Елоиза Джеймс
Лейди Хариет (44)

Бележка за игрите на карти, модните пороци и семейните съдилища

Този роман започва със сцена в съдебната на съдия Трудър. Съдията не съществува, но „престъпниците“, доведени в неговата съдебна зала съществуват. Клетата Лавдей Билинг се омъжва само двама мъже (макар че има дела, в които се говори за цели седем съпруги или съпрузи), но е оправдана, точно както е описано тук. Начинът, по който благородниците ръководят съда, е необичаен, но не и безпрецедентен (макар че би било крайно необичайно жена да бъде „съдията“), Английската провинция е осеяна е малки подведомствени области и областни съдилища, чиито процедури не следват правилата, диктувани от английското правителство, а са създадени от местната традиция, примесена с необходимостта.

На едно място в романа Джем казва, че във всеки кралски двор има Игра, подобни на тази, която ръководи той, независимо дали се провежда в самия двор, в някоя къща в провинцията или в някоя таверна, Измислих Играта, след като прочетох завладяващия дневник на Самюъл Пийпс. Пийпс (1633–1703) си води дневник, в който описва всичко, от караниците със съпругата си заради слабостта й към „корсети“ и рокли, през връзките си с различни жени (подробностите, от които са записани с шифър), до различните постове, които заема в английското правителство, както и до описанията на самото правителство. Останах запленена от небрежността, с която са се извършвали важни дела — често пъти при случайна среща или при игра на карти. На едно място Пийпс описва как кралят повикал един джентълмен да играе с него, въпросният джентълмен загубил петдесет шилинга, но казал, че е доволен, тъй като предимствата на участието в игра на карти на такова високо равнище си заслужавали загубата на шилингите. Така се роди „Играта“ на Джем.

Пийпс живее преди джорджианския период, но нравите, описани в дневника му, според които за джентълмените е нещо обичайно да издържат любовници, а дамите — да си намират любовници, важат и за джорджианската ера. Ако искаме да надникнем в живота на джентълмените от тази епоха, можем да се обърнем към друг дневник. Джеймс Бозуел е роден през 1740 и умира през 1795; на двайсет и девет години той вече е описал как е съблазнил три омъжени жени, четири актриси, любовницата на Жан-Жак Русо, три жени от средната класа и над шейсет улични момичета.

Да бъдеш англичанин от аристократично потекло в джорджианската епоха означава да живееш във време, в което прелюбодеянието е не престъпление, а моден порок. И все пак… ако неприличното поведение е мода, любовта е нещо друго. Не друг, а лорд Байрон — луд, лош англичанин от джорджианската епоха, е написал: „най-чудната плоча — целувката първа“^[1].