Фиона Бартън
Детето (63)

Шейсет и трета глава

28 април 2012 г., събота

Ема

Връщаме се на дансинга, както винаги сме го правили — аз следвам Хари, която подскача от нетърпение, готова за приключения — когато Кейт ме потупва по рамото.

— Може ли да поговорим за момент, Ема? — крещи в ухото ми. Изглежда ми нервна. И аз се питам дали не се е досетила коя съм.

— Искаш ли да излезем навън? — пита тя.

Изоставям Хари и тръгвам след нея покрай червената стара маса, където получихме баджовете с имената си, сега покрита със смачкани пластмасови чаши.

Сядаме на стената отпред и се заглеждаме в пушачите, които махат на преминаващите коли, за да дадем време на слуха си да се възстанови.

— Чудесно парти — казва Кейт. — Сигурно е точно като едно време.

— Да. Странно е да видя всички нас в същата зала, но като възрастни. Като че сме от онази пиеса на Денис Потър. Онази, в която възрастни актьори играят деца.

— „Сините хълмове на спомените“ — казва Кейт. И тя я е гледала. — Беше доста мрачна постановка — добавя тя. — Едно от децата умира.

Известно време мълчим. Замислям се за бебето и притискам корема си.

Кейт сякаш чете мислите ми, защото заговаря за Алис Ървинг.

— Открили са я малко по-надолу. В градината на сградата, където ти си живяла някога. Чела ли си статиите ми във вестника?

— Да — отвръщам, — четох ги.

— Опитвам се да разбера какво се е случило с Алис — казва тя. — Полицаите смятат, че е заровена там, когато ти си живяла на номер шейсет и три заедно с майка си.

— Не го вярвам — отсичам аз. — Говорих с мама за това. Тя също не вярва.

— Но се случва — възразява тя и се обръща към мен, за да може да ме гледа, докато говорим. — Разкажи ми за онези години. На колко беше ти самата? В началото на осемдесетте… Трябва да си била на тринайсет или четиринайсет години.

Кимам.

— Помниш ли онова време? — пита тя. Настоятелна е. — Сигурно не ти е било лесно да живееш в обща къща на тази възраст. Тогава човек има нужда от лично пространство, нали? Но майка ти и Барбара Уолкър също са живели там. Трудно е да пазиш нещо… тайните си, когато хората живеят един върху друг.

— Нямаш представа — изтърсвам аз. Не исках да го казвам на глас, но то излезе само.

— На мен ли го казваш — кима тя. — Трябваше да крия в училище книгите, които всички момичета четяхме тайно. „Торбарите“^[1] например, сега се сещам за нея. А ти какви неща криеше?

Пита, сякаш знае какво.

Не знам как да й отговоря, без да предам себе си.

— Ема, има ли твоята тайна нещо общо със заровеното бебе? — пита тя. Гласът й е мек и хипнотичен. Приканва ме да говоря.

Думата „бебе“, започва да подскача из главата ми. „Бебе, бебе, бебе.“

— Не искам да говоря за това — казвам накрая. — То ме разстройва ужасно много.

— Кое?

— Бебето — отвръщам.

— Алис ли?

— Не, моето бебе — казвам аз.

Започвам да се полюлявам леко на стената. Успокоявам се, както правеше мама едно време.

— Твоето бебе ли? — пита Кейт. — Какво искаш да кажеш?

Мисля, че тайно се надявах да ме попита. Исках да й разкажа. Исках да излезе от мен. Тя може да е моят бръснач.

— Забременях, когато бях на четиринайсет — изтърсвам директно.

— Божичко, та ти си била още дете! — казва тя и взима ръката ми като на изповед.

Мислех си, че когато най-после призная пред някого, ще има ужасни крясъци, укори и обвинения, но ето че светът продължава да се върти, както досега. Ние все още седим на оградата, а пушачите продължават да махат на шофьорите.

— Искаш ли да намерим удобно местенце и да поговорим? — пита тя. — Сигурно ти е студено тук. „Кралският дъб“ е зад ъгъла.

Поклащам глава. И досега не мога да понасям около мен да има много хора.

— Може да поседим в колата ми, ако искаш — предлага Кейт, сякаш разбрала, че нещо ме смущава. Може би наистина разбира. Не знам защо, но й вярвам.

Влизаме в колата й и тя започва с леки въпроси. Пита ме знае ли и друг за бебето. Например Барбара или Джуд.

Поклащам глава.

— Как си успяла да го запазиш в тайна? Сигурно си била много уплашена — чуди се тя.

В тона й няма укор, само съчувствие. Не ми казва да спра да говоря за това, както прави Хари. Не ме смята за луда.

Искам да й разкажа за всички лъжи, да й разкажа как криех бременността си с широки пуловери и знам, че тя ще ме изслуша.