Робърт Хауърд
Нещото в гробницата (4)

3. Нещото на трона

Макар кръвта му да изстина и космите на тила му да настръхнаха, юношата с гняв се опита да се овладее. Проклинайки нощните си страхове, той се упъти с вдървена походка през гробницата, за да погледне отдавна мъртвото нещо по-отблизо.

Тронът представляваше квадратна канара от лъскав черен камък, грубо издълбан в подобие на стол върху кръгъл пиедестал. Голият мъж бе умрял или на него, или бе поставен там седнал след своята смърт. Каквито и да са били дрехите, които бе носил, те отдавна се бяха свлекли от тялото му на изгнили парчета. Бронзови катарами и ивици кожа от доспехите лежаха до краката му. Бронзов шлем с рога, сега покрит със зеленикава, мазна патина, коронясваше черепа над изсушеното, ужасно, кафяво лице.

С железни нерви Конан се насили да надзърне в тези изядени от времето черти. Очите бяха потънали навътре, оставяйки след себе си два черни кладенеца. Кожата се бе опънала върху изсъхналите устни, оголвайки жълти зъби в едно лишено от радост ухилване.

Кой е бил той, тоя мъртвец? Войн от древността — някой велик вожд, от когото са се страхували, докато е бил жив и са го оставили на трона дори и в смъртта му? Никой не би могъл да каже. Стотици раси бяха кръстосвали и управлявали тези погранични планински райони, откакто Атлантида бе потънала под изумрудените вълни на Западния океан преди повече от осем хиляди години. Съдейки по украсения с рога шлем, мумията би могла да бъде на някой вожд на древните ванири или езири, или пък на крал на забравено хайборейско племе, отдавна изчезнало в сенките на времето и погребано под праха на вековете.

И тогава погледът на Конан падна върху огромния меч, легнал напреко на костеливите бедра на трупа. Това бе ужасно оръжие: острието беше дълго над метър. Бе изработено от синкаво желязо — не мед или бронз, както би могло да се очаква, съдейки по възрастта му. Трябва да е било едно от първите железни оръжия, създадени от ръката на човек; легендите на Конановия народ си спомняха дните, когато мъжете сечаха и мушкаха с грапави бронзови оръжия, а получаването на желязо бе непознато. Много битки беше видял този меч в мъглявото минало, защото острието му, макар и все още остро, бе нащърбено в местата, където е срещало остриетата на други мечове или бойни секири. Покрит с петна от времето и тук-там ръждясал, мечът все още беше оръжие, което плаши.

Юношата почувства, че пулсът му се ускорява. Кръвта на родения за война закипя в него. Кром, какъв меч! Подобно острие бе повече от достатъчно, за да се справи с изгладнелите вълци, които тичаха, виеха и дебнеха без умора. Протягайки длан към ръкохватката, той не забеляза предупредителния блясък, който просветна сред сенките на очите в черепа на древния войн.

Конан претегли в ръката си меча. Тежеше, сякаш беше от олово — меч от древността. Може би някой знаменит крал герой го бе носил — легендарен полубог като Кул от Атлантида, крал на Валузия по времената преди Атлантида да изчезне в неспокойното море…

Младежът замахна с меча, чувствайки как мишците му се изпълват със сила и сърцето му забива по-бързо от гордостта на придобивката. О, богове, какъв меч! С такова острие не може да има съдба, която един войн да не пожелае! С меч като този дори полуголият млад варварин от дивите пустоши на Кимерия би могъл да си пробие път в света, да мине през реки от кръв и да намери място между великите крале на Земята!

Той отстъпи от каменния трон, опитвайки лъжливи движения и разсичайки въздуха с острието. Вече усещаше износената от времето ръкохватка в твърдата си длан. Острият стар меч свистеше в задимения въздух, а играещата светлина на огъня се отразяваше в блестящи лъчи от плоската част на острието, стрелкайки се по стените на гробницата като малки златни метеори. С такова могъщо оръжие в десницата си той можеше да се изправи не само срещу гладните вълци отвън, а и срещу всички воини на света.

Юношата пое дълбоко въздух в гърдите си и издаде ехтящия боен вик на своя народ. Ехото от вика изкънтя като гръмотевица в камерата, размърдвайки древните сенки и стария прах. Конан и за минута не помисли, че подобно предизвикателство в това място може да раздвижи и други неща, освен сенките и праха — неща, които имаха правото да спят, без да се нарушава покоят им през всички идни векове.

Той спря, замръзнал насред крачка, защото някакъв труден за описване звук, някакво сухо изскърцване се разнесе откъм трона в гробницата. Извъртайки се, той видя… и почувства как косата му се изправя и кръвта му замръзва във вените. Всичките му суеверия и първичен страх от нощта се надигнаха с вой в него, за да запълнят съзнанието му със сенки на лудост и ужас. Защото мъртвото нещо живееше.