Джо Хил
Носферату (14)

Различни места

Русначето, което бе споменала Маги Лей, се казваше Марта Грегорски и отвличането й бе голямата новина в продължение на няколко седмици. Това се дължеше отчасти на факта, че Марта бе знаменитост в света на шаха — Каспаров бе я хвалил, а тя бе получила титлата „Гросмайстор“ на дванайсетгодишна възраст. Освен това след падането на Съветския съюз светът все още се нагаждаше към свободите на новите руснаци и се смяташе, че в изчезването на Марта Грегорски и майка й са замесени външни сили, а това е основание за ново политическо конфронтиране. На хората им отне доста време да разберат, че бившият Съюз е зает изцяло с разпадането си и не му пука за такива дреболии. Борис Елцин обикаляше напред-назад с танк и крещеше, докато лицето му не почервенееше като домат. Бившите агенти на КГБ гледаха да си намерят добре платена работа в руската мафия. Изминаха седмици, преди някой да се сети да хвърли вината върху загниващия Запад, като обвиненията не бяха особено разпалени.

Рецепционистка в „Хилтън“ бе видяла Марта и майка й да излизат през въртящата се врата малко преди шест часа една топла дъждовна вечер. Двете били поканени на вечеря в Харвард и чакали да ги вземе кола. През напръскания с дъждовни капки прозорец служителката в хотела видяла, че Марта и майка й се качват в черен автомобил. Сторило й се, че превозното средство има стъпало отстрани, защото момичето стъпило на нещо, преди да се шмугне на задната седалка. Но вън било тъмно, а и тя говорела по телефона с клиент, който беснеел, задето не може да отвори хладилника си, така че не забелязала нищо друго.

Само едно било сигурно — двете не се качили на правилната кола. Шофьорът на наетата лимузина, шейсет и две годишният Роджър Силман, нямало как да ги вземе — бил заспал зад волана и се разбудил чак към полунощ. Чувствал се зле, все едно има махмурлук, но предположил, че просто е задрямал, макар че досега подобно нещо не му се било случвало. Решил, че клиентките са взели такси. Не му минало през ума, че може да се е случило нещо лошо. Звъннал в полицията чак на следващия ден, защото не успял да се свърже с Грегорски в хотела им.

Силман бил разпитван от ФБР десет пъти за десет седмици, но показанията му не се променяли, така и не могъл да предостави полезна информация. Твърдял, че е слушал спортно радио, защото имал много време за убиване — бил подранил с четиресет минути — когато някой почукал на стъклото. В дъжда стоял дебел човек с черно палто. Силман свалил стъклото и после…

Нищо. Просто нищо. Нощта се стопила като снежинка на върха на езика му.

Силман имал дъщери и внучки и направо му призлявало при мисълта, че Марта и майка й може да са попаднали в ръцете на някой откачен убиец като Чарлс Менсън, който ще ги чука, докато не умрат. Не спял добре, сънувал кошмар, че момичето играе шах със странни фигури — отсечените пръсти на майка му. Правел отчаяни опити да си спомни нещо, каквото и да е, но изникнал само един детайл.

— Джинджифилови сладки — казал той на федералния агент с надупчено от шарка лице Пийс.

— Джинджифилови сладки?

Силман погледнал разпитващия с поглед, пълен с отчаяние.

— Като че ли тогава сънувах джинджифиловите сладки на майка ми. Може би човекът, почукал на стъклото, бе ял такива.

— Хм — измънкал Пийс. — Добре. Това е от полза. Ще пуснем търсене за Джинджифиловия човек. Съмнявам се обаче, че ще има полза. Носят се слухове, че той е неуловим.

* * *

През ноември 1992 г. четиринайсетгодишният Рори Маккомбърс, първокурсник в гимназията „Гилмон“ в Балтимор, видял ролс-ройс на паркинга пред общежитието. Трябвало да отиде на летището, за да хване самолета за Кий Уест, където със семейството си смятал да отпразнува Деня на благодарността. Предположил, че колата е изпратена от баща му.

Всъщност шофьорът, когото бащата на Рори изпратил, бил в несвяст в лимузината си половин миля по-нагоре по пътя. Ханк Туловицки спрял в „Бухала“ да зареди гориво и да ползва тоалетната, но след като напълнил резервоара, изпаднал в безсъзнание. Събудил се в един сутринта в багажника на колата си, която била паркирана на обществен паркинг, намиращ се на стотина метра от „Бухала“. Ритал и викал в продължение на пет часа, докато тичащ за здраве ранобудник не го чул и не извикал полиция.

По-късно един балтиморски педофил заявил, че той е извършил престъплението, и описал с подробности как е блудствал с Рори, преди да го удуши. Обаче не си спомнял къде е заровил тялото, а и уликите не пасвали. Той не само нямал достъп до ролс-ройс, ами и шофьорска книжка. Когато ченгетата стигнали до извода, че този тип е невинен — просто скучаещ перверзник, който се признал за виновен, защото се възбуждал от описването на сексуално насилие срещу малолетни — се наложило да се работи по други отвличания и случаят „Маккомбърс“ останал на заден план.

На шофьора на Рори — Туловицки, и на този на Грегорски — Силман, били направени кръвни тестове дни след отвличанията, така че нямало как да бъдат открити следи от севофлуран.

Не била открита връзка между отвличанията на Рори и Марта. Никой не видял повече децата.