Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Кейт Уотърс (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Child, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,1 (× 8гласа)

Информация

Сканиране
sqnka(2021)
Разпознаване, корекция и форматиране
Еми(2021)

Издание:

Автор: Фиона Бартън

Заглавие: Детето

Преводач: Маргарита Терзиева

Година на превод: 2019

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Ентусиаст; Enthusiast

Град на издателя: София

Година на издаване: 2019

Тип: роман

Националност: английска

Печатница: Ропринт

Излязла от печат: 13.08.2019

Редактор: Райчо Ангелов

Коректор: Русанка Одринска

ISBN: 978-619-164-305-9

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/11386

История

  1. —Добавяне

Осемнайсета глава

30 март 2012 г., петък

Кейт

„Чешър Чийз“ на Флийт стрийт беше лабиринт от скрити масички зад дървени панели, дупки и сепарета. В отминалите славни времена заведението беше тайното свърталище на журналистите — сцена на физически и словесни разправии, на празници и обмяна на идеи. Това продължи до деветдесетте години на миналия век, когато вестниците се пръснаха из четирите краища на столицата. Сега „Чийз“ се котираше само защото минаваше за колоритна реликва от онова време. Новите собственици разказваха анекдоти за историческите личности в бранша и потупваха дружески любопитните туристи и столичаните, които се бяха преместили да живеят в района и искаха да са наясно със забележителностите. Сякаш журналистиката беше част от друга епоха.

Но помещението миришеше по същия начин, установи Кейт, докато изтръскваше несвършващия дъжд от чадъра си и си пробиваше път през правостоящите пиещи към частната зала на втория етаж. На бира и на кисел дъх.

Шумът отгоре се усилваше с всяко стъпало и гръмна в ушите й, когато влезе в залата. Криминалния беше в центъра, раздаваше бири над главите на бившите си колеги, които, потни и с червени лица, вече се надвикваха. Тя хвърли бърз поглед наоколо. Репортерско сканиране. Кой е тук? Кой е интересен? Кого да избегна? Погледът й се спря на полицаите в ъгъла. Истинско събиране на клана. Тя видя пресотдела на полицията почти в пълен състав — дори и Колин Стъбс, както и детективите, участвали във всеки голям случай, отразен от „Поуст“.

— Боб — извика тя над тълпата и си запробива път с лакти към него. Но той не я чу.

Детектив Боб Спаркс говореше с друг полицай. Кейт не го бе виждала след приключването на случая с Бела Елиът. Бяха се чули няколко пъти по телефона, но оттогава не бе попадала на случай в неговия район на Хампшър.

След малко той я видя, усмихна й се и тя усети, че кожата й настръхва. „Хайде сега глупости! На колко си години?“, сопна се на себе си тя. Изведнъж се запита как да го поздрави. С ръкостискане или с целувка по бузата?

Детектив Спаркс явно нямаше такъв проблем. Грабна ръката й и я разтърси сърдечно.

— Здравей, Боб — каза тя. — Радвам се да те видя.

— Аз също, Кейт — отвърна Боб, все още с усмивка на лицето. — Мина колко… година?

— По-скоро две — поправи го тя, без да изпуска ръката му, стисна го още веднъж и чак тогава се отдръпна.

— Това е Кейт Уотър, репортерката, за която съм ти говорил — обърна се Спаркс към по-младия си колега. — Кейт, това е младши сержант Крис Бътлър.

— Ох, знам всичко за вас — каза младежът и детективът се ухили. Двамата започнаха да говорят едновременно, заплитайки се в думите на другия, после спряха изведнъж. Боб успя да пренесе разговора в по-спокойни води.

— Над какво работиш сега, Кейт? Какво държиш между зъбите?

Тя му благодари с поглед и се впусна в подробности по случая с мъртвото бебе. Беше за прикритие, защото всъщност през последните няколко дни работеше по скандала с разходите на парламента — искане на редакторите, обясни й Тери — но първото, което изникна в главата й, беше бебето. То не спираше да вибрира някъде назад в мозъка й като досадна мелодия и ушите й пламтяха от нея.

Кейт се опита да наклони темата към непрестанните искания на парламентаристите за „повече забавления за електората“, но Боб я спря и я върна на въпроса за бебето. Тя попита дали знаят има ли някакъв напредък в разследването и в историята на района. Младият инспектор започна да го увърта и Кейт усети, че той търси вратичка да се измъкне. Боб също се затвори.

— Защо не донесеш нещо за пиене на нашата приятелка, Крис? Виждам как скоро ще припадне от жажда, докато говори с нас.

Инспектор Бътлър кимна, попита я какво ще обича и изчезна в тълпата. Двамата се спогледаха.

— Тук е толкова шумно, не мога да те чуя. Годинките… — каза Спаркс. — Крис ще се забави цяла вечност. Гордън ще го хване на приказки и край. Хайде да слезем долу и да поговорим на спокойствие.

Тя тръгна след него, отбелязвайки посребрените коси и уголемяващата се плешивина на главата му. Но въпреки това Боб Спаркс си оставаше секси мъж.

Двамата седнаха на малка лепкава от мазни пръсти маса. Той си взе диетична кола, а тя — чаша топло бяло вино.

— Да видим това бебе. Имат ли представа кое може да е? — хвана веднага нишката на разговора им той.

Сбогом надежди за неангажиращо бъбрене, си каза тя, изоставяйки идеята за разговор тет-а-тет.

— Доколкото знам, не. Казват, че е заровено отдавна. Може да е престояло дори десетилетия. Резултатите от тестовете все още не са готови. Било новородено и чух неофициално, че според разследващия е било на самотна отчаяна майка от времето, когато абортите бяха забранени. Не мисля, че са заинтересовани от случая. Сега всички мислят само за олимпийските игри, за юбилея на кралицата и за терористичните заплахи.

Спаркс кимна.

— Естествено.

— Написах нещичко за откриването на трупа… миналата събота излезе във вестника — добави Кейт. — Беше толкова малко, че човек може и да не го забележи. Не знам дали ще мога да изстискам още нещо от тази история. Ако е лична драма, не вярвам да е от голяма важност за моите шефове. Може да направя една начална страница, но не съм сигурна, че си струва тичането.

Тя млъкна и зачака отговор. Реши, че е говорила достатъчно. Не искаше да досажда на човека.

— Ами ти? Ти с какво се занимаваш сега? — попита, когато тишината продължи прекалено дълго.

Боб остави чашата си и й се усмихна.

— Извинявай, Кейт. Замислих се за нещо. В момента правя ревизия на личния състав. Това също е полицейска работа. Добре, но не може ли службите да потърсят има ли изчезнал човек в този район.

— Могат, но не знаят от коя ера да започнат. Защо?

— Списъкът няма да е дълъг, сигурен съм. Похищението на бебета е често престъпление, но броят на онези, които не са открити, не е голям.

Кейт кимна. Опита се да се сети за други случаи, в които бебето не беше намерено и върнато на родителите в рамките най-много на седмица, ако не и на дни. Спомни си за изчезването на едно бебе, откраднато от колата на родителите си. Но всички други цитирани във вестника случаи бяха завършили щастливо.

— Спомням си три такива случая — каза Боб. — Едно бебе, откраднато от задната седалка на кола в Лондон.

— И аз се сетих за този — каза Кейт. — Беше преди около двайсетина години.

— Да. После, веднага след това, едно бебе беше взето от количката пред магазин в Портсмут, вероятно престъпление по подражание. И едно новородено, взето от родилния дом в Хампшър през седемдесетте. Казваше се Алис. Така и не го намериха.

— Тези не са ми известни. Ти работил ли си по случая в Хампшър? — попита Кейт.

— Няма как, Кейт — засмя се Спаркс. — Не съм толкова стар. По онова време съм бил на тринайсет.

— Извинявай — засмя се и Кейт. — Не направих добре сметките…

— Спомням си случая, защото една от моите лели роди тогава — обясни Спаркс. — Нарече братовчедка ми Алис. Двете с мама обсъждаха случая с бебето. Вдигна се голям шум, не беше цяла седмица, както би било сега, но направи впечатление и аз запомних името.

— Още едно от твоите изгубени деца, а, Боб? — погледна го Кейт. Знаеше за списъка от предишния им случай: Бела Елиът, естествено; Лора Симпсън, похитена от чичо си — педофил; бебето У, бито до смърт от втория си баща; Рики Ваулс, удавил се в парка. Боб Спаркс ги носеше всички в сърцето си — онези, които бе спасил, и другите, с които се бе провалил. Явно малката Алис също беше някъде там.

— Ако наистина те интересува това, трябва да прегледаш публикациите за изчезнали деца, Кейт. Аз ще хвърля един поглед на нашите архиви — каза той и Кейт беше сигурна, че наистина ще погледне. Спаркс беше от детективите, които не пропускаха нищо. — Може да е нищо, но…

Думите му бяха прекъснати от детектив Бътлър, който подаде глава зад една колона.

— Започнаха поздравите, шефе. Побързай, иначе ще ги пропуснеш — каза младежът със зачервено от въодушевление лице.

— Идвам — каза Спаркс и прошепна към Кейт: — Още не е излязъл от Саутхемптън.

Двамата се усмихнаха заговорнически един на друг.

— Вземи чашата си. Трябва да влезем — каза той, но тя знаеше, че мисълта му е при погребаното под развалините бебе. Както и нейните.