Скот Търоу
Обявен за виновен (9)

В. Запознаване с жертвата на престъплението

Ако някога сте разглеждали „Раждането на Венера“, то сте забелязали как богинята е върху половин раковина, а всички херувими се кланят в облачетата пред Нейното величие — ето така адвокатите на някоя голяма фирма посрещат главния адвокат на основния си клиент. През първите няколко минути, след като Джейк влезе в огромния ъглов кабинет на Мартин, ние си наливахме кафе и чакахме Мартин да се справи с обичайните спешни обаждания. Десетина съдружници напъхаха глави през вратата, за да уверят Джейк колко добре изглежда и как последното му писмо по еди-кой си въпрос се отличава със същата дълбочина и прецизност както речта в Гетисбърг. Сипеха се любезни покани за обеди, театър и баскетболни мачове. Както обикновено, Джейк приемаше благосклонно вниманието. Баща му беше политик и той отлично знаеше как да се държи на разстояние чрез жестове, смях и сполучливи шеги.

Почти през целия си живот съм познавал Джейк Айгър. Бяхме заедно в гимназията в Лойола, само че той бе две години преди мен. Елейн, ние двамата с теб сме от онези католици, които израснаха с мисълта, че са от някакво малцинство, хора, които ядат риба в петък, изписват кръстния знак върху челата си с пепел и правят път на дами в траур. Знаехме, че протестантите ни смятат за тайна организация, която питае чувства на вярност към други държави, нещо като масони или като КГБ. Естествено, Джак Кенеди бе нашият кумир и мисля, че след него лозунгът „Америка за католиците“ звучеше вече в една по-различна страна. Но ти си остана завинаги дете, а аз никога не бях уверен, че за мен на масата има място.

Джейк обаче си беше момче католик, немско-ирландски католик, което бе уверено, че може да стане член на извънградския клуб на белия човек. Завиждах му и за много други неща — баща му беше богат, а и Джейк чудесно се оправяше с хората. Красавец, с вид на филмова звезда, той имаше права русочервеникава коса, която никога не се рошеше. Едва сега, преди година-две, когато прехвърли петдесетте, косата му започна да става по-матова и позагуби оня блясък, който можеше да й придаде едва ли не само светлината на прожектор. Очите му обаче са обаятелни — гъсти мигли, рядко срещани при мъже, които още от иначе безличното детство създават измамната представа за един богат жизнен опит на възрастен. Около него винаги бе фраш с момичета и аз подозирам, че той се държи жестоко с тях, ухажва ги по деликатния си маниер, но ги зарязва, щом веднъж се навре между краката им.

Въпреки това, след като бях стигнал до четиринайсетото окончателно решение какъв искам да стана, отхвърляйки Винсент Ван Гог, Джак Керуак и Дик Трейси, и обмислях да пробвам бащината си идея да се захвана с право, точно този Джейк се превърна в нещо като мой кумир. След гимназията пътищата ни се разделиха, но както бе предвидила Нора, работата ми ни срещна отново на малките семейни празненства и Джейк се нагърби със задачата да ме насочва и съветва в университета и в адвокатската практика. Когато започнах работа в КРСПН, той ме потърси за незначителна услуга, заради която се чувстваше задължен след години да ми се отплати и ето че ме доведе тук.

За този жест всеки благоразумен човек би бил изпълнен с благодарност към Джейк Айгър. Миналата година доходът ми беше 228,168 долара, и то при положение че трети пореден път ми орязват точките. Без Джейк сигурно щях да бъда в някое забутано стайче с евтина ламперия, щях да работя сам за себе си и да се мотая из полицейските участъци, а в останалото време щях да се взирам с надежда в безмълвния телефон. Джейк лети напред, а аз кретам след него. Той продължава да се извисява към звездите, като ме е оставил да се рея свободно и да се изпепелявам подир него. Някой по-недостоен тип би проявил язвителност, защото без мен Джейк Айгър щеше да е застаряващ красавец, който се мъчи да обясни по някакъв начин защо се е отказал от правото преди много години.

— Уош, Мак! — Мартин тресна телефона, слагайки точка на последното обаждане, а секретарката му най-после успя да затвори вратата. — Става дума за брат Кеймин.

— А, да — ведро се усмихнах аз и зачаках да видя как Мартин ще запристъпва по опънатото въже.

— Джейк е наясно, разбира се, че Бърт си е позволил още един от своите своеволни почивни дни.

— Да, да. — Усмивки. Уош гласно се засмива. Тоя Мартин е такъв шегобиец.

— Реших да бъда откровен. Смятам, че ще бъде по-разумно да споделим с Джейк всичко, което ни тревожи. Всичко. Не искам да се получат недоразумения.

Мартин продължи със забележителна сериозност. Той говореше, а тишината тегнеше над кабинета, остъклен от три страни, натъпкан с абстрактни картини и някакви шантави objets d’art, които той обожаваше — чудновати часовници, масичка, чийто стъклен плот покрива цял град, издялкан от екзотични дървета, жезъл на шаман, който боботи като водопад, когато го обърнеш надолу. Вместо обичайната снимка на семейството имаше изящна скулптурка, която представя Мартин, жена му и трите деца като Мецан, Мецана и добрите мечета, кацнала върху шкафа. Мартин седеше на бюрото, спрямо което всички предмети в кабинета са изкусно подредени под ъгъл, а самото бюро представлява огромен полуобработен дънер на хилядолетен дъб.

Усетих накъде бие Мартин много преди Уош, който се бе настанил в един от фотьойлите на авансцената пред бюрото. Когато най-после осъзна, че Мартин излага подробно нашите подозрения за Бърт, Уош понечи да възрази. Но явно нямаше време да обмисли думите си и реши да не се обажда.

Мартин извади ключа за шкафа — беше го скрил в гумения корем на часовника, вграден в танцьорката на хула — и отвори папката с документи, която видях вчера. Обясни на Джейк, че не сме открили никаква следа, която да доказва законността на чековете. Джейк започна да усеща, че нещо не е наред, и се притесни. На Мартин обаче, човек с принципи и солидна репутация, въобще не му мигна окото. Не можеше да се каже, че му е лесно. Целият му живот — това бе „Г и Г“, още от времето, когато е бил дясна ръка на Лиотис Гризуел. Мартин обожаваше нажежената атмосфера и усилията, необходими за всеобщо обединение. Той си има верую — екипът е нещо по-висше от сумата на отделните елементи. Тук той е силният човек, човекът, пред когото се възхищавам, той бе възхитителен и в този миг. Едва вчера Комисията взе решение да изчака, преди да уведоми клиента. И въпреки това Мартин декларираше своята вярност към нещо, което е по-важно от правилника на една юридическа фирма — Ценностите. Дългът. Кодексът на адвоката. Неочаквано клиентът бе задал въпрос, с който ясно се настояваше за истината, и Мартин не бе от тия, които биха я прикрили.

Той обясни плана на Комисията, а и как се бях заел с издирването на Бърт с надеждата, че можем да го убедим да отстъпи. Мартин молеше Джейк за малко търпение, само една-две седмици, с обещанието, че накрая ще им представи пълен отчет. За да обобщи нещата, той стана, заобиколи бюрото и седна на ръба му.

— Ако можем да съобщим на Бърт, че ти, че „ТН“ разглеждате случая с разбиране — обърна се той към Джейк, — мисля, че имаме шанс, реален шанс да си върнем парите. Успеем ли, ще избегнем скандала. Това ми се струва най-добрият вариант за всички.

Той замълча. Мартин бе отправил молбата си, цялото му огромно очарование и мощ бяха насочени към Джейк. Изчакваше. Това бе мигът на голямото предизвикателство. Съществуваше вероятност „Гейдж и Гризуел“ да се превърнат в част от Атлантида и да бъдат погълнати от океана. Помислих си, че Уош ще припадне, дори ме побиваха тръпки, очаквайки реакцията на Джейк. Той изглеждаше по-зле от всякога, смъртно пепеляв като в шок.

— Невероятно! — Това бе първото, което Джейк успя да каже. Скочи прав, обиколи фотьойла в едната посока, после — в другата. — Как ще се оправям горе? — Въпросът зададе главно на себе си, с ръка върху устните, като бе ясно, че не може да намери отговор. Той стоеше видимо уязвен, сякаш нямаше особено желание да обсъжда последствията, сякаш не намираше думи, като човек, който не би понесъл да излезе ругатня от устата му.

— Ние сме тук да помагаме — рече Уош.

— О, вие помагате много — отвърна Джейк и се намръщи.

Напоследък „ТН“ преживяваше трудни времена, ако изобщо можеше да се каже подобно нещо за компания с четири билиона годишен брутен доход. Почти всичко, което притежаваха — хотелите, компаниите за коли под наем, авиолиниите — се влияеше от колебанията в туристическия бизнес, замрял страхотно след войничката срещу оня проклет маниак. В това нямаше нищо изненадващо, тъй като всеки, който е завършил бизнес курс, ще ви каже, че подобни начинания имат циклично развитие. За да разшири и разнообрази капиталовложенията, преди десет години „ТН“ подхвана бизнес с пътнически чекове и така навлезе в света на банкерската групировка „Сънбелт“ точно по времето, когато програмата им за заеми отиде по дяволите. След самоубийствените войни за цените на билетите през миналото лято компанията загуби около шестстотин милиона, трета поредна катастрофална година. За да спрат кръвоизлива, външните директори направиха Тадеуш Кшишински шеф на комуникациите — първия човек с ранг над вицепрезидент, който не беше роден в този град. Сред множеството реформи Тад плющеше с камшика върху разходите и при всички положения би настъпил Джейк за контактите му с „Г и Г“ с мотивировката, че е необходима по-голяма конкуренция при осъществяване на юридическата дейност на „ТН“. Чували бяха Кшишински да се изказва благоприятно за една фирма с двеста адвокати в Кълъмбъс, която му била любима по време на последното превъплъщение като президент на компанията за коли под наем „Червеното килимче“.

Това, най-меко казано, породи загриженост в „Гейдж и Гризуел“, тъй като приходите ни от „ТН“ никога не са падали под осемнайсет процента. Мартин и Уош бяха правили опити да променят становището на Кшишински, канейки го на обеди и срещи, като постоянно го убеждаваха колко скъпо би било, ако нова фирма започне да навлиза в структурите на „ТН“ и да изучава предишни дела. В отговор Кшишински подчертаваше, че решението зависи от Джейк — негов главен съветник, който, наред с мнозина други, би трябвало да разполага с широк избор от външни сътрудници — адвокати. Ловък ход, защото както Джейк, така и „Г и Г“ имат свои хора в борда на директорите на „ТН“. У Джейк обаче, този стар корпоративен бюрократ, гори страстта за нови завоевания. Той жадува за място в борда, иска да стане вицепрезидент, титла и пост, с които единствено Кшишински може да го възнагради, и е готов да превие гръбнак, за да угоди на новия си президент, с когото, изглежда, често не се спогажда. Както обаче се случва в корпорациите, и тук повече се говори, отколкото се действа. Както постъпва и с много други фирми, Джейк изпрати само няколко незначителни дела в Кълъмбъс. Само че и в бизнеса, както в бейзбола, този, който дава указанията, стои зад гърба ти до мига, когато пипнеш бухалката.

Джейк се обърна към мен.

— Въпросът е много деликатен. Мак, държа да знам абсолютно всяка твоя стъпка. И, за бога, бъди дискретен — добави той.

Джейк е свикнал да дава разпореждания. Той застана неподвижен за миг, среден на ръст, слаб, закрил очи с ръка. Беше в елегантен двуреден костюм на фино каре, а инициалите му „Дж. А. К. А.“ — Джон Андрю Кенет Айгър, любим декоративен елемент, се показаха върху маншета на ризата, когато направи знак към мен.

— Велики Боже — бяха последните му думи и той си тръгна.

Уош дойде на себе си от вцепенението. Застаряващото му лице бе добило пръстен цвят и той клюмаше, загадка и за самия себе си, разкъсван между това дали да възрази на Мартин, или да успокои Джейк, докато накрая предпочете второто. Дори един ученик би се досетил какво се канеше да каже:

— Дайте ни време. Нека не избързваме. Веднъж да открием Кеймин и въпросът може да се уреди.

Иззад хилядолетния дъб Мартин ги наблюдаваше как си тръгват.

— Е, какво мислиш? — обърна се той към мен. Беше кръстосал ръце върху корема си, лицето му бе сгушено между подбраните в тон тиранти, а брадичката — облегната на модната риза, ръчна изработка, с фрапантни райета.

— Ще те уведомя веднага щом дойда на себе си. — Сърцето ми продължаваше да бумка. — Мислех, че няма да издаваме нищо.

Мартин е от хората, които разцъфтяват в юридическата професия и чиито умствени способности ги извисяват над останалите. Умът му непрекъснато работи със скоростта на светлината. Когато говориш с него, се чувства като обсаден. И се питаш: Боже мой, за какво мисли този човек? Претегля всяка дума три пъти, преди да чуе следващата. Освен че притежава светкавичен ум, той е и изкусен познавач на човешката природа. Ала за какви цели използва всичко това — не е напълно ясно. Не може обаче да сбъркате Мартин с Майка Тереза. Подобно на всеки, който е профучал по най-бързата писта на правото, стига да се наложи, той е в състояние да ви изскубне сърцето. А разговорът с него е схватка, в която умните му, любезни забележки, усещането, с което ви внушава, че абсолютно разбира онова, което казвате, всички тези неща ви убеждават, че тази схватка е неравностойна. Аз теб те знам, но ти мен — не. Мартин не може да бъде прикован към тази земя, неговото място е някъде около Олимп.

Рядко биваше толкова загадъчен, колкото сега. Като че ли всичко, разиграло се днес, не го засягаше. На въпроса ми отвърна с неразгадаем бегъл жест, сякаш не би могъл да промени случилото се.

— Какво смяташ, че ще каже Кшишински, когато Джейк му разкаже? — попитах аз.

Мартин притвори очи, за да прецени въпроса, сякаш досега не му бе минал през ума, а когато отново ги отвори, по отегченото му лице премина беглата сянка на нещо като насмешка или нескрита ирония. Той стана, за да ме изпрати, когато един от странните му часовници започна да цвърчи като катеричка някъде в кабинета.

— По-добре намери Бърт — рече той.