Скот Търоу
Обявен за виновен (1)

От седем години моите колеги в „Зоненшайн, Нат и Розентал“ — и адвокатите, и останалите, но главно моите съдружници — неуморно ме даряват с помощта си при най-различни обстоятелства, които понякога удивляват всички ни. Само че аз знам много по-добре от тях колко малко юридическата фирма, описана в следващите страници, прилича на нашата фирма, нито пък може да се сравнява с нейната атмосфера на непоколебима почтеност. В знак на признателност за тяхното приятелство, доброта, а и за тяхната толерантност им посвещавам този роман от цялото си сърце. На всички от „Зоненшайн“ изразявам своята най-дълбока благодарност!

„Че къде сърцето ми би могло да избяга от сърцето ми? Къде бих могъл да избягам от мен самия? Къде ли бих могъл да престана сам да се преследвам?“^[1]

Св. Августин, „Изповеди“

Книга четвърта, гл. VII

Интимното аз —

все по-интимно,

нещастно,

объркано.