Фиона Бартън
Детето (70)

Седемдесета глава

29 април 2012 г., неделя

Кейт

Кейт и Ема изминаха първата половина от пътя до Лондон в пълно мълчание. Най-после Кейт проговори.

— Добре ли си?

— Да — отвърна Ема. — А ти?

— Да, но съм възмутена. Какво животно само!

— Майка ми няма да се съгласи с теб. Тя не ми повярва, когато й казах. За нея слънцето още изгрява по заповед на Уил. Иска ми се да беше дошла с нас. Да го чуе. Да види истинския Уил.

— Наистина ли си решила да отидеш в полицията, Ема? — попита Кейт и в гласа й се прокрадна тревога. — Проблемът е, че няма доказателства за случилото се. Аз вярвам в теб, но той е прав. Ще бъде твоята дума срещу неговата. Може да стане кошмарно.

— Имаше бебе — сви рамене Ема. — Трябва да могат да докажат, че е негово.

 

 

Кейт остави Ема на ъгъла на нейната улица.

— Пол сигурно се е върнал от университета — каза Ема. — Не искам да му обяснявам за теб и изобщо… Поне засега. Благодаря ти, Кейт. Благодаря ти, че дойде с мен.

Кейт стисна ръката й.

— Беше толкова смела днес, Ема. Но ми се ще да обмислиш внимателно следващата си стъпка. Обади ми се, ако ти трябва помощ.

Щом Ема изчезна зад ъгъла, Кейт веднага набра номера на мобилния на Тери. Наближаваше обяд, а тя все още не му беше казала за признанието на Ема, нито за обаждането й в полицията. Реши, че конфронтацията с Уил Бърнсайд ще остане между нея и Ема. Поне за известно време. Не искаше да усложнява допълнително нещата.

— Кейт? Какво става? — отзова се на мига Тери. — Мислех, че днес си в почивка.

След десетминутен напрегнат разговор той въздъхна.

— Мамка му, Кейт! Каква бъркотия! — каза той. — Значи имаме жена, която мисли, че е родила Алис Ървинг?

— Не, Тери. Казва, че нейното бебе — друго бебе, не Алис, е заровено на Хауард стрийт. Виж, ще дойда до офиса, за да поговорим спокойно, преди да дам показания. Какво ще кажеш?

— Добре. Трябва да се обадя на Саймън и да му кажа какво става. Надявам се, че е на голф игрището и няма да иска да дойде. Може би двамата с теб ще успеем да се справим.

 

 

Главният връхлетя в офиса в розов домашен панталон и пуловер в същия тон, имаше вид на човек, на когото му пари под краката.

— Трябваше лично да шофирам — оплака се той. — Шофьорът ми е с фургона си във Фринтън. Хайде, давай да решим проблема.

Тери се засуети около него, изпрати човек да му купи двойно еспресо и се извини, че е прекъснал неделната му почивка. Кейт седеше мълчаливо с рекордера в ръце.

Най-после тримата седнаха в кабинета на редактора и на Кейт й се наложи да разкаже всичко за пети път.

Саймън и Тери изслушаха записа й два пъти. Тери бе проточил врат към апарата в ръцете й, за да долови всяка пауза, всяко покашляне.

— Тя звучи ужасно, Кейт — каза той. — Измисля ли си според теб?

Кейт сви рамене.

— Имам само нейната дума — каза тя. Нямаше как да даде по-категорично мнение.

— И друг път ни се е случвало, нали? — погледна я многозначително Тери.

Кейт си знаеше, че ще го спомене. Нейния провал. Онази фантазьорка, която почти я беше убедила.

— За бога, Тери. Това беше преди много години. И всички си научихме урока — ядоса се Кейт. — Казах ти, че имам само нейната дума. Не ти казвам да пуснеш историята, без да я проверим. Остави ме да говоря с ченгетата. Ще разбера какво знаят по въпроса. Детектив Синклер ме помоли да отида към два часа.

Тери и Саймън се стъписаха от избухването й. „Чакайте да чуете и другото“, помисли си тя.

После им разказа за снимките. Очите на Главния за малко не изпаднаха от орбитите, когато му връчи купчината полароиди.

— Боже мой! Веднага извикайте адвоката — извика той.

Дежурният адвокат, юристка, която заработваше огромната си заплата във вестника със случайни смени през уикендите, им даде време за почивка, докато изкачи стълбите от нейния етаж до този на Саймън. Изслуша без коментар историята на Кейт и я посъветва да покаже веднага снимките в полицията.

— И имай предвид, че ще искат да знаят как тези снимки са се оказали в чантата ти — каза тя на Кейт.

— Бяха в купчината със снимки, които ми даде Ал Соумс.

Това можеше да се приеме за истина. Соумс щеше да е прекалено притеснен и изплашен, за да отрича.

— Добре — отсече Саймън. — Кейт и адвокатката отиват в полицията. Тери, дръж ме в течение.

Кейт се извини и отиде да се приготви. Трябваше да свърши нещо, преди да излезе. Отиде да намери любимия си фотограф.

Мик беше сам в „маймунарника“ — изоставено от архитектите помещение без прозорци между нюзрума и аварийния изход, където фотографите се криеха от своя редактор и играеше „Кенди кръш“ на мобилния си.

Снимките на Барбара бяха на масата пред него.

— Печелиш ли, Мик? — попита го тя.

— Естествено — отвърна Мик. — Шефът мисли, че правя снимки за недвижимите имоти. Щракнах няколко небостъргача и един мост и до края на деня мога да правя каквото си искам, без да ми виси на врата. Искаш ли да хапнем? Отворили са ново заведение нагоре по улицата.

— Много ми се иска, но съм заета с тази статия — отвърна тя. — Извинявай, че снощи ти провалих вечерта.

— Няма проблем. И без това бях наблизо. Как мина в онази дискотека? Кога се прибра?

— Към един през нощта. Купонът се проточи, а после имаше развитие по случая.

Мик кимна и хвана отново телефона си. Изгаряше от нетърпение да си продължи играта.

— Горката. И струваше ли си? — попита той.

— Ти свърши ли нещо с онази снимка? Ако си приключил, ще я взема, за да я върна на Барбара.

Мик остави телефона и сложи черно-бялата снимка в найлонов плик.

— А какво стана с онези полароидни снимки, за които ми спомена снощи? Може ли да им хвърля един поглед? — попита той.

— Разбира се — кимна тя и зарови из чантата си. — Можеш ли да ми направиш набързо копия? Но да знаеш, че имам само половин час. После трябва да бързам. Ще давам показания в полицията.

Мик вдигна вежди.

— Най-после те пипнаха, а? Добре, дай да погледна.

Тя му връчи снимките и той започна да ги прехвърля бързо от ръка в ръка.

— Господи. Гадна работа. Не може да бъде, това е Барбара — ахна той и кръвта на Кейт нахлу в главата й. Тя не беше забелязала приликата.

— Благодаря ти. И, Мик…

Той се ухили. Беше наясно какво ще му каже.

— Без приказки, нали? — каза тя. — В полицията все още не знаят за снимките. Ще се върна след малко да ги взема и да им ги занеса.

Мик й намигна.

— Направо ще им паднат ченетата, когато ги видят.

Кейт се опита да му върне усмивката. Би могло. Би могло да им паднат ченетата, но можеше и тя да загази здравата заради тези снимки. Без значение как се беше сдобила с тях.

— След минутка ще ти ги донеса — каза тя.

— Виж, снощи изглеждаше фантастично — добави неочаквано Мик.

— О, я се разкарай — махна с ръка тя и излезе от стаята.