Джо Хил
Носферату (44)

От другата страна на вратата

Бинг Партридж гледаше през шпионката. Лявата му ръка лежеше върху дръжката на вратата. В дясната държеше пистолет.

— Момче, момче, махай се — прошепна Бинг с изтънял от напрежение глас. — Ела друг ден.

Бинг имаше план, който бе прост, но отчаян. Когато момчето стъпеше на площадката, той щеше да отвори вратата и да го завлече в къщата. После щеше да извади от джоба си флакона с джинджифилов газ и да обгази натрапника.

Ами ако момчето се развикаше? Ако се развикаше и се опиташе да се отскубне?

През няколко къщи някакви хора си правеха барбекю, децата си подаваха фризби на двора, възрастните се наливаха, смееха се гръмогласно и се печаха на слънце. Бинг не бе с ум като бръснач, но не бе и глупак. Наясно бе, че човек с противогаз и пистолет, който държи в ръцете си пищящо дете, би привлякъл внимание. А и това куче. Нищо чудно да го нападнеше. Беше санбернар и имаше внушителни размери. Ако то си мушнеше мечешката глава вътре, Бинг едва ли щеше да успее да го изтласка. Все едно да попречиш на стадо говеда да мине през отворена порта.

Господин Манкс щеше да знае какво да прави в такава ситуация, но… бе заспал. Спеше вече повече от денонощие в спалнята на Зигмунд де Зут. Когато бе буден, пак бе добрият стар господин Манкс, но когато заспеше, понякога изглеждаше така, сякаш никога повече няма да се събуди. Той казваше, че ще се оправи, когато тръгне към Коледната земя, и Бинг знаеше, че това е самата истина… но никога не бе виждал Манкс толкова стар — заспал, приличаше на мъртвец.

А и какъв бе смисълът да завлича момчето в къщата? Съмняваше се, че ще успее да събуди господин Манкс. Виктория Маккуин щеше да излезе на улицата и да започне да вика момчето, а после щяха да довтасат ченгетата. Намираше се на лошо място в лошо време. Господин Манкс бе дал ясно да се разбере, че за момента трябва само да наблюдават и дори глуповатият Бинг разбираше основанията му. Заспалата улица не бе чак толкова заспала и щяха да имат само една възможност да пипнат лъжливата курва с курвенските татуировки. Господин Манкс не му бе отправял заплахи, но Бинг осъзнаваше колко важна е задачата и какво ще е наказанието, ако се оплеска — нямаше да бъде заведен в Коледната земя. И край, край, край, край.

Момчето стъпи на първото стъпало, после на второто.

— Ето, ето, ще видя първата звезда в небето — прошепна Бинг и затвори очи, готвейки се за атака. — И само искам да се разкара копелето. Ние не сме готови.

Вдиша въздуха с мирис на гума и дръпна петлето на големия пистолет.

И тогава някой закрещя на момчето:

— Не! Уейн, не!

Нервните окончания на Бинг запулсираха и пистолетът за малко не се изхлузи от потната му длан. По пътя се зададе голяма сребриста кола, слънчевите лъчи се отразяваха в лъскавите повърхности. Прозорецът се спусна и шофьорът помаха на момчето с месестата си ръка.

— Ей! — изкрещя отново. — Ей, Уейн! — „Ей“, а не „не“. Бинг бе толкова напрегнат, че бе разбрал погрешно думите. — Какво става, пич? — изрева дебелият мъж.

— Татко! — викна момчето.

Забравило за първоначалните си намерения, то се обърна и мина тичешком по пътеката. Едрото куче тичаше редом до него.

Бинг усети как краката му омекват от облекчение. Опря челото си във вратата и притвори очи.

Отвори ги отново и погледна през шпионката. Момчето бе в прегръдките на онзи. Мъжът бе ужасно дебел, с бръсната глава и крака като бичмета. Това явно бе Луис Кармоди, бащата. Бинг бе чел за семейството в интернет и имаше някаква представа кой кой е, но не бе виждал снимка на мъжа. Изненада се. Трудно му бе да си представи Кармоди и Маккуин да правят секс — дебелакът като нищо можеше да я разпори. Бинг определено не бе фиданка, но ако застанеше до Кармоди, би приличал на бегач на дълги разстояния.

Зачуди се тя кое намира за привлекателно у него. Вероятно ги свързваха парите. Бинг много добре знаеше как изглежда жената. Всичките тези татуировки по тялото й. Всяка жена можеше да си татуира каквото пожелае, но татуировките казваха едно-единствено нещо: „Дава се под наем“.

Вятърът понесе листовете, които момчето разглеждаше, и ги запрати под колата на дебелия мъж. Когато Кармоди остави момчето на земята, то ги видя, но не се наведе да ги вземе. Тези хартийки тревожеха Бинг. Те означаваха нещо. Бяха важни.

Една болезнено кльощава жена се бе опитала да връчи на Маккуин документите. Бинг бе наблюдавал срещата им, скрит зад завесата. Виктория Маккуин не харесваше наркоманката. Крещеше й и се чумереше срещу нея. Дори запрати листовете в лицето й. Бинг почти не чуваше какво си говорят, но все пак чу думата „Манкс“. Бе му се приискало да събуди господин Манкс, но как да го събуди, при положение че той бе в такова състояние.

„Той всъщност не спи“ — помисли си Бинг, но веднага отхвърли това неприятно заключение.

Преди време отиде да хвърли едно око на господин Манкс в спалнята. Лежеше върху чаршафите само по боксерки. На гърдите му имаше разрез с формата на буквата „Y“, който бе зашит с груб черен конец. Раната бе започнала да заздравява, но пускаше гной и розова кръв. Бинг стоя там и се ослушва няколко минути, но не чу дишане. Господин Манкс лежеше със зейнала уста, от която лъхаше гадно на формалдехид. Очите му също бяха отворени — мътни, празни, вторачени в тавана. Бинг докосна ръката му, която бе студена и вдървена като на труп, и бе обзет от мъчителното чувство, че господин Манкс си е отишъл, но очите му помръднаха съвсем лекичко и се фиксираха неразбиращо в Бинг, който побърза да излезе.

Сега, след като кризата вече бе отминала, Бинг остави треперещите си крака да го отведат в дневната. Махна противогаза и седна до господин и госпожа Де Зут да гледа телевизия. Нужно му бе малко време да се освести. Стисна ръката на дъртата.

Гледа разни игри, като от време на време хвърляше по едно око към улицата и къщата на Маккуин. Малко преди седем чу гласове и затръшване на врата. Отиде до входната врата и погледна през шпионката. Небето имаше цвят на праскова, а момчето и гротескно дебелият му баща пресичаха двора, за да отидат до наетата кола.

— В хотела сме, ако ти потрябваме — викна Кармоди на Маккуин, която стоеше отпред на стълбите.

На Бинг не му харесваше, че момчето заминава с баща си. Момчето и жената трябваше да са заедно. Манкс ги искаше заедно… Бинг също. Момчето бе за Манкс, а жената за Бинг, който щеше да се позабавлява с нея в Къщата на съня. Само като погледнеше фините й голи крака, устата му пресъхваше. Едно последно забавление в Къщата на съня, а после дългоочакваното заминаване за Коледната земя, където щеше да остане завинаги.

Но не, нямаше причина да се коси. В пощенската кутия на Виктория Маккуин бе открил квитанция за детски лагер в Ню Хемпшир. Момчето бе записано за целия август. Да, наистина липсваха парченца от мозайката, но едва ли някой би записал детето си в лагер, струващ осемстотин долара на седмица, а после би се отказал. Утре бе 4 юли. Кармоди явно бе дошъл да отпразнува празника със сина си.

Бащата и синът си заминаха, оставяйки мръсницата Виктория сама. Листовете, които Бинг толкова силно желаеше да види, бяха засмукани от въздушната струя, образувала се зад потеглящия буик.

Виктория също тръгна нанякъде. Върна се в къщата, но остави входната врата отворена и три минути по-късно излезе, стиснала ключовете за колата си в едната ръка и пазарски чанти в другата.

Бинг изчака тя да се разкара, после огледа хубаво улицата и излезе. Слънцето бе залязло, оставяйки блестящо оранжево петно на хоризонта. Няколко звезди прогориха дупки в мрака отгоре.

— Имало едно време човек с противогаз и малък пистолет — затананика си Бинг тихичко, както винаги когато бе нервен. — А куршумите бяха оловни, оловни, оловни. Отиде на потока и в главата на Вик пълнителя изпразни.

Почна да обикаля покрай тротоара, но откри само един лист хартия — беше смачкан и доста изцапан.

Най-малко очакваше да види статия за човека от Тенеси, който пристигна с призрака в къщата на Бинг преди месец, два дена преди самия господин Манкс. Господин Манкс бе пристигнал блед, изпит и окървавен с понтиак с тапицерия на райета. На съседната седалка бе подпрян голям сребрист чук. По това време Бинг вече бе върнал регистрационните табели на мястото им и призракът бе готов за път.

Човекът от Тенеси, Нейтан Деметър, бе прекарал известно време в сутеренната стаичка в Къщата на съня, преди да си отиде. Бинг предпочиташе момичета, но Нейтан се справяше добре с уста и преди Бинг да приключи с него, двамата бяха провели пространни смислени „разговори“ за любовта.

Бинг се ужаси, като видя Нейтан Деметър на снимка към статия със заглавие: ИЗЧЕЗНАЛ ИНЖЕНЕР ОТ „БОИНГ“. Чак го заболя стомахът. Бе крайно изненадан, че наркоманката е донесла такова нещо на Виктория Маккуин.

— Майчице — прошепна потресеният Бинг. Инстинктивно започна да рецитира: — Имало едно време човек с противогаз и малък пистолет. А куршумите бяха оловни, оловни, оловни.

— Не е така — каза някой зад него с тънък гласец.

Бинг се обърна и видя русо момиченце, яхнало розов велосипед с помощни колелца. Беше се отделило от хората, които празнуваха в края на улицата. Дрезгав смях ехтеше в топлата влажна вечер.

— Татко ми чете тази — каза детето. — Имало едно време човек с малък пистолет. Той застрелял гъска, нали? Кой е Човека с противогаза?

— О! — възкликна Бинг. — Той е добър, всички го обичат.

— Е, аз не го обичам.

— Ще го заобичаш, ако го опознаеш.

Момиченцето сви рамене, обърна колелото си и тръгна надолу по улицата. Бинг го проследи с поглед, после се върна при семейство Де Зут, стиснал в ръка разпечатката, върху която стоеше печатът на някаква библиотека в Айова.

Час по-късно, докато Бинг гледаше телевизия в компанията на дъртаците, се появи господин Манкс. Беше облечен във фрак, копринена риза, а на краката му имаше ботуши с остри върхове. Изпитото му мъртвешко лице лъщеше на светлината от телевизора.

— Бинг — подхвана Манкс, — мисля, че ти казах да сложиш господин и госпожа Де Зут в другата стая.

— Е, не са опасни.

— Не са, разбира се, че не са. Защото са мъртви! Но трябва ли да ни се пречкат тук! За бога, защо седиш при тях?

Бинг се облещи. Господин Манкс бе най-умният и най-наблюдателният човек, когото познаваше, но понякога той не можеше да схване съвсем простички неща.

— По-добре ми е с компания — отвърна Бинг.