Метаданни
Данни
- Серия
- Мила Васкес (1)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Il Suggeritore, 2009 (Пълни авторски права)
- Превод отиталиански
- Иво Йонков, 2018 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,7 (× 11гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Кърт Вонегът
Заглавие: Затворникът
Преводач: Христо Кънев
Година на превод: 1980
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: ДИ „Народна култура“
Град на издателя: София
Година на издаване: 1981
Тип: роман
Националност: американска
Печатница: ДПК „Стоян Добрев-Странджата“ — Варна
Излязла от печат: май 1981 г.
Редактор: Николай Попов
Художествен редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Художник: Александър Поплилов
Коректор: Наталия Кацарова
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/10284
История
- —Добавяне
Бележки на автора
Криминологичната литература започна да се занимава с „шепнещите“ във връзка с развитието на феномена на сектите. Неприятна тема, разкриваща множество проблеми. Най-голямата трудност е да се даде определение на „шепнещия“, което да бъде приемливо от процесуална гледна точка, защото засяга пряко понятията „виновност“ и „наказуемост“.
Всъщност там, където не съществува причинна връзка между действията на престъпника и подбудителя, хипотезата за някакъв вид престъпление, извършено от втория, не е възможна. Прибягването към формулировката „подбудителство към извършване на престъпление“ много често не води до издаване на присъда. Това е така, защото в случаите на „шепнещите“ става дума за нещо повече от обикновеното поставяне в зависимост. Активността на тези индивиди засяга подсъзнателно ниво на комуникация, което не добавя престъпни намерения в психиката на извършителя, а само изтласква на повърхността тъмната й страна — присъстваща повече или по-малко латентно във всеки от нас — и впоследствие тя довежда субекта до извършване на едно или повече престъпления.
В тази връзка случаят „Офелбек“ от 1986-а е показателен: домакиня получава анонимни обаждания по телефона и после внезапно изтребва семейството си, като слага отрова за мишки в супата.
Към това трябва да добавим, че хората, опетняващи се с жестоки престъпления, често са склонни да поделят моралната отговорност с някакъв глас, видение или въображаеми лица. Поради това е особено трудно да бъде различено кога подобни прояви са плод на психотично поведение и кога могат да бъдат свързани със скритите действия на „шепнещия“.
Освен учебници по криминалистика, съдебна психиатрия и текстове по съдебна медицина, сред използваните източници за написването на книгата са и изследванията на специалисти от ФБР, тяхна е заслугата за създаването на най-полезната база данни по темата за серийните убийци и жестоките престъпления.
Много от цитираните в тези страници случаи са действителни. Имената и названията на населените места при някои са променени, тъй като провежданите следствени и процесуални действия още не са приключили напълно.
Описаните техники на следствието и експертите от научно-техническата лаборатория са реални, макар че в някои случаи авторът си е позволил да ги пригоди към изискванията на разказа.