Метаданни
Данни
- Серия
- Гласовете на утопията (4)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Чернобыльская молитва, 1997–2013 (Пълни авторски права)
- Превод отруски
- Момчил Шопов, 2017 (Пълни авторски права)
- Форма
- Документалистика
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 4,1 (× 16гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Светлана Алексиевич
Заглавие: Чернобилска молитва
Преводач: Момчил Шопов
Година на превод: 2017
Език, от който е преведено: руски
Издание: първо
Издател: Парадокс
Година на издаване: 2017
Националност: руска
Редактор: Доротея Монова
Коректор: Кристина Димитрова
ISBN: 978-954-553-225-2
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/11842
История
- —Добавяне
Монолог без име — вик
„Добри хора… Не ни докосвайте! Оставете ни на мира! Вие ще си поговорите и ще си отидете, а ние трябва да живеем тук…
Ето ги медицинските картони… Всеки ден ги вземам в ръце. Чета ги…
Аня Будай, родена 1985 година — 180 бер[1]
Витя Гринкевич, роден 1986 година — 785 бер.
Настя Шабловская, родена 1986 година — 570 бер.
Альоша Пленин, роден 1985 година — 570 бер.
Андрей Котченко, роден 1987 година — 450 бер…
Една майка доведе едно такова момиченце днес на преглед при мен.
— Какво те боли?
— Всичко ме боли, като баба ми — сърцето, гърбът, вие ми се свят.
От малки знаят думата «алопеция», защото много от тях са плешивички. Без коса. Нямат вежди, мигли. Свикнали са. Но в нашето село има само начално училище, в пети клас ги возят с автобус на десет километра. И те плачат — не искат да ходят. Там им се смеят.
Виждате… Целият коридор е пълен с болни. Чакат. Всеки ден такива работи слушам, че всичките ви ужасии по телевизора ми се струват глупости. Така предайте на началниците в столицата. Глупости!
Модернизъм… Постмодернизъм… Нощес ме вдигнаха по спешност. Идвам… Майката стои на колене до креватчето — детето умира. Слушам я как нарежда: «Исках, синко, ако това се случи, да е лятото. През лятото е топло, има цветенца, земята е мека. А сега е зима… Поне до пролетта потрай…». Ще го напишете ли?
Не искам да търгувам с нещастието им. Да философствам. За тази цел трябва да се дръпна в страни. А не мога… Всеки ден слушам какво казват… Как се жалват и плачат… Добри хора… Искате ли да знаете истината? Седнете срещу мен и записвайте… Така никой няма да я чете тая книга… По-добре не ни закачайте… Трябва да живеем тук…“