Елоиза Джеймс
Лейди Хариет (24)

Глава 23
В която става въпрос за дами, амазонки, блудници и тръни

Хариет преписа последните стихове от поемата на Нел за Стрейндж и парфюмира хартията, преди да се изкъпе. Дълго седя в горещата вана — мислеше за изминалата седмица.

Събитията през тези няколко дни я бяха променили завинаги, но това не беше задължително лошо. Не можеше да остане мъж. Но можеше да промени живота си. Никога вече нямаше да стои седнала два часа, докато камериерката вдига косата й в огромна кула от изкуствени къдрици. Никога вече нямаше да носи волани. Някоя шивачка на манта можеше да й скрои удобни дрехи по тялото, макар и женски. Можеше дори да подкупи шивача на Вилиърс да й ушие една-две рокли.

И щеше да продължи да се учи как да се сражава с рапира, макар че жените никога не правеха подобно нещо.

И най-накрая — това беше жизненоважно — искаше да роди дете. Да има дете означаваше да си намери съпруг. А това означаваше да отиде в Лондон и да започне да посещава баловете, които мразеше.

Навярно можеше да намери интересен и интелигентен мъж. Образът, който изникна в съзнанието й, беше тревожно познат, умен и блед, но тя прогони тази мисъл. Стрейндж беше част от тази странна, прекрасна малка интерлюдия. Това беше всичко.

Тя обу за последен път панталона си, помогна на Лусил да пристегне гърдите й с ивица плат и нахлузи бяла риза през главата си. После отиде в портретната галерия и започна да се оглежда за Юджиния.

— Няма я тук — обади се дълбок глас от ъгъла. Джем се беше навел над една стъклена витрина със спуснат капак.

— Какво правите? — попита тя и се приближи към него.

— Изваждам този комплект за шах.

Вадеше фигурите една по една и ги слагаше върху капака на шкафа — изваяни късчета фантазия, всяко със свое изражение.

— Вижте черната царица — каза Хариет. — Изглежда ядосана като моята готвачка, когато рибата не е хубава.

Черната царица бе подпряла ръце на кръста си. Украшението й за глава беше изключително — фина малка топка с изваяни отвори, в която имаше втора топка, а в нея — трета.

Джем погледна през рамо към Хариет и тъмните му очи леко се усмихнаха.

— Аз не знам как изглежда готвачката ми дори когато е в най-доброто си настроение. Сега като се замисля, се сещам, че в кухнята ми има главен готвач.

— Е, така изглежда моята готвачка, когато е в най-лошото си настроение — отговори Хариет. Черната царица бе подвила долната си устна и сякаш току-що бе тропнала с крак. — Защо ги вадите?

— Ще ги изпратя в Лондон — каза Джем. — Ще ги дам на херцогиня Боумонт. Веднъж прояви интерес към тях.

— Наистина ли? Те са толкова красиви. Моят… — и Хариет преглътна това, което щеше да каже. Бенджамин щеше много да хареса комплекта, но господин Коуп нямаше съпруг, бил той мъртъв или жив.

— С удоволствие щях да ви ги подаря, но са прокълнати.

Хариет се засмя.

— Купих ги от един марокански принц, който беше дошъл да посети Лондон — продължи Джем, сякаш не беше чул смеха й. — Той ми каза, че нито един собственик на комплекта няма да бъде щастлив в любовта. „Дъска на гнева“, така го нарече.

— Това е абсурдно! — възрази Хариет.

— И аз така си мислех, но за всеки случай продадох бялата царица и развалих комплекта — каза Джем. — А сега реших да се отърва от целия комплект. Виждал съм не едно и две странни неща и съм се научил да не се доверявам на чувството си за реалност.

— Като се има предвид начинът, по който стои кулата ви — съгласи се Хариет, — вярвам ви.

Сега всички фигури бяха извадени от витрината. Царете размахваха юмруци във въздуха и сякаш надаваха бойни викове. Офицерите бяха нахлузили на главите си някакви странни маски. Израженията им можеха да накарат човек да потрепери. Хариет взе една пешки и установи, че тя носи копие, което я бодна по ръката.

— Ще оставя на Поуви да ги онакова — каза Джем.

— Не ги изпращайте на Джема — помоли Хариет. — Продайте ги.

Той се обърна.

— Значи вярвате в проклятието?

Усмивката му накара нещо в стомаха й да трепне. Прочутото й здравомислие и нареди да побегне. Сърцето й каза да отвърне на усмивката му. А може би дори и да излъже в отговор.

От компанията на хората в тази къща умът и се размътваше. Не след дълго щеше да започне да изпраща на разни мъже еротична поезия. Което и напомни… тя извади от джоба си парфюмираната хартия.

— Един момент — обади се Джем. Приготвяше се за урока им — съблече си жакета, нави си ръкавите и оголи мускулестите си ръце. Цялата тази мъжка красота бе обвита в усещането за свобода, което Хариет не беше спряла да изпитва през цялата изминала седмица, но това беше мираж, а не истинският живот.

Можеше да намери джентълмен, за когото да се омъжи. Всеки, който искаше деца и беше свестен човек.

Джем прочете целия стих и вдигна вежда.

„Тялото ми е дребно,

както на славея.

Обичам на тръни да спя,

както и славеят

И ако името аз ти разкрия,

ти ще ми видиш лика във дантела…

и нищо друго!“

— „Лика във дантела“. Това злокобно ми напомня на предложение за брак — каза той и захвърли лист настрана.

— Според мен в думите има подсказка за името на авторката — помогна му Хариет.

— Представа нямам кой може да е.

Със сигурност знаеше. Името на госпожица Гейл беше Нел. Но ето че започна да си сваля ботушите, без да я поглежда.

— Много ли такива писма получавате? — попита тя.

— Не. Предполагам, че остроумието на тази поема е ваше дело. Но получавам много предложения. Обикновено са по-смели.

— Защо?

Той я погледна и вдигна вежда.

— Може би няма да ми повярвате, Хари, тъй като сте по-хубав от повечето жени тук, но жените ме намират за привлекателен.

— Аз не съм хубав! — възрази Хариет.

— Хубав сте, за съжаление — отвърна спокойно Джем. — Вижте само какво въздействие оказахте върху горката Кити. При това тя винаги е разполагала с голям избор.

— Да, но не ми е писала писма.

Погледът, който й отправи, я накара да се почувства едновременно глупава и могъща. И жена до мозъка на костите.

„Ти си мъж — напомни си Хариет. Не забравяй, че си мъж.“

— Не съм сигурен, че Кити умее да пише хубави писма — каза Джем. — Ако искате, мога да й помогна. Така, както вие сте помогнали на моя малък славей да измисли рими.

Хариет отвори уста да отрече, но после въздъхна.

— И какво? Изобщо ли не се изкушавате? За пръв път от години пиша стихове.

— От славея ли? Не. Но останах смаян от вас. Кой би помислил, че знаете думи като „тръни“? Или че можете да ги използвате така… практично?

Хариет усети, че поруменява леко.

— Знам всякакви думи.

— Някой ден ще трябва да ми дадете урок за речника ми — подметна сухо Джем. — Ще ми бъде много полезно, сигурен съм.

— Любовницата ви със сигурност може да ви направи тази услуга — каза Хариет, преди да се усети.

Отговорът му дойде с няколко секунди закъснение, като и остави достатъчно време да си помисли, че е голяма глупачка.

— Нямам любовница — каза той.

Хариет обаче вече беше установила твърд контрол над мъжествеността си.

— Всеки джентълмен си има по някоя жена — каза тя. — Няма нужда да ме лъжете, Стрейндж.

— Наричайте ме Джем — отвърна той натъртено. — Казвам се Джем. Преди няколко години имах любовница, но тя искаше да се запознае с Юджиния. А аз нямаше да го допусна.

— Юджиния съвзе ли се след снощи? — попита Хариет.

— Да, Уволних гувернантката й, както и лакея, който трябваше да стои на вратата. Поуви откри, че са прекарали нощта в килер за ножове — килер за ножове, представете си! Готов ли сте за урока, господин Коуп?

Стори и се, че докато изричаше това обръщение, очите на Джем блеснаха, сякаш му доставяше удоволствие, но не каза нищо. Просто отиде до стената и си събу ботушите. По изключение в галерията беше топло, както установи, когато си съблече жакета.

— Видяхте ли, че накарах да донесат мангал? — провикна се той.

И наистина, до едната стена имаше тумбесто гърне от ковано желязо, от което се излъчваше топлина.

— Исках на Юджиния да й е топло. Но после тя реши да не идва.

— Хубаво — отвърна Хариет разсеяно. Току-що бе установила, че има пришка на дясната ръка от активните упражнения снощи. Заболя я, когато стисна рапирата.

— Какво има? — попита незабавно Джем.

— Нищо — отговори тя и стисна оръжието. — Ан гард, сър!

Той зае позиция. Това мускулесто тяло предлагаше на погледа й такова елегантно удоволствие, че Хариет с усилие извърна глава.

— Никога не откъсвайте поглед от противника си! — каза остро той.

Тя покорно изви глава към него.

— Днес ще ви покажа envelopment^[1] — каза тихо той. — Наблюдавайте ме.

Хвана рапирата с дясната ръка, вдигна я нагоре в изящна извита арка, замахна, плъзна я под нейната и се хвърли напред.

— Направете го пак — каза Хариет, като се мъчеше да запамети начина, по който се издигаше едната му ръка, а другата се стрелваше напред за равновесие, поддържайки тялото му в съвършена симетрия.

Той повтори движението.

— Така ли? — попита Хариет и опита да го повтори, но знаеше, че не прави нещо както трябва. Ръката й отиде прекалено нагоре, а после се спусна под остър ъгъл.

— Ужасяващо добър сте — отбеляза Джем. — Когато се учех, ми трябваха часове, за да стигна дотук.

Тя не му повярва, но гласът й замря в гърлото. Той отново беше минал зад нея и нагласяше тялото й, за да й покаже откъде да започне движението. Дългата му мускулеста ръка лежеше върху нейната. Тя преглътна. Тялото му я докосна като огнена искра, като забравено обещание, и в отговор нейното цялото пламна.

— Сега вие — каза той и отново мина пред нея. Изглеждаше съвсем невъзмутим, сякаш не бе изпитал и частица от огъня, който я изгаряше. И наистина не беше, разбира се. Той мислеше, че учи Хари Коуп на фехтовка!

Тази мисъл й помогна да запази самообладание. Ако не друго, Джем поне не можеше да разбере как се разтреперва от докосването му. Тази тайна беше унизителна… но беше тайна.

Хариет опита движението за втори, а после и за трети път, докато Джем я наблюдаваше внимателно. Той я спря и отново й показа, демонстрирайки къде е сбъркала. След двайсет минути тя вече беше забравила, че допирът му кара сърцето й да препуска — беше прекалено погълната от идеята да повтори съвсем точно неговите движения. И след още двайсет минути го постигна.

— Идеално — похвали я той, очите му се усмихваха.

Ненадейно тялото й се разтопи, отпуснато, копнеещо, женско. Усещаше всичко у себе си женско: меко, закръглено, пищно.

— Изражението ви е много странно — измърмори Джем. — Нали нямате нищо против да си съблека ризата, Хари? Изпотих се от толкова движение.

Такова тяло Хариет бе виждала само у работниците. Не и у аристократите. Телата на аристократите бяха леко отпуснати, като на Бенджамин — тела на мъже, които прекарват цяла вечер в прекаляване с бренди и игра на шах.

Но не и лорд Стрейндж.

Не и Джем.

Мястото му сякаш беше в златистата светлина на някое поле, размахал косата. Гърдите му изглеждаха могъщи. Полезни, сякаш някоя жена спокойно можеше да се хвърли към тях и да…

Полезни ли? Да не беше започнала да полудява?

— Хари? — попита Джем и на лицето му се изписа тревога. — Добре ли сте? Дайте да погледна ръката ви.

Той се приближи и за съжаление от близостта на голите му гърди дъхът секна в дробовете й. Хариет нямаше сили дори да възрази, когато той разтвори пръстите й. Е, добре, наистина имаше пришка. Но кой би помислил, че едно мускулесто мъжко тяло ще я покори до такава степен?

Лицето й пламна от срам. Ако не внимаваше, щеше да започне да стои над оградата и да гледа как мъжете в имението й косят нивите. Като някоя зажадняла стара мома.

„Освен ако — обади се едно коварно гласче в периферията на съзнанието й, — освен ако не…“

— Тази пришка изглежда доста внушителна — каза Джем. — Трябва да я превържем и да я поддържаме чиста.

— Да, по-добре да се заема с това — промълви Хариет с облекчение и направи крачка назад. Ако беше започнала да полудява и да се превръща в похотлива вдовица, за каквито се пееше в песните, то предпочиташе да претърпи трансформацията насаме в спалнята си.

— Няма нужда — каза той, излезе в коридора и се провикна: — Поуви, вода! Сапун!

— Няма да ви чуе — каза Хариет.

— Разбира се, че ще ме чуе. Вие седнете там и ме гледайте. Ще ви покажа следващото движение.

Да го гледа ли? Това беше мъчение, но мъчение, за каквото дори не бе мечтала. Каквото и да беше това чувство, то не беше типично за Хариет. Безличната провинциалистка Хариет не изпитваше приливи на копнеж, които буквално да я повалят на колене.

Това беше унизително.

Беше опияняващо.

Джем размаха рапирата над главата си като някакъв древен завоевател. Хариет можеше да си го представи във викингски кожени панталони, покрит с рани от множеството битки, в които беше влизал дългият му кораб, а косата му се развяваше на океанския вятър…

Погледът й започваше да става унесен, затова тя се насили да се съсредоточи върху движенията, които й показваше — невъзможно зашеметяваща поредица от ловки движения, от стрелкане напред-назад.

— Гледате ли, Хари? — изкрещя той, отново вдигна златистите си рамене и Хариет бавно кимна. Гледаше.

— Искате ли да опитате? — попита той и се спря.

— Не — отговори тя. Дори гласът й не приличаше на нейния, летаргичен и сладък като струйка мед.

Джем присви очи и отвори уста, но за щастие вратата се отвори и Поуви влезе забързано.

— Купа с вода, милорд, и сапун. Мога ли да попитам какво е нараняването?

— Само пришка, Поуви — отговори Стрейндж. — Мога да се погрижа за нея и сам.

Все още стоеше в средата на галерията и изглеждаше така, сякаш дори не подозираше, че Бог му е дал тяло, за каквото жените мечтаят. Не че Хариет някога беше мечтала за мъжко тяло. Не беше.

Беше мечтала за любов. За привързаност и целувки. След като се омъжи за Бенджамин, тези мечти придобиха по-ясен облик: беше започнала да мечтае за мъж, който ще изглежда заинтересуван, когато му говори, който ще проявява загриженост дали е болна, тъжна или просто уморена.

Но не мислеше за леглото. Е, може би само малко. Когато Бенджамин спечелеше някоя важна партия, винаги беше щастлив и усмихнат и обикновено идваше в леглото й. Любеха се, а после той й разказваше цялата игра, като повтаряше ходовете върху гърдите й, сякаш тя беше шахматна дъска. Понякога дори не довършваха акта, преди той да започне да описва триумфа си.

— Той се разгърна бързо — казваше Бенджамин и се издигаше над нея с леко пъшкане. — Не можеше да намери добра позиция за офицера си… — пъшкане. — Погрижих се офицерът му никога да не стигне до g2^[2]. — Пъшкане.

Този спомен до голяма степен я отрезви.

Джем беше много по-хубав от покойния й съпруг. Изглежда, дори я слушаше — но пък той я смяташе за мъж. Ако знаеше, че е жена, щеше ли да я учи на фехтовка?

Едва ли. Или, както би казал Хари Коуп: „Малко вероятно, пусто да остане!“

Поуви се оттегли и Джем каза:

— Сега ще почистим пришката ви.

— И сам мога — отговори Хариет. Изми внимателно ръката си със сапун и я подсуши с чистата кърпа, която бе оставил Поуви.

— Не можем да продължим, преди да сте превързали тази ръка — каза Джем.

— В момента ме боли — сви рамене Хариет. — Може би утре.

— Нали не се притеснявате заради една мъничка пришка? Трябва само да я превържете.

— Нямаме плат — започна Хариет, но той вече я заобикаляше с рапира в ръка. — Какво правите? — попита тя, но без истинска тревога. В очите му играеше палава искрица, дълбок смях, от който предателското й сърце подскочи.

— Търся превръзки.

— Представа нямам…

Сссс! Рапирата му запя във въздуха и едно от копчетата на ризата й се изтърколи по пода.

Хариет остана с отворена уста.

Сссс!

Хариет сложи ръце на кръста си, обърна се към него и се намръщи свирепо.

— Какво си мислите, че правите? Ако смятате да ми нарежете ризата, предлагам да използваме вашата!

— Не мога — отвърна незабавно той. — Моите ризи се тъкат специално в Кавказките планини от косъма на трикраки кози.

— Това не би ме учудило! Във всеки случай моята риза не е материал за превръзки, нищо че е ушита от английски лен.

— Мека, бяла, лесна за рязане — каза той. — Защо…

И с бързо замахване на рапирата разцепи предницата на ризата й.

Хариет веднага събра двете парчета на гърдите си.

— Как смеете! — изкрещя разярена тя. — Никой не може да ме съблича без моето изрично позволение! Да не сте луд?

Той й даде два отговора: първо отметна глава назад и се разсмя. А после — което й се стори зловещо — завъртя ключа в ключалката.

Хариет направи крачка назад, защото изведнъж си спомни, че е господин Хари Коуп и Джем очевидно е решил да разшири хоризонта си, като… като… не можеше дори да си го помисли. Невъзможно беше това да се случва! Сигурна беше, че Джем просто се шегува.

Той закрачи към нея безшумно, по чорапи. Искрицата в очите му й подсказа, че вътрешно продължава да се смее. Очевидно тази ситуация го забавляваше.

Хариет го изчака да направи още една крачка, после се втурна към вратата.

Дори не усети разреза, който разцепи ризата й на гърба. Усети само хладния въздух по кожата си, а после и как ризата й се развя. Нададе вик — яростен писък на жена викинг, — обърна се и застана в позиция. Отчаяно си пожела рапирата да беше в ръката й.

— Как смеете да съсипвате дрехите ми!

Той обаче отново й се смееше.

— Вие сте много странен мъж, Хари.

— Това не ви влиза в работата! — отвърна гневно тя и направи крачка назад. Вече почти можеше да стигне до ключа. — Вие, сър, сте покварен негодник. Знам какво си мислите и ви уверявам, че не изпитвам никакъв интерес да… да се превърна в обект на интереса ви. Вие може и да искате да разширите хоризонта си, но аз, сър, не желая!

— Но, Хари — подхвана кротко той. Сивите му очи блестяха с нещо като въодушевление, нещо като радост, нещо като… нещо, което тя не можеше да определи. — Реших, че наистина харесвам мъже. За съжаление така и не се присъединих към редиците на онези, които наричат мъжеложци. Сега разбирам колко съм сбъркал.

— Можете да правите каквото пожелаете, но не и с мен! — някак си успя да изрече Хариет. Беше сложила ръка върху ключа, но не откъсваше поглед от Джем — не знаеше какво ще се случи с горката й риза, ако пак се обърне. В момента усещаше хладния въздух по целите си рамене, макар че превръзките предпазваха гърдите й.

— Но аз искам само вас — каза Джем. — Жените са толкова скучни — продължи благо той и прокара пръст по челюстта й. Хариет отдръпна глава. — Представа нямах колко е възбуждащо да се сражавам с някого… с вас. Това ми помогна да взема решение. Не съм си и помислял, че съм от тези мъже, но заради вас, с вас, ще навляза в нова територия.

— Не и с мен! — процеди Хариет през зъби. — Не проявявам интерес.

— Значи няма да се превърнете в приказния принц, който ми показва цял един нов свят?

— Не! — тросна се тя. Ключът беше под ръката й, но в очите на Джем се бе изписало нещо, което я накара да спре. Той държеше рапирата си, заплашваше я с един Бог знае какво неприлично поведение, а ето че сърцето й пърхаше като на дебютантка, току-що получила първия си комплимент.

— Вижте, хвърлям оръжието си — каза Джем. — Във всеки случай поне това оръжие, от което няма никаква полза.

Всичко се случи много бързо. Той протегна ръка напред и дръпна.

Английският лен не издържа, съдра се и падна от раменете й като парцал.

През тялото й премина горещина, която Хариет почувства като подарък.

— Какво имаме тук? — попита Джем и гласът му стана дрезгав от желание. Тези дълги пръсти се свиха около най-горния кат на превръзката й. Преди Хариет да може да се спре, ръката й се вдигна и се отпусна върху неговата. — Превръзки — каза тихо той. Сивите му очи преминаха по нея, завладяха я, опознаха я. Неочаквано той отстъпи крачка назад. — Не, не ми казвайте! Няма да имам възможност да разширя хоризонта си, нали?

Хариет остана с отворена уста, а после зърна как бръчиците край устата му станаха по-дълбоки. Заля я вълна на опияняващо удоволствие, задето тя, Хариет, знае какво изпитва лорд Стрейндж, дори и никой друг да не знаеше.

Той се смееше.

— Кога разбрахте? — попита тя.

— Ммм — измърмори той. — От самото начало.

— Не е вярно! — възкликна Хариет, потръпна, опита се да не обръща внимание на докосването на тези сръчни дълги пръсти, които развиваха памука от гърдите й.

— Това е най-прекрасният подарък в живота ми — измърмори той.

— Кога разбрахте? — повтори тя, опитвайки се да прогони нервността си. Ами ако той очакваше повече от това, което се намираше под тези превръзки? Ако искаше някоя по-надарена?

— Досетих се, когато бяхме в конюшните — отговори той и й се ухили. — А Вилиърс го потвърди.

— Вилиърс! — извика тя. Той разви още един пласт превръзки и тя се досети. — Латинският!

— Латинският — съгласи се той, но гласът му не звучеше заинтересувано. Очите му бяха много тъмни и много съсредоточени. Той внимателно свали последната превръзка.

Когато Бенджамин видя гърдите й за пръв път, в нощта на сватбата им, каза, че били малки, но малките били също толкова хубави, колкото големите, и че се надявал тя да е съгласна. Тя се съгласи, защото беше изпълнена с благодарност, че не е разочарован. Хариет погледна тялото си, опитвайки се да види гърдите си през очите на Джем.

Бяха малки. Малки, но съвършено оформени, като висулки на украшения — така беше казал Бенджамин. Стори й се странно дори да мисли за съпруга си, затова прогони името му от ума си.

— Май наистина е дошъл рожденият ми ден — каза тихо Джем. После посегна към нея.

Хариет си помисли, че ще погали гърдите й. Това би направил Бенджамин.

Джем обаче не докосна гърдите й. Привлече я към себе си и в същия миг езикът му се плъзна в устата й. Хариет застина от изненада. Навремето Бенджамин я целуваше. Естествено, че я целуваше.

Но Бенджамин никога…

Усещанията потекоха през тялото й като вихрен поток, когато езикът му подхвана мързелива игра с нейния. Опитваше вкуса й.

— Какво правите? — едва успя да изрече тя.

Той сведе поглед към нея.

— Целувам те. — И отново завладя устата й, обхвана лицето й с длани, но този път тя беше готова и се разтопи насреща му. Той обаче облиза устните й, сякаш имаше насреща си великолепен сладкиш, вкуси я и най-накрая езикът му нахлу в устата й като стар приятел, като хладна напитка.

Тази целувка…

Тази целувка промени Хариет. Тя усети промяната, почувства я в сухожилията и костите си, в самата си същина на тъжна, спретната малка вдовица от провинцията. Но сега, когато песента на тази целувка изпълни костите й, й се прииска да затанцува. Тази целувка препусна през кръвта й и я накара да изпита желание да закрещи.

Тя отвърна на целувката му.

И този път той се отдръпна и задиша тежко.

— Проклятие, Хари! — прошепна той и гласът му погали ухото й като копринена ласка. — Кажи ми… не че това ще има значение, не се заблуждавам… кажи ми, че не си девствена.

Хариет изви леко ъгълчето на устата си.

Той отново я целуна страстно и тя усети колко е благодарен. И тя се чувстваше така. Навремето не и беше приятно да е девица. През първите месеци на брака си оставаше по балове и мюзикъли, докато й се появят сенки под очите, а Бенджамин започнеше да се олюлява от изпития алкохол. Караше го да я учи на шах и го слушаше часове наред, подканваше го да преиграва майсторски ходове с нея, само и само за да избегне спалнята.

Защото това, което се случваше там, й причиняваше болка.

И дори след като нещата се подобриха, нито веднъж не изпита пламенното желание, което сега се разстилаше като пламък по краката й, без Джем дори да я е докоснал.

Затова тя придърпа главата му към себе си и се впусна в изучаването на новия спорт — целувките с език, влажна уста и интимност.

— Струва ми се, че си говорим — прошепна тя след известно време.

— Наистина си говорим — отвърна той и я целуна нежно. А после целувката му стана силна, страстна и Хариет се разтрепери, почувства се жена до мозъка на костите си, мека и изпълнена с желание.

Той обаче пак не я докосна.

— Позволи ми да се изразя така — каза той. — Ако не си девствена, Хари, то поне със сигурност нямаш много опит с целувките.

— Бързо се уча — увери го тя и прокара устни по неговите. Как смееше един мъж да има такава пълна долна устна? Самият вид на устата му я хипнотизираше.

— Затова — каза той — просто искам да разбера правилата.

Типично в негов стил!

— Полезно знание? — повдигна вежда Хариет.

— Не ми отвръщай, млади Хари — каза той. — Между другото, как се казваш?

— Хариет.

Видя как името се настанява в съзнанието му и извиква усмивки на устните му.

— Харесва ми — каза той.

— На мен Хари ми харесва повече.

— Ти нямаш опит в целувките — каза той, — но иначе не си девствена.

— И преди съм се целувала! Много пъти. Просто… просто не по този начин.

— По този начин?

Сега Хариет трябваше да му покаже кой начин има предвид и двамата се разсеяха. Той обаче и сега не я докосна, затова тя дръзко го привлече към себе си и се притисна към него. Той беше изтъкан от бързина, мускули и гладка кожа. А Хариет се чувстваше мека, закръглена и изкусителна.

Повече от когато и да било в живота си. Повече, отколкото в сватбения си ден, в първата си брачна нощ.

— Хариет! — изпъшка той.

— За теб съм Хари — каза тя и се размърда срещу него.

— Любопитно ми е колко опит имаш като количество. Тоест… — и той леко се задъха, когато тя успя да се отърка в нещо, което образуваше издутина в панталоните му, при това издутина, която не се дължеше на навит чорап. — Тоест, за какво говорим, за един-два пъти търкаляне в сеното в някоя плевня? Просто се питам…

Той млъкна, навярно защото тя се беше уморила да чака той да я докосне и й хрумна, че няма закон, забраняващ й тя да го докосне първа. Затова обхвана издутината с длани.

— Бях омъжена в продължение на години — каза тя. Той беше божествено корав, усещаше го дори през панталона. Приглушеният звук, който се надигна в гърлото му, беше божествен, както и начинът, по който бедрата му се извиха към нея. — Няма нещо за мъжете, което да не знам.

Той застина.

— Още ли си омъжена? Защото аз съм абсурдно старомоден…

— Ти ли? Ти, господарят на къща, прочута със своите affaires?

— Звучи абсурдно, нали?

— Да — съгласи се Хариет. — За щастие аз съм вдовица. — И тя отново прокара ръка по предницата на панталона му.

— Хубаво — успя да изрече той. — Искам да кажа, отлично. Много съжалявам за загубата ти. — И с тези думи ръцете му се отделиха от вратата и се плъзнаха по гърба й, оставяйки след себе си следа от огън. — Ти си красива жена — каза той. — Знаех, че си красива. Помислих си, че никога не съм срещал по-хубаво момче. Но после, когато осъзнах, че си жена, разбрах, че никога не съм срещал по-красива жена.

Това беше толкова абсурдно, че Хариет дори не си направи труда да го слуша. Освен това той я галеше, прокарваше пръсти по плътта й в малки кръгове, с движения, които я накараха да потрепери и да изстене. Особено когато той най-сетне започна бавния си път към гърдите й. Не ги сграбчи с онзи мил, макар и момчешки ентусиазъм, с който Хариет беше свикнала.

Вместо това започна да ги гали с върховете на пръстите си, сякаш тя беше от стъкло, сякаш кожата й беше най-прекрасната коприна на този свят. Пръстите му пееха по плътта й.

Коленете на Хариет омекнаха, но ръката на Джем я задържа изправена.

— Извинявай — измърмори той, — но трябва да опитам вкуса ти.

— Ооо…

Хариет се озова на пода, нежно положена върху купчинка захвърлени дрехи: нейната съсипана риза, жакетите им, неговата риза. Устата му докосна гърдата й, нежна и пламенна също като пръстите.

Хариет простена, отметна глава назад, зарови пръсти в тъмната му коса и я освободи от панделката.

Той не обърна внимание на движенията й — не спираше да я целува, да плъзга устни по голата й кожа, докато ласките му не се оказаха почти непоносимо сладки, докато Хариет не изпита чувството, че всеки момент може да избухне в плач и да започне да го умолява.

— Хайде! — изхриптя тя и го бутна да се надигне.

Той погледна надолу към нея и се засмя.

— Била си омъжена, но все още бързаш толкова?

Тя изви гръбнак назад и промълви:

— Моля те, Джем!

— Колко време си била омъжена? — попита той, без да я докосва.

— Години — отговори тя нетърпеливо.

— Години, без да се роди дете?

Тя разбра какво я пита. Въпросът му я накара да изпита трепване на тъга за един кратък миг.

— Няма нужда от френско балонче — каза тя, като се насили гласът й да прозвучи жизнерадостно.

Той се наведе, подпря се над нея и косата му падна около лицето й като коприна.

Хариет беше свикнала с любовния акт: сухото проникване в началото, което понякога пареше и болеше малко, а после се изместваше от топлина, след която идваше удоволствието. Беше свикнала с усещането на мъжко тяло в прегръдките си, горещо и леко потно.

Това беше съвсем различно.

Например…

— Не съм сигурна — прошепна тя задъхано. — Изчакай малко!

— Както пожелае дамата — отговори той и отново се наведе към устните й.

Но тя надигна глава и погледна между телата им. Оказа се права.

— Ъъъ, Джем?

Той успя да я завладее с целувка, която бе така пламенна и нежна, че Хариет почти не забеляза какво прави той с хълбоците си. Тялото й обаче забеляза.

— Спри! — заповяда тя. — Чакай!

Изпитваше… дори не беше сигурна какво изпитва.

Отново погледна надолу.

— Какво е това?

— Когато погледнах за последно — отговори Джем, — беше любимата ми част от тялото ми. Най-доволната. И ако смея да кажа — най-хубавата.

— Това е… — и Хариет млъкна. Това, което си мислеше, беше нелоялно. И все пак… отново надникна. Неговият член навярно бе два пъти по-голям от този на Бенджамин. — Не съм сигурна…

— Ще стане — каза той и се раздвижи леко в танц, който я накара да ахне. — Моля те, може ли да опитаме?

— Да — отговори тя.

Нямаше сухота, нямаше парене, нямаше болка.

Той нахлу докрай в нея и спря.

— Пасваме си — промълви Хариет, замаяна. — Пасваме си като парченца от пъзел.

Джем изглеждаше малко измъчен.

— Много си тясна — прошепна той дрезгаво.

— Знам. И гърдите ми са малки. — Тя прокара ръце по мускулите на раменете му.

— Повярвай ми — изхриптя той, — това не е проблем.

И той направи дълбок тласък. Това беше любимата част на Хариет от любовния акт. Тя я караше да се чувства обожавана. Важна. Хариет се поразмърда, намести се, за да му предложи удобно легло, платформа за работата, която му предстоеше. Частта на мъжа наистина приличаше на работа: лицето на Бенджамин винаги придобиваше лек пурпурен оттенък.

— Готова съм — каза тя.

Лицето на Джем не беше пурпурно. Той гледаше надолу към нея с вдигнати вежди.

— Започвам да добивам някои много странни идеи за брака ти, Хариет.

Усещането наистина беше великолепно. Хариет усети как цялото й тяло се отпуска, приема го, привлича го.

— Хмм — измърмори тя. — Може ли да говорим за това по-късно?

Гърдите му бяха покрити с мускули и рехави фини косъмчета. Той търкаше челото й с устни, което означаваше, че гърдите му не спират да се търкат в зърната й.

Джем се спря за миг, както някога, когато беше младок, който невинаги успяваше да се контролира. Имаше проблем.

Неговата прекрасна Хари може и да беше вдовица, но не знаеше как да се люби. Изглеждаше въвлечена в акта не повече от някое легло, макар че го даряваше с възхитителна усмивка.

Ако се окажеше, че Хари е от жените, които не могат да изпитват удоволствие, той щеше да е съкрушен. В дивата си младост, преди да се ожени за Сали, беше попадал в леглата на няколко такива жени.

Полагаше всички усилия — и знаеше, че никой не може да се справи по-добре от него — и ако не се получеше, се отказваше, съсредоточаваше се върху своето удоволствие, благодареше сърдечно на партньорката си и си тръгваше.

Сега обаче не искаше да си тръгне. Дребното закръглено тяло на Хариет беше женствено във всяко отношение — цялото сметана и коприна. Джем го желаеше. Искаше тя да затрепти в ръцете му. И проклятие, щеше да се погрижи да стане така!

Колкото и да беше болезнено, се отдръпна от най-сладкия, най-тесния проход, който бе имал удоволствието да посети някога.

— Какво има? — примигна тя.

Изобщо не беше в състоянието, в което трябваше да бъде. Съвсем не.

Той й се усмихна сънено, както алигаторът се усмихва на жертвата си, преди да я погълне.

— Реших, че съм гладен.

Хариет изглеждаше съвсем объркана. Членът на съпруга й навярно е бил колкото грахова шушулка, а техниката — достойна за въпросния член.

Джем се наведе и я близна по бузата, гладка и деликатна като праскова. Мъж! Как, за бога, бе могъл да си помисли такава глупост?

Колко срамно! Той прокара език по линията на челюстта й. Хариет имаше силна челюст. Може би точно това го привличаше. Нямаше онази хлътнала челюст, с която се отличаваха толкова много дами — онези, които по цял ден седяха и се суетяха над бродериите си. Хариет имаше челюст на жена, която знае какво иска, която се сражава с рапира, при това много добре, която…

Джем забрави какво прави, защото стигна до устните й, пищни и розови. Изчете си още една двусекундна лекция за собствената си глупост и позволи целувката им да стане безумна.

За да й покаже от самото начало какво предстои, той овладя устата й, нахлу вътре, обяви я за своя, даде й име, погрижи се да й покаже, че е жена. Не мъж. Неговата жена.

Мисълта се мярна в периферията на съзнанието му съвсем смътно, но той все пак разбра. Не беше чакал цели осем години, от смъртта на Сали, просто за да си намери любовница.

Която и да беше Хариет, тази малка вдовица, сега беше негова.

Той се дръпна назад, подпря се на лакът и се насочи към гърдите й. Сега тя започна да отговаря. Ръцете й се движеха неуморно по рамото му, стискаха го, плъзгаха се по гърдите му и надолу по гърба му. Дори докосна извивката на хълбока му, но незабавно се отдръпна като опарена.

Само след секунда Джем разбра какъв е проблемът. Хари беше свършил чудесна работа в задачата да мине за мъж. Тя обаче беше обучена да действа и говори като дама… и да се люби като дама.

Макар че не беше такава.

Дълбоко в сърцето си Хариет беше амазонка, жена, която бе готова да постави пред един мъж своите условия и да изиска това, което желаеше.

— Докосни ме! — нареди той.

— Ка-какво?

Тези нейни големи теменужено-кафяви очи започваха да изглеждат малко замъглени — добър знак. Неговата Хариет мислеше прекалено много. Това, от което имаше нужда, беше някой да я шокира.

„И аз съм най-подходящият човек за тази работа“ — помисли си Джем и се ухили.

— И така, Хари — поде той, като се стараеше да говори провлечено, — нали знаеш какъв съм аз? — И за да й даде известна представа, започна да разтрива зърното й с палец. Гръбнакът й леко се изви нагоре — какъв божествен малък ангел беше тя!

Но този неин дразнещ мозък очевидно все още работеше, защото тя отново отвори очи и каза:

— Знам за какъв искаш да те мислят всички, Джем. Не съм съвсем сигурна за истинската ти същност.

Очевидно не беше стигнала до онзи етап на безпаметност, до който искаше да я доведе.

— Аз съм развратник — каза той и се дръпна назад. Тялото й се разкри пред погледа му като великолепно ястие. После се наведе и започна да целува гърдата й. Не спря, преди да чуе тихите й стонове. Леките ухапвания й харесваха, затова той се насочи към другата гърда и започна да я обсипва със специално внимание.

Сега Хариет се извиваше под ласките му.

— Покварен. Женкар. Сластолюбец — каза й той.

Но я беше подценил, защото тя отвори очи и каза:

— Глупости! Никога не си лягал с блудница.

Той отвори уста, после осъзна, че предвид изключителната му неприязън към обмяната на монети срещу интимност не можеше да спечели този спор.

Вместо това се насочи към онзи вид спор, който познаваше най-добре. Спорът, който знаеше, че може да спечели.

— Когато се любим, ние, сластолюбците, искаме всичко — каза той и се придвижи надолу по тялото й. — Разтвори крака, любима.

Тя гледаше надолу към него и желанието се бореше с тревогата.

— Какво искаш, да… да ме погледнеш ли?

— Да. Толкова си розова и мека там долу… — Той побутна краката й и ги разтвори. — Иска ми се да можеше да видиш същото, което виждам аз. Гладки малки листенца, като листенца на роза. И най-сладката малка врата, която някога са зървали мъжки очи. — Всъщност му беше трудно да говори, защото тялото му не беше свикнало с такъв вид продължителен разговор и смяташе, че е по-добре да премине към действие.

Той разтвори краката й още по-широко и премина към целувката, която превръщаше всяка жена в амазонка.

Естествено Хариет се оказа по-упорита от някои други. Сали, например, просто беше въздъхнала и беше казала: „Слава богу!“, преди да се отпусне обратно.

Хариет обаче отмести крака и се помъчи да се изправи на колене, преди да е успял да я хване.

— Стига, Хариет! — каза той. — Просто ще трябва да се примириш с низките ми желания. Иначе не мога да го направя.

— Кое?

— Иначе не мога да те любя — отвърна търпеливо той. Цялото му тяло издаваше пълна готовност да направи всичко необходимо. — Трябва да усетя вкуса ти.

— Глупости! — отвърна тя. — Само преди секунда беше напълно готов да легнеш с мен.

— Вече не съм — отвърна тъжно той и леко се завъртя настрана, за да не й позволи да види факта, че има такава ерекция, каквато не бе получавал от петнайсетгодишен. Продължи нежно да разтърква зърното й. Виждаше, че е жена, която обича ласките по гърдите.

— Никога не съм чувала за такова нещо — каза тя подозрително. Той обаче видя, че очите й отново омекват.

— Не можеш да очакваш любенето с мен да е същото, както с онзи… онзи провинциален земевладелец, за когото си била омъжена — каза той.

Тя отвори очи и той разбра, че е улучил съвсем точно какъв е бил съпругът й. Това беше единственият логичен отговор. Хариет нямаше майка, която да прекалява със закрилата си — вместо това е имала за съпруг някакъв тесногръд провинциален земевладелец. Може би някой от онези джентълмени фермери.

— Предполагам, че наистина имаш други изисквания — каза тя и погледна със съмнение надолу към тялото си. — Просто не мисля, че…

— Не мисли! — подкани я той. После се настани между краката й и започна лекичко да я хапе по бедрата.

От гърлото й незабавно заизлизаха приглушени звуци. Възбуденият член на Джем пулсираше, притиснат към пода, и го умоляваше да сложи край на това мъчение, но той вече бе стигнал до най-интимните й части. Езикът му се плъзна по сладкото местенце, накара я да се заизвива.

Сега думите, които се сипеха от устата й, бяха почти нечленоразделни, макар и неспирни. „Не“, „Да“, „Джем“ и още няколко, които той не можа да разбере.

— Обожавам вкуса ти — каза той, в случай че все още не го беше разбрала. — Имаш вкус на захар, подправки и лимон…

— Сапун с лимон — изрече тя задъхано.

Той отдели още няколко минути на едно особено деликатно място, просто за да я накаже, задето бе така рационална да спомене сапун с лимон.

После спря.

— Какво каза? — попита с невинен тон.

Тя вдигна глава и го изгледа диво. Той познаваше този поглед и го обожаваше: поглед на жена, готова да удари някой мъж.

— Извинявай — каза той невинно, — да не съм забравил какво правя?

Тя зарови пръсти в косата му, все така задъхана.

Чудесно!

След няколко минути той отново вдигна глава.

— Сапун с лимон?

Тя погледна към него, замаяна.

— Моля те…

— Какво ме молиш? — попита той, без да може да сдържи усмивката си. Остави пръстите си да си поиграят, макар да знаеше, че не е същото. Тя се заизвива под него.

— Моля те! — повтори.

— Кажи: „Целуни ме!“ — заповяда той. Неговата амазонка трябваше да облече желанията си в думи, да признае какви са те.

— Моля те — проплака тя, — целуни ме, моля те!

Дама до мозъка на костите си!

Затова той отново наведе глава и този път позволи на пръстите си да се плъзнат навсякъде, защото тези „не“-та просто бяха постоянно заглушавани от „да“-та.

И най-накрая я доведе до върха.

Призова на помощ цялото си самообладание, за да не проникне в нея веднага. Вместо това започна да я приласкава, да й заповядва, да не обръща внимание на протестите й, докато цялото й тяло не започна да се гърчи. От устата й заизлизаха тихи викове.

И тогава Джем постигна целта си… тя изкрещя, извика отново, а после пак и пак, сладкото й тяло се изви към него и се разтърси от удоволствие.

— Точно така, любима! — насърчи я той. — Давай… давай!

Хариет впери поглед в тавана на портретната галерия. Той беше много далеч и сякаш се люлееше леко. Сякаш оста на целия свят се бе поизкривила и я бе отхвърлила настрани.

— О!

Джем се извиси над нея и се подпря на ръцете си.

— Имаш ли нещо против сега да се любим?

Тя го погледна, неспособна да продума.

Той се премести към нея. От устните й се изтръгна задавен звук. Коленете й се свиха по своя воля.

— Ще приема това за „да“ — каза той и влезе в нея. Силно.

Хариет никога не бе преживявала нещо подобно. Удоволствието, което изпита, все още беше в костите и, но незабавно се превърна в радостен огън, който не гаснеше и не гаснеше. Тя се изви под него, без дори да разбере какво прави.

— Точно така! — насърчи я Джем с дълбок глас.

За нея той беше най-красивият мъж на света. Тя започна да прокарва пръсти по скулите му, по тези пламенни интелигентни очи, по силната му челюст, спусна ги към раменете и хълбоците му, към мускулите, отговорни за водопада от тръпки, който я заливаше.

Още един тласък, и като магия тялото й се надигна да го посрещне.

После пак.

— Виждаш ли как? — попита той. Сякаш беше стиснал зъби. Лицето му не изглеждаше пурпурно, но на челото му блестяха капчици пот, по раменете също.

Хариет опита вкуса им — вкус на сол, на чиста сол и на Джем.

Той не спираше да се плъзга все по-навътре с нежни, силни тласъци и тя не можа да остане достатъчно съсредоточена, за да продължи да проучва тялото му. Чувстваше се освободена от някакви въжета, сякаш цялото й внимание се бе стеснило до огъня, разпалван от движенията му. Дълго след като Бенджамин щеше да се е строполил отгоре й, Джем просто продължи — плавно, непоколебимо, сякаш никога нямаше да спре.

Хариет не можеше да си поеме дъх. Можеше единствено да го последва в бурята, вкопчила пръсти в раменете му. От гърлото й излизаха тихи викове.

— Точно така! — каза той с дрезгав глас. — Точно така, Хариет!

Ръцете й се плъзнаха надолу и го стиснаха за хълбоците — гладки, мускулести и силни. Хариет можеше да усети тялото му така, сякаш беше нейно, пулсиращо, нахлуващо, гмуркащо се дълбоко в нея.

Дори не чу Джем, защото целият й свят се разби и полетя, преобрази се в нещо съвсем различно — в място, на което бе възможно такова дълбоко удоволствие, каквото никога не си беше представяла.

Никога не би могла да си представи.