Робърт Хауърд
Нещото в гробницата (5)

4. Когато мъртвите проходят

Бавно, конвулсивно трупът се надигна от величествения каменен стол и го изгледа с черните си кладенци, където сега като че ли блестяха живи очи със студен, зъл поглед. Някак — по силата на каква първична некромантия Конан не можеше да каже — животът все още движеше изсъхналата мумия на отдавна мъртвия вожд. Хилещите се челюсти се отваряха и затваряха в една ужасна пантомима на говор. Но единственият звук бе скърцането, което Конан чу, сякаш свилите се остатъци на мускулите и жилите се търкаха сухо помежду си. За него тази мълчалива имитация на реч бе по-ужасна от самия факт, че мъртвецът живееше и се движеше.

Скърцайки, мумията слезе от пиедестала на своя древен трон и завъртя черепа си към младежа. И когато лишеният от очи поглед се заби върху меча в ръката на Конан, див магьоснически пламък блесна в кухите очни орбити. Пристъпвайки тромаво през камерата, мумията се насочи към Конан като фигура на безименен ужас, изтръгнала се от кошмарите на луд злодей. Тя протегна костеливите си пръсти, за да измъкне меча от силните млади ръце на Конан.

Вдървен от суеверен ужас, юношата отстъпваше стъпка след стъпка. Светлината на огъня мяташе черната чудовищна сянка на мумията върху стената зад нея. Сянката подскачаше по черния камък. Като се изключеха пукането на треските от древните мебели, които Конан бе хвърлил в огъня, шумоленето и скърцането на кожените мускули на трупа, които го движеха с клатушкане из гробницата, и задъханото дишане на младежа, борещ се за глътка въздух в хватката на ужаса — като се изключеха всички тези звуци, в гробницата беше тихо.

Мъртвото нещо бе накарало Конан да опре гръб в стената. Клещите на костеливата ръка се протегнаха напред. Реакцията на младежа бе автоматична — той инстинктивно нанесе удар. Острието на меча изсвистя и отсече протегната ръка, която с пукот се строши като пръчка. Все още стискайки въздуха, ръката падна със сух звук на пода; от сухия остатък на предмишницата не потече кръв.

Ужасната рана, която би спряла всеки жив войн, даже не забави ходещия труп. Той просто свали чукана на отсечения крайник и протегна другата си ръка.

Подивял от ужас, Конан се хвърли от стената, размахвайки меча си в широки размазващи удари. Единият попадна странично в мумията. Попадението натроши ребрата като клони и трупът бе отхвърлен във въздуха с трясък. Тежко дишайки, Конан стоеше в центъра на стаята, вкопчил се в износената ръкохватка с потната си длан. С разширяващи се очи той наблюдаваше как, скърцайки, мумията се надига с труд отново на крака и започва механичното си придвижване към него, протегнала единствената си ръка.