Елоиза Джеймс
Лейди Хариет (25)

Глава 24
Какъв скандал! Жена с панталон!

Вечерята протече странно. Никой не очакваше Джем да присъства, но той ненадейно се появи.

Хариет едва не се задави.

Поуви се разбърза, втурна се да осигури стол и се погрижи да го сложат начело на масата.

— Не се притеснявай толкова, Поуви — успокои го Джем. — Просто ще седна до херцогиня Козуей — ако нямате нищо против, господин Коуп.

Хариет припряно премести стола си наляво, за да може Поуви да пъхне стол между нея и Изидор.

— Знам, че развалям симетрията на масата, и се извинявам, че закъснях — каза Джем и се усмихна на всички. — Просто не можах да устоя на тази възможност да поговоря с херцогинята.

От лявата му страна Нел въодушевено щипеше Хариет по ръката.

— Той знае ли? — прошепна тя пискливо в ухото й.

Джем седна и кракът му незабавно се притисна към крака на Хариет. Тя грабна салфетката си. Джем прие чиния с храна и заговори със седналата от дясната му страна Изидор.

Нел отново ощипа Хариет.

— Цялата поема ли му дадохте? Сигурно затова е слязъл да вечеря долу. Той почти никога не идва да вечеря е другите!

— Дадох му поемата — прошепна Хариет.

Нел дълбоко си пое дъх и стисна ръце.

— Знаете ли, ще се омъжа за него. Взех решение.

Хариет установи, че това желание вече не й се струва толкова забавно, колкото преди няколко дни.

— Наистина ли? — попита тя леко хладно.

— Той навярно не е сигурен кой е написал бележката. Моля ви, Хари, не можете ли да направите нещо?

— Аз не съм някакъв похот… — Хариет прочисти гърло. — Искам да кажа, аз не съм съдържател на бордей, Нел. Не мога да уреждам връзките ви.

— Нали вече го направихте! — Очите на Нел блестяха от въодушевление. — А освен това няма да взема от Стрейндж дори едно пени. Никога не го правя.

Нел се отличаваше със смущаваща липса на деликатност.

— Не можете ли поне да ме представите като автора на поемата? — попита Нел шепнешком в ухото й.

Хариет се обърна към Джем в същия миг, в който ръката му се спусна върху крака й. Тя застина. Разбира се, Нел не можеше да види нищо — нито тя, нито някой друг. Джем бе преметнал покривката върху ръката си.

Пръстите му… о, тези пръсти… кожата й незабавно пламна. Той се усмихваше на Изидор, докато плъзгаше пръсти нагоре и все по-нагоре, към чатала на панталона й.

— Хари! — изсъска Нел.

Хариет прочисти гърлото си. Джем довърши изречението си и се извърна към нея.

— Драги мой господин Коуп — каза той. Не ви поздравих, за което се извинявам.

Хариет наклони глава.

— Какво удоволствие, че се присъединихте към нас, лорд Стрейндж.

Аз си доставям удоволствие винаги когато мога — отвърна той нехайно. — Сега ми кажете, господин Коуп, как се казвате?

Хариет присви очи.

— Малкото ви име? — подкани я той. — Само най-ограничените хора се обръщат официално към приятелите си.

— Исках да ви запозная с автора на онази поема, която така ви заинтригува и зарадва — каза тя, без да обръща внимание на въпроса му.

— А, госпожица Гейл! Каква изненада!

— Нел — каза тя, усмихна му се и на бузите й грейнаха трапчинки. — Надявам се, че изненадата не ви е била неприятна.

— Ни най-малко — увери я той и я удостои с една от най-чаровните си усмивки. — Предполагам, че не знаете малкото име на господин Коуп, нали? Той е прекалено старомоден, за да го сподели с нас.

Нел се понамръщи — очевидно този въпрос не я интересуваше особено.

— Хари — каза тя.

— Хари! О, не, не, не! — отвърна Джем.

— Защо не? — попита Хариет с лека недружелюбност. — Името ми си е много хубаво.

— Да, но не носи оттенък на моралност — отсече Джем. — Абсолютно никакъв. С това име човек не може да стане съдия. Нито епископ. Дори енорийски свещеник ще е трудно да стане. Виж, ако се наречете Харолд, както навярно е истинското ви име, всичко ще бъде съвсем различно.

Той замълча, но Хариет нямаше намерение да насърчава глупостите му, затова не каза нищо. Нел се наведе напред, така че да се види деколтето й, и попита:

— В какъв смисъл различно, лорд Стрейндж?

— Моля ви — каза той, — трябва да ме наричате Джем.

През главата на Хариет премина грубата мисъл, че Джем всеки момент ще накара Нел да получи апоплексия от радост.

— Ами, ако младият Хари възприеме истинското си име, Харолд, бързо ще започне да говори с високоморален тон на всички теми. Например може да публикува коментарите си в „Списание на джентълмена“. Там пишат какви ли не лъжи за жените.

— Например? — попита Хариет.

— Изглежда, някои безпътни жени са започнали да поздравяват с ръкуване — обясни Джем.

— Божичко! — възкликна Нел. — Това и аз съм го правила.

— Ние не одобряваме подобно поведение, нали, Харолд? — попита Джем.

— Казвам се Хари, а не Харолд! — тросна се Хариет. — И мисля, че госпожица Нел трябва да се ръкува, с когото пожелае.

— Човек никога не знае къде може да е била тази ръка преди ръкуването — каза Джем и премести пръстите си малко по-нагоре.

Трябваше да го спре. Трябваше… но по тялото й се разливаше такава приятна слабост!

Преди малко, след като се изкъпа, реши, че всичко случило се следобед е като някакъв прекрасен сън, неповторим и неприемлив.

Сега обаче тялото й не спираше да й изпраща сигнали, че с най-голямо удоволствие ще повтори всяка секунда от преживяното.

— Никога повече няма да се ръкувам с никого — каза Нел. — Какво още пише в това списание, Джем?

Прошепна името му така, сякаш вече бяха в леглото. То се търкулна от езика й, обвито във видения за сватбена рокля и брачни нощи — така си помисли недоволно Хариет.

— Когато става въпрос за жени, авторът е направо злъчен — каза Джем. — Представете си само! Казва, че жените носели револвери.

— Госпожа Грандисън носеше един в чантичката си и той веднъж гръмнал и направил голяма дупка в килима на салона й — каза Нел. — Значи и това е вярно.

— Това сигурно е преувеличение. Авторът на практика твърди, че някои жени са се отказали от страничното седло, яздят по мъжки и — можете ли да повярвате? — носят панталони.

— Панталоните изглеждат ужасно неудобни — отговори Нел. — Според мен това твърдение е неправдоподобно. Хари, не мислите ли така?

Хари — или Хариет — изобщо не успяваше да мисли свързано, тъй като палецът на Джем беше подхванал ритъм, който я замайваше.

— Съгласен съм — успя да изрече все пак тя.

— Но панталоните са толкова удобни — каза мило Джем, който очевидно се забавляваше безкрайно. — Тоалетите на дамите са невъзможни — всички тези обръчи, фусти, корсет…

Нел отново се разкикоти лудо.

— Колко добре ни познавате! — изписка тя.

Джем се наклони към нея през главата на Хариет, което му позволи да започне да я гали още по-силно. Тя ахна и подскочи на стола си.

— Не искам да ви притеснявам, Коуп — каза Джем. — Просто искам да накарам Нел да разбере нещо. Защо според вас жените носят толкова много дрехи?

— За да са привлекателни — отговори веднага Нел и хвърли бърз поглед към роклята си по начин, който подсказваше, че според нея наистина изглежда много привлекателна.

— Но помислете само колко привлекателни щяха да бъдат, ако просто носеха панталон! Помислете си как мъжките очи ще могат да се опиват от вида на крайниците им, от извивките на… нали не ви шокирам, Нел?

Никак! Очите на Нел бяха приковани в него така, както очите на новоизлюпено пиленце са приковани в майка му. Хариет беше тази, която чувстваше как лицето й порозовява все повече и повече.

— Извинете ме — каза тя, бутна стола си назад и стана. Ръката на Джем падна. Хариет усети, че коленете й са малко омекнали.

— Приключихте ли с храненето? — попита Джем.

— О, да — отговори тя. — О, да, приключих. — Усещаше, че дърдори, и опита да се овладее. — Искам да кажа, че утре ще придружа херцогиня Козуей до Лондон, затова трябва да проверя как върви прибирането на дрехите ми.

Джем я стрелна с бърз поглед и тя осъзна, че е забравила да му каже.

Нел побърза да се намести на стола, който Хариет бе освободила.

— О, скъпи Хари! — изгука тя и се усмихна на Хариет. — Желая ви прекрасно пътуване.

— Да, наистина — съгласи се Джем, но погледът, който отправи към Хариет, беше крайно недружелюбен.

— Сигурна съм, че пак ще ви видим тук — каза Нел, възприемайки ролята на господарка на имението.

— Наистина — каза Джем и се обърна с усмивка към Нел.