Елоиза Джеймс
Лейди Хариет (34)

Глава 33
Страх

Двамата се върнаха в къщата бавно, като почти през цялото време водеха конете, защото Хариет призна, че я болят мускулите на бедрата.

— Готов съм да те взема в скута си — каза Джем, — но някой ще ни види.

Хариет се засмя.

— Не мога да оставя разказваческият талант на Кити да отиде напразно!

Затова поведоха конете през засилващия се сняг и мрак. Хариет с благодарност предаде кобилата си обратно на Ник и се запъти към къщата.

Поуви забърза да ги посрещне.

— Треска, милорд — каза той без предисловие. — Госпожица Юджиния има треска, при това доста силна. Пратих да доведат лекаря.

Цялото тяло на Джем се скова.

— Откога?

— Отпреди час. Изпратих човек в конюшните, но там казаха, че сигурно вече се връщате.

Джем хукна по стълбите и само след секунда изчезна от погледа й.

— Наредих на прислужничките да приготвят снежна баня. Ако се наложи, ще я използваме. За момента се погрижих де лежи завита в леглото. Сигурен съм, че вашето присъствие ще й бъде голяма утеха.

В този миг Хариет проумя, че Поуви знае каква точно е тя (жена) и навярно знае и коя е (херцогиня). Просто беше човек, който научава тези неща.

— Ще отида при нея — каза Хариет и тръгна към стълбището, като отчаяно си мислеше за работника в имението — онзи, който умря от треска след ухапване от плъх. Преди настъпването на треската бяха изминали няколко седмици — да, сега с Юджиния ставаше същото. Но той имаше някакъв обрив…

— Има ли обрив? — попита тя.

Погледът на Поуви й подсказа, че и той разбира какво означава това. Навярно беше запознат със симптомите на всички болести.

— Още не.

Това не беше утеха.