Елоиза Джеймс
Лейди Хариет (6)

Глава 5
В която се описва в подробности мъжествеността

7 януари 1784 г.

Провинциалното имение на херцог Боумонт

Подслушан разговор на чай

— Ключът към това да бъдеш мъж — каза херцог Вилиърс — е да мислиш като мъж. Всъщност е съвсем просто.

— Точно така бих го описала и аз! — засмя се Изидор. — Просто.

Вилиърс я стрелна с поглед.

— Дайте да изключим грубите шеги. Ако един човек прилича на мъж, всички предполагат, че наистина е мъж. Ако ви се стори, че някой от присъстващите се съмнява, кажете, че отивате да се изпикаете. Никой мъж не мисли, че жените знаят тази дума. Или кажете нещо за пръта си.

— За какво? — попита Хариет, но после почувства как поруменява. — О, разбира се! Мога да го кажа.

— По-добре ще е да натъпчете нещо отпред в панталона си — продължи Вилиърс.

— Както постъпват повечето мъже в Англия — обади се Джема.

— Всичко това звучи толкова вулгарно! — оплака се Хариет.

— Мъжете са вулгарни — просвети я Вилиърс. — Ако по природа сте изискана и с деликатно мислене, недейте да обувате панталони.

— Мога да бъда вулгарна — каза веднага Хариет.

— Ако овладеете това изкуство, значи вече сте изминали половината път. Мъжете се изразяват директно, когато обсъждат въпроси, свързани със спалнята. Ние никога не казваме, че една двойка танцува между чаршафите, нито пък използваме някой от другите женски евфемизми. Употребяваме добрите стари англосаксонски думи.

— Почти през цялото време говори за себе си — предложи Джема. — За един мъж няма по-възвишена тема от него самия.

— Но — подхвана объркано Хариет — нали всъщност няма да е за мен, ако ме разбираш.

Вилиърс я огледа изпитателно.

— Прекарали сте целия си живот в провинцията. Най-добре да ви представим за моя втори племенник, Коуп. Особняк, който никога не ходи в града. Майка му го глези безобразно; това обяснява женствеността.

— Аз не съм… — започна Хариет, а после осъзна какви глупости говори. — Предполагам, че ще бъда малко женствен.

— Трябва да разберете как да вървите като мъж. Мога да ви намеря дрехи — продължи Вилиърс, — но походката е важна. Можете ли да пушите?

— Изобщо. Но ще ми бъде приятно да нося мъжки дрехи. Мразя обръчите. Постоянно се блъскам във вратите, да не говорим за хората.

— Ами косата ти? — попита Изидор. — Ако сега я отрежеш, никога вече няма да можеш да я вдигнеш във висока прическа.

Хариет се усмихна.

— Аз и сега не я нося на висока прическа. — Тя посочи скромното творение от къдрици и букли на главата си. — Камериерката ми добави повечето тази сутрин. Моята коса едва стига до раменете.

— Много умно — възхити се Джема. — Аз все се каня да опитам с подложка за коса.

— Не мисля, че ще се получи — каза Хариет. — Твоята коса е с такъв красив златист цвят. А моята е обикновена, кафява, и е лесно да намериш подобна.

— Косата ти не е обикновена!

Хариет сви рамене.

— Кой може да разбере, с всички тези маши и цялото това къдрене и пудрене? Много ще ми хареса да съм мъж, ако това означава, че мога да спра да се опитвам да изправя косата си.

— Мъжете нито изправят косата си, нито я къдрят — отбеляза Вилиърс.

— Някои го правят — обади се Изидор. — Сигурна съм, че Сейнт Олбанс къдри косата си. И си слага червило на устните.

— Аз няма! — отсече Хариет.

— Аз няма да ви позволя — съгласи се Вилиърс. — Щом ще го правите, ще го направите както трябва. А това означава, че ще се оставите аз да ви преобразя.

Джема се засмя.

— Създадена по образ и подобие на Вилиърс — Хариет, ще пожънеш огромен успех!

Хариет прехапа устна. Мисълта Вилиърс да я преобразява, след като веднъж се опита да го съблазни, а той я отблъсна, беше унизителна.

Не само тя си спомняше онази нощ. В дълбините на черните му очи блестеше подигравателна искрица, която казваше: „Не можете да го направите“. Все пак, когато тя го целуна в каретата, той направи нещо толкова шокиращо, че тя го зашлеви. Той я познаваше като консервативна, скучна провинциалистка.

— Няма нужда да стигаме до такива крайности — каза той сега. — Можем просто да ви облечем като възрастната леля на Изидор от провинцията. Ще бъдете прекрасна като компаньонка и никой няма да се усъмни във вас.

Гневът пламна в гърдите на Хариет като огън. Държа се като глупачка, когато се опита да прелъсти Вилиърс, и тогава той имаше право да я презира. Бенджамин беше най-близкият му приятел и тя го целуна в глупав опит да накара съпруга си да я забележи.

Но не беше възрастна леля от провинцията!

— Мисля, че никак няма да ми е трудно да се преструвам на мъж — каза тя. — Просто трябва да запомня да си оправям панталона поне веднъж на час, привличайки вниманието към подплънката, която внимателно ще съм сложила сутринта, и идеално ще се впиша. — Тя остави погледа си да се плъзне под кръста му.

— Долен удар — отбеляза Вилиърс.

— Наистина долен! — провикна се ликуващо Изидор.

— За щастие доведох шивача си — каза Вилиърс. — Ще трябва да ви снабдим с всичко — от ботуши до перуки.

— Можем да ти вземем мярка за ботуши и ще изпратя да ги ушият в Лондон — предложи Джема.

— Преди да замина за Фонтхил, трябва да се върна в Бероу за тримесечните заседания на съда — сети се изведнъж Хариет и се намръщи.

Вилиърс вдигна вежда.

— Областният съд в моето село се ръководи от един пияница — обясни Хариет. — Затова се придържаме към стария обичай. Той спи, защото предишната вечер се е наливал с бренди, а аз издавам присъдите. Иначе той просто осъжда всички на тежък труд, все едно какво е престъплението и независимо дали изобщо са извършили престъпление.

— Кой е настоящият херцог?

— Единайсетгодишен е и учи в „Итън“ — отговори Хариет.

— Сигурно сте чували за майка му, лейди Бруин — обади се Джема. — В момента живее в Париж с един мъж, който е двайсет години по-млад от нея. Всички казват, че е много весела и жизнерадостна.

— Аз се грижа за имението от името на племенника си — каза Хариет — и това включва областния съд, поне докато навърши пълнолетие или сменят сегашния съдия.

— Ще почакам да се върнеш от тримесечните заседания — съгласи се Изидор. — Междувременно ще изпратя писмо на съпруга си, че ще отида на гости на Стрейндж. Сигурна съм, че ще му отнеме известно време, докато се върне от Африка.

— Този план безкрайно ме забавлява — сподели Вилиърс.

— Няма нищо по-хубаво от това от време на време човек да извършва някоя лудост — каза Джема. — И на вас би ви се отразило добре, Вилиърс.

— Фактът, че Негова светлост лежи тук и се възстановява от рана от дуел, показва, че лудостите са негова втора природа — каза благо Хариет.

После се усмихна, когато видя присвитите очи на Вилиърс… и развеселените очи на Джема.

Чувстваше се като нова Хариет.

Не вдовица.

Не отегчителна.

Една дива Хариет. Една Хариет, която се забърква в лудости, една Хариет, която гледа на живота като на предизвикателство, а не като на провал.