Алберт Лиханов
Измама (1)

1

Оркестърът засвири за поздрав, участниците в музикалния кръжок издуваха весело розови бузи. Някой побутна Серьожка в хълбока, друг го перна по рамото, а той, потънал в пот, кой знае защо, само върхът на носа му беше замръзнал, скочи, отметна от челото светлия си перчем и се завтече към сцената.

Серьожа тичаше покрай редовете и всички го гледаха. И от музиката, която свиреше в негова чест, и от аплодисментите, и от ярката светлина на огромния полилей той просто не беше на себе си, не чувстваше нито ръцете, нито краката, нито тялото си. Като че летеше нататък, към сцената, и този полет му се стори безкраен, бавен, тягостен…

После той се намери под ослепителната светлина на рампата и, смутен, тъпчеше на едно място пред погледите на всички. Със страх, като в пропаст, гледаше към залата, разтреперан и възбуден. Поглеждаше и към президиума, където нещо си шепнеха.

— Главната награда — каза най-после луничавият съдия — се връчва на Сергей Воробьов, постигнал абсолютен рекорд. Неговият модел самолет с бензиново моторче, подхванат от въздушните потоци, прелетя сто и деветнадесет километра! Наградата и ценен подарък — часовник, ще му връчи героят на Съветския съюз, пилот първи клас, Юрий Петрович Доронин.

Загърмяха аплодисментите като канонада, високият, с дебел нос, Доронин протегна широката си груба ръка към Серьожа, каза сред шума: „Поздравявам те“ — и започна да му връчва една след друга цял куп грамоти: за първото място сред юношите, сред възрастните от името на Комсомола за абсолютен рекорд и още какви ли не. След всяка грамота в залата се чуваха весели шеги и смях, а когато героят сложи кутийката с часовника направо в искрящата купа, защото ръцете на Серьожа бяха заети от много награди, цялата зала прихна да се смее.

Доронин вдигна ръка и стана тихо.

Толкова тихо, че Серьожа чуваше слабия звук от висулките на многоламповия полилей, който приличаше на торта.

— Деца! Това е знаменит самолет! — каза летецът, като издигна нагоре оранжевия модел с пречупено крило, с който Серьожа спечели победата и постави абсолютен рекорд. — Намерили са го колхозници на много километри от старта, в гората. — Той се обърна към Серьожа. — Казаха ми, че Сергей Воробьов мечтае да стане летец. Аз съм уверен, че той непременно ще стане такъв, защото всеки стремеж трябва да е подкрепен от вяра и воля. Днес ние празнуваме първата Серьожина победа. Ще дойде време, когато и той, и вие ще завоювате още по-големи победи. Дерзайте!

Серьожа се затича обратно към мястото си. Отново гръмнаха аплодисменти, отбелязвайки най-радостния ден в живота му.