Фиона Бартън
Детето (68)

Шейсет и осма глава

29 април 2012 г., неделя

Кейт

Кейт приготвяше закуска — неделен ритуал — когато Ема й звънна. Тя сложи шпатулата в ръката на Стив, покапвайки мазнина по вестника му, и каза:

— Извинявай, но трябва да се обадя.

— Ема, как си? — попита тя, когато позна кой се обажда. — Как се чувстваш?

— Не много добре. А ти?

— Сега не става въпрос за мен. Тревожа се за теб от снощи, когато те оставих. Онова, което ми каза, остави в шок и двете ни — каза Кейт. — Това е ужасна история.

— Съжалявам, ако съм те изплашила — отвърна Ема. — Толкова дълго пазих в себе си тази тайна, че я излях върху главата на първия срещнат. Но трябваше да споделя с някого.

Кейт се поколеба, разкъсвана между мисълта да се върне към историята и необходимостта да каже на Ема, че е информирала полицията за признанието й. Знаеше, че това ще сложи край на доверието между тях. Затова реши да изчака, да види първо какво ще каже Ема.

— Какво мислиш да правиш сега? — попита я тя.

— Не знам още. Но имам нужда от помощта ти — каза Ема. — Може ли да се видим?

Кейт се върна в кухнята, където Стив подхвърляше бекона във въздуха като палачинка.

— Колко яйца искаш? — попита той.

— Виж, трябва да изляза… Извинявай — каза тя.

Стив изкриви устни и сложи тигана на поставката.

— Да му се не види, Кейт, това е почивният ти ден. Един ден не можем да прекараме като семейство. Много ли е да искам да прекараме един ден заедно? Мислех днес да седнем и да обсъдим нещата с Джейк.

— Той още не се е събудил. Можем да поговорим довечера — каза тя. — Спешно е, Стив, наистина.

— Винаги е спешно, нали? Ние никога не сме на първо място — каза той.

— Това не е честно — отвърна Кейт, но знаеше, че е истина. — А и Фреди ще остане доволен. Ще изяде двойна порция бекон с яйца.

Стив беше разстроен, тя знаеше това. Но какво можеше да направи? Сложи палтото си и извика към кухнята:

— Ще ти звънна по-късно.

Той не отговори.

— Довиждане — каза тя на тишината.

 

 

Ема бе поискала да се срещнат на спирката на метрото в Северен Гринуич. Каза й, че ще й обясни всичко, когато се видят.

Кейт пристигна първа и седна на паркинга, питайки се в какво се забърква в момента. Беше в ужасно положение. И не знаеше докъде можеше да я отведе. Нямаше никаква представа какво да прави с Ема. Беше се подвеждала и преди. Само веднъж, но случаят още биеше камбана в главата й. Една фантазьорка бе успяла да я убеди, че тя и незаконното й бебе са били изоставени от известен бизнесмен. Вестникът и самата Кейт бяха похарчили хиляди, за да настанят майката в луксозен хотел, и обиколиха половината свят да събират доказателства, докато грозната истина не се разкри.

Кейт се добра до акта за раждане на бебето и откри, че на него е написано името на друг мъж. Трябваше да го направи предварително. Едно обаждане до този мъж й разкри, че жената е истинска артистка във фабрикуването на такива истории и тя трябваше да признае всичко пред Тери. Беше истински късмет, че разкриха лъжата й, преди да публикуват каквото и да било във вестника.

Утехата й беше, че жената се бе втурнала да преследва колега от друг вестник с надеждата той да публикува историята й. Така че щетата бе понесена от други, но Тери продължаваше да й го натяква всеки път, когато тя се прицелваше нависоко.

Нещата с бебето на Хауард стрийт бяха доста заплетени, но Кейт усещаше, че се доближава до някаква истина, свързана с Алис Ървинг. Не можеше да спре сега. Трябваше да чуе какво има да й каже Ема. И да стиска палци историята й да не се окаже въздух под налягане.

Ема се бе увила толкова плътно в шапката, шала и ръкавиците, че Кейт едва я позна.

— Кейт — извика я тя, застанала на практика пред нея.

— Извинявай — сепна се Кейт и й се усмихна. — Днес не знам къде ми е главата.

— Може ли пак да седнем в колата ти? — попита Ема. — Трябва да те заведа на едно място.

— На Хауард стрийт ли?

— Не. Искам да видиш бащата на бебето — отвърна Ема.

Кейт се втренчи в нея. Усети, че нагазва в дълбоки води.

Вече не ставаше дума за Ема и за бебето фантом.

— Той знае ли, че си родила?

— Не. Той ме изнасили — каза Ема. — После вече нищо не го интересуваше.

— Кой те насили, Ема — попита Кейт. — Ал Соумс ли беше?

— Ал Соумс ли? — погледна я стреснато Ема. — Не, естествено. Ал Соумс беше собственик на къщата на Хауард стрийт, в която живеехме. Откъде го познаваш?

— Ходих у тях да открия имената на наемателите, живели там по времето, когато бебето е заровено — каза Кейт, без да знае колко от подробностите може да й разкрие. — Без да иска, той ми даде снимки на голи жени. Всички изглеждаха дрогирани.

— Голи жени? — възкликна Ема. — Снимани с черно-бял полароид?

Кейт я стрелна с поглед.

— Ъм-м, да. Виждала ли си ги?

— Не съм сигурна. Но на бюрото на Уил имаше такава снимка. Беше на Барбара, която живя известно време с мен и Джуд. Открих я един ден, докато ровех из кабинета му в университета.

Тя затвори очи, сякаш извикваше в съзнанието си онзи момент.

— Уил беше в библиотеката, принтираше някакви документи, обеща после да ми купи сладолед, за да отпразнуваме завършването на учебната година. Аз танцувах, седнала в стола му, и пеех Wake Me Up Before You Go, Go. Столът блъсна бюрото му и една чаша с вода се разля. Видях, че водата се изсипва в едно от чекмеджетата отдолу, отворих го и се опитах да я попия с жилетката си. Щетите не бяха големи и тъкмо се канех да го затворя, когато видях снимката. На Барбара. Замръзнах на място. Запитах се откъде Уил ще има снимка на Барбара.

Кейт слушаше напрегнато. В главата й не спираха да се въртят две имена: „Уил и Ал Соумс“. Това не можеше да е съвпадение. Двамата бяха действали заедно.

— Отворих чекмеджето по-широко, за да мога да я видя по-добре — продължи Ема. — Тя изглеждаше странно. Уж беше Барбара, но не съвсем, ако ме разбираш.

Кейт кимна.

— Очите й бяха полузатворени и изведнъж осъзнах, че няма никакви дрехи от кръста нагоре. Зърнах едно от зърната й и изпуснах снимката, сякаш ме опари. Изведнъж се изплаших и ми прилоша. Знаех, че не бива да я гледам, но не можех да се въздържа. Вдигнах я от пода и я върнах в чекмеджето, за да не разбере никой. Но аз знаех.

— Какво стана, когато Уил се върна в кабинета си? Каза ли му? — попита Кейт.

— Тогава бях на четиринайсет години, Кейт. А той беше любовник на мама. Не знаех какво да направя. Беше ме срам, а и се страхувах какво ще каже мама, ако научи.

— И тя научи ли? Каза ли й? — попита Кейт и Ема поклати глава.

— Уил ми нареди да си мълча. По-късно седнахме в градината с него да си изядем сладоледите. Той сложи ръка отзад на главата си и се загледа в небето. Попитах го дали е влюбен в Барбара. Той се засмя и каза, че въпросът е смешен. Но после замлъкна. Казах му, че съм видяла снимката. Разказах му, че съм разсипала водата и съм я видяла, а той ми обясни, че Барбара му я е изпратила. Че била откачена и му се предлагала зад гърба на Джудит. И откакто се преместила, непрекъснато се опитвала да го накара да напусне майка ми.

— Нареди ми да не казвам нищо, защото Джуд не знаела и това щяло да я натъжи.

— И ти не й каза? — погледна я Кейт.

Ема отново поклати глава.

— Не можех. Уил направи така, че да си държа езика зад зъбите.

— Как го направи, Ема? — попита Кейт. — Какво ти направи?

Настъпи тишина. Чуваше се само дишането на Ема.

— Уил ли те изнасили? — попита тя.

— Да — каза Ема и скри устни зад шала си.

— Можеше да кажеш на някого — промълви Кейт. — Защо не сподели с никого какво ти е сторил?

— Защото не знаех, че ме е изнасилил. Знам, че звучи откачено, но той ми обясни, че е правил секс с мен, защото аз съм го накарала да ме пожелае. Вината била моя. Аз съм направила нещо ужасно, не той.

— Кучият му син — процеди през зъби Кейт.

— Но много умен кучи син — каза Ема. — Накара ме да повярвам, че аз съм била инициаторът. А аз бях на четиринайсет. Преди него се бях целувала само с едно момче. Не знаех нищо. И когато той ми каза, че съм го възбудила, сигурно е знаел, че ще му повярвам. Написах в дневника си, че съм „мръсница“ и бях убедена, че бебето е моето наказание.

Кейт завъртя стартера.

— Казвай къде отиваме, Ема — каза тя. — Къде живее той?