Фиона Бартън
Детето (82)

Осемдесет и втора глава

2 май 2012 г., сряда

Анжела

Лекарят й бе дал успокоителни, за да притъпи реакцията от шока, но тя подскачаше всеки път, когато покрай къщата преминаваше автомобил. Детектив Синклер се бе обадил да им каже, че ще бъде при тях до двайсет минути. Звучеше уморено и някак сърдито, затова го остави да затвори, без да му зададе допълнителни въпроси.

Ник слезе долу и започна да крачи из стаята.

— Анжи, трябва да се подготвим за най-лошото — й каза той. — Полицията е сгрешила. Няма как да променим този факт. Според мен Синклер идва, за да ни се извини.

— Нека изчакаме, Ник — каза тя.

Главата й отново се въртеше, пълна с мисли за Алис.

Ник отвори вратата преди детектив Синклер да почука.

— Влизай, Анди — покани го свойски той.

Анжела застана на прозореца и се загледа в автомобила на детектива. Вътре имаше трима души.

— Колегите ви няма ли да слязат? — попита тя.

Той се поколеба.

— Не, не веднага. — После прочисти гърло и продължи: — Анжела, Ник, имам новини за вас. Честно казано, не знам как да го кажа.

И изтри потта от челото си, примигвайки на светлината.

— Какво да кажеш, Анди? Че сте направили грешка? — подхвана Ник. — Ние мислим, че искаш да ни кажеш това.

— Ами… не — отвърна детективът. — Работата е там… че открихме Алис. Но тя не е бебето от Хауард стрийт.

Анжела простена.

— Анжи! — разтрепери се и Ник и пристъпи по-близо до жена си. — Казвай, Анди. Кажи какво сте открили.

— Алис е жива — каза детектив Синклер.

— Жива! — извикаха в хор Анжела и Ник и стъклото на прозореца звънна от гласовете им.

— Да.

— Но как е възможно? — каза Анжела и започна трескаво да върти очи в опит да открие детето си. — Къде е тя?

— Тук е — каза Анди Синклер и гласът му потрепери от вълнение. Той никога не плачеше в работата, дори когато трябваше да поднесе жестока новина. Но в случая напрежението беше непоносимо.

— Къде? Къде е тя? — изписка Анжела.

— В колата — отвърна детективът.

Преди мъжете да се опомнят, Анжела вече беше навън, изтича към автомобила и протегна ръце към прозореца на предната седалка.

Жената вътре се обърна към нея. Имаше черната коса на Пади и брадичката на Луиз. Тя допря своите ръце до прозореца, за да покрие тези на майка си.