мисли. Той или я дебнеше, или не я дебнеше, но и в двата случая не й оставаше нищо друго, освен да излезе…