Елоиза Джеймс
Лейди Хариет (18)

Глава 17
В която Хариет остава стъписана

Тази вечер вечерята беше официална. За своя изненада Хариет се оказа седнала близо до челото на масата. Изидор седеше между нея и Стрейндж, а Кити — от лявата й страна.

— Как сте? — попита шепнешком Кити и я озари със сърдечна усмивка. — Денят ви хубав ли беше? Ние репетирахме за следващото си представление. Ще пеем мадригали за един епископ.

— Мадригали за епископ ли? — попита Хариет и разстла салфетката си в скута.

Кити се разкикоти така лудешки, че не можеше да продума.

Хариет започваше да установява, че нещо в мъжките дрехи я прави далеч по-малко търпелива.

— Иска да се облечем като малки ангели — успя да изрече Кити най-накрая.

— Ангели, които да пеят пред един епископ. Предполагам, има логика.

— Чакайте само да видите костюмите ни — обясни Кити. — В рая сигурно е много топло, ако ме разбирате.

Тя озари Хариет с отработената си закачлива усмивка.

Хариет й отвърна с усмивка, макар и по-скована.

— Имате ли крила?

— Да, прекрасни са. От истински пера. Лорд Стрейндж има секретарка французойка, която ни помогна с костюмите. Перата са толкова меки и красиви! В един момент ги сваляме и лягаме отгоре им.

— Лягате ли?

Кити се наведе към нея.

— Мога да ви изнеса частна репетиция, стига да искате, Хари. Не мога да изпея мадригал сама — трябва да сме три, — но мога да ви изпея някоя друга любовна песен.

— „Репетиция“ ли казахте? — обади се Стрейндж от челото на масата. — За изпълнението на ангелите ли говорите? Много искам да го видя.

Тя незабавно го удостои със същата усмивка с трапчинки, която току-що бе отправила към Хариет.

— Ще ви включа с най-голямо удоволствие, милорд.

— Изидор — обърна се Стрейндж към нея и я докосна по ръката, — искате ли да видите частен концерт на един ангел?

— Разбира се — отговори Изидор, но Хариет разбра от тона й, че идеята не й допада.

— Боя се, че вече имам ангажимент след вечеря — обади се бързо Хариет.

— Така ли? — погледна я Стрейндж изпод мигли. — И с кого, ако мога да попитам? — Той погледна надолу по осветената маса, до която седяха хора по-скоро красиви, отколкото с благородно потекло. — Може би с Нел?

Хариет се усмихна хладно.

— В дома ви има толкова много хора, че е трудно да изброиш всичките си познати.

— Значи, след ангажимента ви — каза тихо той. — Аз си лягам късно и ще се погрижа и Кити да остане будна. Да кажем, в единайсет?

Конярчето каза само, че ще я научи да препуска в тръс. И да се качва на седлото. Колко време можеше да отнеме това?

— Не съм сигурна, че Кити ще иска да стои до толкова късно — каза Хариет. — Струва ми се, че е имала много натоварен ден.

— О, не чак толкова! — изкиска се Кити. — Прекарах голяма част от него по гръб.

Бръчката между веждите на Изидор стана по-дълбока.

— Боя се, че по това време не мога да се присъединя към вас — каза тя учтиво. — Изтощена съм.

— Жалко — отговори Стрейндж, откъсна поглед от Хариет и се усмихна ослепително на Изидор. — Без вас изобщо няма да е толкова забавно.

Ненадейно Хариет осъзна нещо, което я стъписа. Ако някога Стрейндж й се усмихнеше по този начин, щеше да загуби цялото си самообладание. Може би дори щеше да го умолява да я отведе в леглото си.

— В единайсет — каза Кити. — Искате ли още ангели, или аз ще ви стигна? Сигурна съм, че — огледа тя Стрейндж с многозначителен поглед — всички Грации биха искали да се представят, лорд Стрейндж. За мадригал трябва да сме три.

— Мисля, че за тази вечер ще ни трябвате само вие — каза Стрейндж, без да губи самообладание.

Кити избухна в неудържим кикот.

През ума на Хариет премина една мисъл. Свързана с мислите, които навярно се въртяха в главата на Кити. Челюстта й увисна и в същия миг пръстите на Изидор се забиха в ръката й.

— Трябва да говоря с теб. Веднага! — изсъска тя.

Стрейндж вече се изправяше, с което даде знак, че вече всички могат да станат от масата. После спря за миг.

— Гостите ме чакат, а вие, господин Коуп, имате ангажимент… Да кажем, в единайсет часа в библиотеката? Господин Поуви може да ви покаже пътя. — И се отдалечи, без да чака отговор.

Изидор стисна ръката й още по-силно.

— Хариет!

Хариет се извърна към Кити с намерението да каже нещо, но очите на Кити бяха изпълнени с такова въодушевление и да, удоволствие, че думите замряха в гърлото й. Кити се радваше при мисълта за господин Коуп, лорд Стрейндж и един-единствен ангел. Хариет преглътна с усилие.

— В единайсет! — повтори Кити и се отдалечи забързано.

Изидор завлече Хариет към стената.

— Ти имаш ли представа какво смята да направи Кити довечера, Хариет? Изобщо имаш ли представа?

— Току-що се сетих! — Паниката пречеше на Хариет да мисли. — Изобщо не подозирах!

— Трябва да си останеш в стаята — отсече Изидор. — Още по-добре: можеш да спиш при мен, в случай че Стрейндж влезе в спалнята ти. — Тя се огледа, но почти всички останали бяха излезли от трапезарията. — Хариет, тази къща… тази къща е пропаднала! Тези хора правят… правят… правят разни неща, които…

Хариет не можа да се въздържи и леко се засмя.

— Изидор, ти го знаеше. Как мислиш, защо Джема каза, че няма да дойде тук, въпреки че е организирала какви ли не предизвикателни увеселения в Париж? Нейните приеми там предизвикваха скандали само защото някой беше облечен леко неприлично, или защото омъжена жена е вървяла гордо насам-натам със съпруга на някоя друга. Репутацията на Стрейндж — и увеселенията в дома му — са от съвсем друг мащаб.

— Да, но преди не го разбирах истински. Чувствам се омърсена само защото съм тук! Къде е Вилиърс? Той нали трябваше да ни закриля. Хариет, какво ще правиш? — настоя Изидор и я погледна с тревожно блеснали очи.

— Е, няма да се забърквам в никакви изпълнения с ангел — отговори практично Хариет. — Не се тревожи. Все ще измисля нещо. Може да заявя, че ми е прилошало, и просто да оставя Стрейндж и Кити заедно.

— Пфу! — измърмори Изидор. — Вече изобщо не го харесвам, Хариет. Не ми харесва тук. Двама мъже и една жена. — Тя потръпна. — До момента тази къща успя да ме отегчи до смърт с полуголите си девици, а сега ме канят да слушам мадригал в изпълнение на ангели. Тази смесица от култура и голота ме отегчава. Но на теб ти е забавно със Стрейндж, нали?

— Това няма нищо общо със Стрейндж — излъга Хариет. В действителност имаше твърде много общо със Стрейндж. Половината от удоволствието й, ако не и повече, идваше от времето, което прекарваше с него във фехтовка с рапири или с думи. Разбира се, това не беше истинско привличане. Удоволствието навярно се дължеше на факта, че имаше нещо толкова нередно в копнежа й по мъж, който даже не гледаше на нея като на жена.

Не че дори би си помислила да отиде в тази библиотека и да се срещне със Стрейндж… и Кити.

Нямаше да отиде дори и за да види Стрейндж без дрехи.

— Това е, защото е толкова забавно да съм преоблечена като мъж — обърна се тя към Изидор. — Никога не съм се чувствала така свободна.

— Не искам да съм така свободна — каза Изидор. — С всеки изминал миг ставам все по-сериозна и уравновесена.

— Мога да ти дам назаем панталона си — предложи Хариет, после възкликна: — Забравих за ангажимента си!

— Какъв ангажимент? — възкликна Изидор. — Нали не е пак среща с жена?

— В конюшнята е — обясни Хариет. — Едно много мило конярче ще ме научи да се качвам на коня както трябва. Всеки път почти падам от другата страна.

Изидор завъртя очи.

— Аз ще си лягам. Мисля, че утре може да оповестя, че съм болна от заразен обрив с червени пъпки. Готова съм на всичко, за да държа Грациите по-далеч от спалнята си. И Стрейндж. В никакъв случай не искам пак да влиза при мен, докато съм по нощница. Едва се бях сресала малко.

Хариет проследи с поглед как приятелката й се качва по стълбите и си помисли колко й се иска Стрейндж да посети спалнята й, ако знаеше, че е жена.

Изобщо нямаше да се вълнува дали косата й е сресана. Щеше просто да…

Тя с усилие прогони тази мисъл. Това беше лудост.