Светлана Алексиевич
Чернобилска молитва (9)

Монолог за песента без думи

„Кланям ви се доземи… Моля ви се…

Намерете ни Анна Сушко. Живееше в нашето село Кожушки. Казва се Анна Сушко… Ще ви опиша всички особености, а вие го напишете. Има гърбица, от дете е няма. Живееше сама. Шейсет години… По време на изселването я взеха с кола на «Бърза помощ» и я откараха нанякъде. Не беше грамотна, затова не сме получавали никакво писмо от нея. Самотните и болните ги откарваха в приюти. Криеха ги. Никой не знае адреса. Напишете го…

Всички в селото я жалехме. Грижехме се за нея като за малко дете. Един ще й нацепи дървата, друг ще й донесе мляко… Ще й напали печката… Две години откакто ние, ходили по чуждите краища, се върнахме в родните къщи. И й предайте, че къщата й е цяла. Покрив има, прозорци. Каквото е счупено и откраднато, ще го възстановим заедно. Само ни дайте адрес, къде живее и страда, ще отидем и ще я вземем. Ще я върнем. За да не умре от мъка. Кланям ви се доземи. Една невинна душа се мъчи в чуждия свят…

Има още една особеност… Забравих… Когато я боли нещо, тя пее. Без думи. Само с глас. Не може да говори… Когато я боли, провлачва глас: а-а-а… Жалва се…

А… а… а…“