Джо Хил
Носферату (17)

Хейврил, Масачузетс

В края на март Линда завари Вик с Крейг Харисън в стаята й в един през нощта. Не че се чукаха, дори не се целуваха, но Крейг държеше бутилка „Бакарди“, а Вик изглеждаше доста пияна.

Крейг сви рамене, усмихна се и на тръгване подхвърли: „Лека нощ, госпожо Маккуин, съжалявам, че ви събудихме“. На следващата сутрин Вик отиде да поеме съботната си смяна в „Тако Бел“, без да проговори на майка си. Не гореше от желание да се прибира вкъщи и определено не бе готова за това, което я очакваше, когато все пак се прибра.

Линда седеше на леглото на Вик, което бе старателно оправено, със сменени чаршафи и бухната възглавница, както в хотелите. Липсваха само ментовите бонбони върху калъфката.

Всичко друго бе изчезнало — скицникът, книгите, компютърът. На бюрото имаше някакви неща, но в първия момент Вик не им обърна внимание. При вида на разчистената си стая получи пристъп на задух.

— Какво си направила?

— Би могла да си възвърнеш вещите — каза Линда, — ако се съобразяваш с новите ми правила и новия вечерен час. От сега нататък аз ще те карам на училище, на работа, изобщо където се налага да отидеш.

— Ти… нямаш право… — промълви Вик, задъхвайки се.

— Намерих разни неща в едно от чекмеджетата ти — продължи майка й, сякаш не бе чула казаното от Вик. — Бих желала да чуя обяснението ти.

Линда кимна към отсрещния ъгъл на стаята. Вик извърна глава и този път забеляза какво лежи на бюрото — пакет цигари; тенекиена кутийка, в която имаше нещо като червени и оранжеви бонбони за Свети Валентин; няколко малки бутилки от джин; два презерватива с аромат на банан в алени опаковки. Едната от опаковките бе разкъсана, празна.

Вик бе купила презервативите от автомат до хотела „Хауърд Джонсън“. Бе надула единия и бе изрисувала лице върху него. Бе кръстила човечето Пишльо и забавляваше с него децата в училище, като го прокарваше над чина си, когато учителят излезе. Щом се върна от тоалетната, господин Джафи усети миризмата на банани и попита кой е донесъл пай, при което всички прихнаха да се смеят.

Крейг забрави цигарите си след едно вечерно наминаване и Вик ги задържа. Тя не пушеше, но обичаше да изважда цигара от пакета, да я слага на леглото и да вдишва сладникавата миризма на тютюн — миризмата на Крейг.

Хапчетата екстази Вик вземаше, за да изкара нощите, в които не можеше да спи заради мислите, щуращи се из главата й като ято пищящи, обезумели прилепи. Понякога тя затваряше очи нощем и виждаше Прекия път — разкривен правоъгълник, водещ към мрака. Тя усещаше амонячната смрад на урина от прилепи и миризмата на плесенясало дърво. Чифт фарове светваха в далечния край на моста, два кръга бледа светлина, разположени близо един до друг. Фаровете бяха ярки и ужасни и понякога тя продължаваше да ги вижда дори след като отвореше очи. От тях й идеше да се разкрещи.

Хапчетата винаги оправяха нещата. Вземеше ли ги, имаше чувството, че се плъзга и в лицето й духва вятър. Светът започваше да се движи гладко и елегантно, сякаш бе възседнала бащиния мотор и се накланяше при завой. Не й се спеше, когато бе на екстази, тогава твърде много обичаше света, за да може да спи. Обаждаше се на приятелите си и им казваше, че ги обича. Рисуваше до късно през нощта проекти за татуировки, за да може да прекоси пропастта между обикновено момиче и похотлива стриптийзьорка. Искаше да има двигател на мотор над гърдите си, така момчетата щяха да разберат колко е печена, но макар и вече навършила седемнайсет, тя, за жалост, бе единствената девственица в класа.

Шишенцата с джин не бяха нищо. С джина тя просто преглъщаше екстазито.

— Мисли каквото си искаш — каза Вик. — Не ми пука.

— Май трябва да се радвам, че поне използваш предпазни средства. Ако родиш извънбрачно дете, не очаквай помощ от мен. Няма да се занимавам с такива работи. Нито с теб.

На Вик й се прииска да й каже, че това е добра причина да забременее възможно най-скоро, но каза единствено:

— Не спя с него.

— Лъжеш. 4 септември. Мислех, че си преспала в къщата на Уила. В дневника ти пише…

— Чела си ми дневника! — изрева Вик.

— … че за пръв път си спала цяла нощ с Крейг. Да не мислиш, че не знам какво означава това?

Означаваше, че бяха спали заедно… облечени, завити с юрган, в сутерена на дома на Уила, заедно с шест други деца. Но когато тя се събуди, той се бе сгушил до нея, с една ръка върху талията й, дишащ в тила й, и тя си помисли: „Моля те не се събуждай“. За момент бе толкова щастлива, че едвам издържаше.

— Да, това означава, че сме се изчукали, мамо — каза с мек глас Вик. — Защото ми писна да му духам. Това просто не ме задоволяваше.

Лицето на майка й, което бездруго бе доста бледо, съвсем загуби цвета си.

— Държа вещите ти под ключ — каза тя. — Но ако следваш новата програма…

— Така ли постъпваше, когато баща ми те разочароваше? Заключваше си путката за няколко месеца, за да го накараш да следва програмата?

— Заклевам се, че ако в къщата имаше девствен пояс, щях да те накарам да го носиш — изсъска тя. — Устата ти е мръсна като на проститутка!

— Колко прецакан отвътре човек си ти — каза Вик. Нищо по-гадно не й дойде на акъла. — Изнасям се.

— Ако си тръгнеш, вратата завинаги ще е заключена за теб — каза Линда, но Вик не я слушаше, вече излизаше от стаята.

* * *

Вик вървеше.

Валеше дъжд, примесен със суграшица; военното й яке подгизна, а в косата й хрущяха дребни зърна лед.

Баща й и приятелката му живееха в Дърам, Ню Хемпшир, и можеше да стигне до там с влак, макар и с прекачване, но нямаше пари за билети.

Въпреки това отиде на гарата и се помота там известно време, защото поне бе сухо. Замисли се от кого би могла да поиска пари. После си рече: „Майната му, ще се обадя на татко и ще го помоля да дойде да ме вземе с колата“. Зачуди се защо не се бе сетила за този вариант по-рано.

Само веднъж, миналата година, бе ходила при него да се видят и срещата бе пълен провал. Вик се скара с приятелката му и метна по нея дистанционното, което за зла беда я уцели право в окото й и го насини. Същата вечер баща й я отпрати, дори не пожела да чуе нейната версия. Оттогава Вик не бе разговаряла с него.

Крис Маккуин вдигна на второто позвъняване и прие разговорът да е за негова сметка. Обаче не звучеше щастлив. Гласът му стържеше. Последния път, когато се видяха, косата му бе започнала да се прошарва. Бе чувала, че мъжете си вземат млади любовници, за да се чувстват млади. Явно в неговия случай номерът не действаше.

— Е — подхвана Вик и внезапно отново й се приплака, — мама ме изхвърли, както изхвърли теб.

Не бе така, разбира се, но не виждаше по-подходящ начин да започне разговора.

— Хей, Хлапе — каза той, — къде си? Добре ли си? Майка ти звънна и ми каза, че си избягала.

— На гарата съм. Нямам пари. Можеш ли да дойдеш да ме вземеш?

— Ще извикам такси. Майка ти ще плати сметката, когато се прибереш вкъщи.

— Не мога да се прибера вкъщи.

— Вик. Ще ми отнеме час да стигна там, а и вече е полунощ. В пет сутринта съм на работа. Вече отдавна да съм си легнал, вместо това вися до телефона и се тревожа за теб.

Вик чу глас — беше приятелката на баща й, Тифани.

— Не я искам тук, Криси!

— Трябва да се разбереш с майка си — каза той. — Не мога да вземам страна. Знаеш.

— Не я искам — повтори Тифани с рязък, гневен глас.

— Кажи на тъпата путка да си затваря устата! — изкрещя Вик.

Малко по-късно баща й заговори отново, беше ядосан.

— Няма да й кажа. А като се има предвид, че последния път я преби…

— Майната й!

— … и не се извини…

— Не съм докосвала безмозъчната кучка.

— Добре. Затварям. Разговорът е приключен. Заслужаваш да прекараш нощта на дъжда.

— Ти избра нея пред мен — рече Вик. — Майната ти, татко. Почини си хубаво, за да можеш сутринта отново да рушиш. Най-добър си в рушенето.

Тя затвори.

Вик реши да спи на една пейка на гарата, но в два сутринта разбра, че няма да може. Бе твърде студено. Можеше да звънне на майка си и да я помоли да изпрати такси, но й се догади при мисълта да иска помощ от нея, така че тръгна…