Донато Каризи
Шепнещият (46)

Благодарности

Доста хора мислят, че писането е самотно приключение. Всъщност много хора съдействат за създаването на историята, дори несъзнателно. Те са онези, които ме захранваха с идеи, подкрепяха и окуражаваха през месеците, когато пишех романа, и по един или друг начин са част от моя живот.

С надеждата, че ще останат до мен задълго, искам да им благодаря.

На Луиджи и Даниела Бернабе: за времето и всеотдайността, посветени на тази история и нейния автор. За техните ценни съвети, позволили ми да съзрея като писател, за помощта им при изработката на стила и убедителността на тези страници. А също и за тяхната сърдечност. Ако тези думи са пред очите ви, то го дължа преди всичко на тях. Благодаря. Благодаря. Благодаря.

На Стефано и Кристина Маури — за всичко, вложено в мен, и за непоколебимата им вяра.

На Фабрицио, моя „шепнещ“ — за неговите безмилостни съвети, за вежливата твърдост, за силната му любов към всяка страница и дума.

На моя приятел Отавио: надявам се да е близо до мен през целия ми живот. На Валентина, която наистина е необикновена. На малките Клара и Гая, заради обичта, с която ме изпълват.

На Джанмауро и Микела, с надеждата да са близо до мен във всички важни моменти. И на Клаудия, моето щастие.

На Масимо и Роберта, за подкрепата, помощта и искреното приятелство.

На Микеле. Моят най-добър приятел. Чудесно е да знам, че когато имам нужда, винаги ще е наблизо. Чудесно е да знае, че аз също ще се отзова.

На Луиза, за нейния заразителен смях и за песните, изпети на висок глас нощем, в колата по улиците на Рим.

На Дария. И на съдбата — защото ми я подари. Заради това как вижда света и задето ме кара да гледам на него през нейните очи.

На Мария де Белис, съхранила моите детски мечти. Ако съм писател, то го дължа също и на нея.

На Уски, моята несравнима „съдружничка“.

На Алфредо, неуморимия другар в хиляди приключения.

На Акиле, който вече го няма… но е винаги тук.

На Пиетро Валсеки и Камила Несбит, както и на всички от „Таодуе“.

Благодарност на всички сътрудници от агенция „Бернабе“, които се постараха този роман да се появи. И на всички приятели, прочели предварително книгата и помогнали ми да я подобря с ценните си съвети.

На цялото ми голямо семейство. На тези, които ги има, на онези, които са били… и на онези, които ще бъдат.

На брат ми Вито. Първия, прочел тази история, както и много други. Дори да не чуете музиката вътре в тези страници, тя му принадлежи. На него и на Барбара, която го прави щастлив.

На родителите ми. За онова, на което са ме научили, и за онова, което са ми позволили да науча самостоятелно. За това, което съм, и което ще бъда.

На сестра ми Киара. Тя вярва в своите мечти, както и в моите. Без нея животът ми щеше да е ужасно пуст.

Благодаря на онези, стигнали до края на тези страници. Надявам се да съм ви развълнувал.