Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Every Breath, 2018 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Красимира Абаджиева, 2018 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,9 (× 10гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, корекция и форматиране
- Еми(2018)
Издание:
Автор: Никълъс Спаркс
Заглавие: Всеки мой дъх
Преводач: Красимира Абаджиева
Година на превод: 2018
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо (не е указано)
Издател: ЕРА
Град на издателя: София
Година на издаване: 2018
Тип: роман
Националност: американска
Печатница: Експреспринт ЕООД
Излязла от печат: 06.12.2018
Редактор: Светла Евстатиева
ISBN: 978-954-389-495-6
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/8156
История
- —Добавяне
Заедно
Седнаха на дивана. Разгледаха рисунките и след това отидоха на обяд в едно заведение на Оушън Айл Бийч.
Когато се прибраха, бурята вилнееше. Той седна на леглото, а Хоуп започна да се приготвя за репетицията на сватбата. Доставяше му удоволствие да я гледа как се гримира — в процеса на разкрасяване имаше нещо много привлекателно — пък и забеляза, че на нея й беше приятно, че я наблюдава.
Преди да тръгне, дълго и силно се прегръщаха и целуваха. Тру й махна, когато запали колата и потегли. Хоуп го беше помолила да изведе Скоти и го беше поканила да спи при нея. Докато вечеряше, той се запита дали приятелите й щяха да забележат в изражението й онова, което беше преживяла предишните ден и нощ…
Довърши портрета и започна друга рисунка — двамата в профил на плажа, стояха до брега и се гледаха. Рисува часове наред. Хоуп му липсваше много и когато най-сетне се върна в полунощ, отново се любиха. Тя беше изморена от предишната нощ и скоро след това заспа в ръцете му. Тру не можеше да заспи. Времето им заедно щеше да приключи скоро, а тя беше жената, с която искаше да прекара живота си.
Гледаше тавана и не намираше изход.
* * *
Сутринта я прегръща дълго и мълчаливо в леглото. Хоуп имаше чувството, че прелива от обич и нежност, но беше обзета и от страх. От същия страх, който изпитваше Тру. Времето минаваше и часовникът тиктакаше все по-силно.
Валеше, но решиха да се разходят по плажа.
Хоуп намери дъждобраните в дрешника и излязоха заедно със Скоти. Държаха се за ръце и когато стигнаха до мястото, където се срещнаха за пръв път, се целунаха.
— Исках това от мига, в който те видях — каза Тру.
— Кое? Да спиш с мен или да се влюбиш в мен?
— И двете. А ти?
— Подозирах, че ще спим заедно след вечерта, когато пихме вино на верандата. Но разбрах, че се влюбвам в теб, когато дойде на вечеря. Извинявай, че не ти позволих да ме целунеш първия път.
На връщане спряха в къщата на Тру. На телефона имаше съобщение от баща му. Щял да пристигне между два и три. По това време Хоуп трябваше да тръгне за сватбата.
Тру я разведе по етажите. Тя не очакваше такова елегантно обзавеждане и си каза, че не би имала против да наеме вилата за една седмица и да покани приятелите си да се позабавляват. Посочи джакузито в голямата спалня и предложи:
— Дали да не го пробваме?
Съблякоха се и сложиха влажните дрехи в сушилнята. Потопиха се в разпенената вода, Хоуп се облегна на Тру, той взе една малка хавлиена кърпа и разтри гърдите, корема, ръцете и краката й.
Обядваха по халати и след като дрехите им изсъхнаха, отидоха у Хоуп, тъй като стана време да се приготвя за сватбата. Тру отново седна на спалнята, за да я гледа, докато се облича и гримира. Когато беше готова, тя се завъртя и попита:
— Е?
— Зашеметяваща! — ахна той, без да откъсва възхитения си поглед от Хоуп. — Искам да те целуна, но ме е страх да не размажа червилото.
— Ще рискувам — рече тя и го целуна. — Ако не беше зает, можеше да дойдеш с мен.
— Нямам костюм.
— Представям си колко си красив в костюм! Притесняваш ли се за срещата?
— Немного.
— Ами ако не си спомня кой знае какво за майка ти?
— Тогава срещата ще бъде кратка.
— Не те ли интересува що за човек е? Къде е бил през всичките тези години?
— Не особено.
— Вероятно ще поиска да поддържате връзка.
— Надали. Ако толкова е искал да ме види, можеше да дойде преди няколко дни, а не чак сега.
— Защо мислиш, че настоява да се срещнете?
— За да ми каже защо е оставил майка ми.
* * *
Тру изпрати Хоуп до колата с два чадъра, за да не се намокри.
— Може да звучи глупаво, но ще ми липсваш.
— И ти на мен.
— После ще ми разкажеш за срещата, нали?
— Разбира се. Ще изведа и Скоти.
— Не знам кога ще се прибера. Сигурно ще бъде късно. Няма да се разсърдя, ако си заспал.
— Приятно прекарване!
— Благодаря.
Макар дълго да му маха от колата, щом я изгуби от поглед, Тру бе обзет от някакво необяснимо мрачно предчувствие.