Джо Хил
Носферату (16)

Различни места

Вечерта на 9 май 1993 г. в Чесапийк, Вирджиния, валеше като из ведро. Джеф Елис изведе своя английски спрингер шпаньол на традиционната разходка след вечеря. Нито на Елис му се излизаше, нито на кучето Гарбо. Капките се сипеха толкова тежко по булевард „Бетълфийлд“, че чак отскачаха от бетонните тротоари и калдъръмените алеи. Въздухът ухаеше на градински чай и зеленика. Джеф носеше голямо жълто пончо, което буйният вятър развяваше. Гарбо разкрачи задните си крака и гледайки нещастно, приклекна да се изпишка. Къдравата й козина висеше на влажни кичури.

Елис и Гарбо минаха покрай огромната готическа къща на Нанси Лий Мартин — богата вдовица, която имаше дъщеря на девет години. Той каза на детективите от полицейското управление в Чесапийк, че е погледнал към алеята, защото е чул коледна музика, но това не бе съвсем вярно. Тогава не чу коледна музика, нямаше как, при положение че пороят предизвикваше бучене, просто винаги минаваше покрай нейната къща и винаги поглеждаше към алеята, защото си падаше по Нанси Лий Мартин. Тя бе на четиресет и две, с десет години по-възрастна от него, но все още доста приличаше на мажоретка от Вирджинския университет, каквато бе едно време.

Точно когато извърна глава към алеята, Нанси отвори входната врата и дъщеря й Ейми изтича напред. Висок мъж с черно палто опъна чадър над главата й. Двете носеха тесни рокли и копринени шалове и Джеф Елис си спомни, че жена му спомена, че Нанси Лий ще ходи на среща за набиране на средства за кампанията на Джордж Алън, който неотдавна обяви, че се кандидатира за губернатор.

Елис, който имаше фирма за дистрибуция на автомобили „Мерцедес“ и разбираше от коли, предположи, че чудото отпред е стар ролс-ройс от трийсетте години — моделът беше или „Фантом“, или „Призрак“.

Той се провикна и вдигна ръка за поздрав. Нанси Лий Мартин като че ли му махна. Шофьорът отвори вратата и се чу музика — Елис можеше да се закълне, че това е хорово изпълнение на Little Drummer Boy. Странна мелодия, като се има предвид, че бе пролет, Нанси Лий, изглежда, също се изненада, защото се поколеба, преди да се качи. Валеше здраво, тъй че не се колеба дълго.

Елис продължи нагоре, а когато се върна, колата я нямаше. Нанси Лий Мартин и дъщеря й Ейми не пристигнаха на срещата на дарителите на Джордж Алън.

Шофьорът, който трябваше да я вземе, Малкълм Акройд, също изчезна. Колата му бе открита край Бейнбридж Роуд, точно до брега, с отворена шофьорска врата. Шапката му се търкаляше в буренаците, напоена с кръв.

* * *

В края на май 1994 г. десетгодишният Джейк Кристенсен от Бъфало, Ню Йорк, летял до Филаделфия, където учел в пансион. Трябвало да го вземе кола, но шофьорът, Бил Блек, получил сърдечен удар и бил открит мъртъв зад волана на лимузината си. Така и не станало ясно кой е посрещнал Джейк на летището и къде го е откарал.

Аутопсията показала, че сърцето на Бил Блек е спряло вследствие на поглъщане на голяма доза газ севофлуран — любимото обезболяващо на зъболекарите. От този химикал човек престава да усеща болка и става податлив на внушения, тоест превръща се в зомби. Севофлуран не се намира лесно — за да го получиш, трябва да предоставиш документ, че практикуваш медицина. Следата изглеждала обещаваща, но многобройните разпити на зъболекари не довели до никакъв резултат.

* * *

През 1995 г. Стив Конлън и дванайсетгодишната му дъщеря Чарли отивали на танци. Поръчали лимузина, а на алеята пред къщата се появил ролс-ройс. Майката на Чарли, Агата, целунала дъщеря си по челото, казала й да се забавлява и никога повече не я видяла.

Обаче видяла съпруга си. Тялото му било открито с куршум в лявото око в храстите край едно място за почивка до междущатската магистрала 87. Агата веднага разпознала тялото, въпреки че лицето било доста обезобразено.

Месеци по-късно, през есента, малко след два и половина сутринта, телефонът в къщата на Конлън иззвънял и сънената Агата вдигнала. Чула свистене и пукане, сякаш връзката е междуградска, после няколко деца запели The First Noel. Високите им сладки гласчета трептели от надигащия се смях. На Агата й се сторило, че чува гласа на дъщеря си, и се разкрещяла: „Чарли, Чарли, къде си?“. Но дъщеря й не отговорила, а малко по-късно връзката прекъснала.

От телефонната компания казали, че по това време никой не се е обаждал в къщата, и полицаите стигнали до извода, че става въпрос за фантазии на поболяла се от скръб жена.

* * *

Всяка година в Америка стават 58 000 отвличания на деца (несвързани със семейни взаимоотношения) и в началото на деветдесетте години между изчезването на Марта Грегорски, Рори Маккомбърс, Ейми Мартин, Джейк Кристенсен, Чарли Конлън и възрастните им близки — заради малкото свидетели и различните щати и обстоятелства — не била направена връзка. Връзка била направена чак след случилото се с Вик Маккуин, която попаднала в ръцете на Чарлс Талънт Манкс III.