Златна колекция вицове 2 (3)

Кораби, военни, полицаи

По време на бомбардировките над Сърбия, двама американски пилоти минават над България. Единият поглежда надолу и пита:

— А бе, тука защо сме хвърляли бомби?

— А-а, не сме, то тука си е така…

* * *

В казармата:

— Редник, защо не са ти лъснати обувките?

— Не ви интересува, другарю старшина!

— Ти на отворен ли ми се правиш бе?! Сега ще те вкарам в ареста и няма да излезеш до уволнението бе! Защо не си с лъснати обувки?

— Ами боята свърши и аз…

— Не ме интересува!

— Нали и аз това казвам…

* * *

Защо в армията се става в 5:30 сутринта? Защото, като те събудят толкова рано, единственото ти желание е да убиеш някого…

* * *

На едно кръстовище имало един знак „Стоп“, на който никой не спирал. Там обикновено карали дежурствата двама полицаи и хващали много нарушители. Веднъж обаче една кола спазила знака и полицаите я спрели да благодарят на шофьора. Мъжът отвътре без предисловие попитал:

— Как разбрахте, че съм без книжка?

Жена му до него казала:

— Не го слушайте, той като е пиян така си говори…

Тъщата се обадила от задната седалка:

— Казах ви аз, че с тая крадена кола далече няма да стигнем!

От багажника се чул приглушен глас:

— Какво стана, минахме ли границата…

* * *

Проверка в поделение. Командирът развежда генерала, криейки очите си с ръка. Генералът е възхитен от чистотата.

— Ммм, забележително. Кой отговаря за чистотата на плаца?

— Сержант Петров.

— Браво!

Продължават огледа. В столовата също блести.

— Кой отговаря за чистотата в столовата?

— Сержант Петров.

— Юнак! Навсякъде всичко е изрядно и за всичко отговаря сержант Петров.

Накрая генералът поръчва да му се яви въпросния сержант.

— Браво сержант. Обявявам ти благодарност!

— Благодаря, г-н генерал. А вие си закопчайте най-горното копче на униформата, ако обичате.

— Ти ли ще ми кажеш бе, сержант!?

Командирът си маха ръката от лицето — окото му е синьо — и шепне на генерала:

— Г-н генерал, сержант Петров никога не повтаря по два пъти…

* * *

Полицейско прессъобщение:

Престъпна група е нахлула във фабрика за производство на ракия и вино. Има и заложници. Вече второ денонощие престъпниците се опитват да формулират своите искания.

* * *

Разговор между двама моряци:

— Защо капитанът е тъжен?

— Спечели награда от лотарията…

— Супер и какво спечели?

— Околосветско пътешествие с кораб.

* * *

Полицай записва данните на арестуван пияница:

— Женен ли сте?

— Да.

— За кого?

— За жена.

— То е ясно, че е за жена.

— Защо да е ясно? Сестра ми, например, е женена за мъж.

* * *

Един младеж не искал да ходи в казармата. Погнала го военната полиция, той бяга… Изведнъж зад един ъгъл младежът вижда една монахиня.

— Сестро, спасявай ме, не искам да ходя войник…

Монахинята повдигнала дрехата и младежа се скрил отдолу. Полицаите притичали покрай тях и отминали. Излязъл младежа и взел да благодари:

— Ей, жива да си, сестро, направо ми спаси живота. Само… малко ми е неудобно… ама ми направи впечатление, че имаш топки…

— Така е, брат… и на мене не ми се ходи в казармата…

* * *

Старшината вижда един новобранец с разкопчано горно копче:

— Ей, редник, какво става, слънчеви бани ли правим?…

* * *

Основно правило в армията: „Всяка една работа може да се свърши по три начина — правилен, неправилен и по военному“.

* * *

В казармата старшината пита новобранците:

— В случай на война, какъв е вашият дълг?

Всички отговарят в един глас:

— Да умрем за родината!

— Не, трябва да накарате врагът да умре за неговата родина…

* * *

Полицай под прикритие пита проститутка:

— Колко?

— 50 лв.

Полицаят вади белезниците, а проститутката:

— А-а-а, за такива работи взимам двойно…

* * *

Питат един стар, печен моряк:

— Имали ли сте случай, когато наистина ви е било страх?

— Да-а-а… Веднъж превозвахме товар от 10000 кукли. Попаднахме в страшна буря. Изведнъж корабът се наклони рязко… и всичките 10000 кукли в хор казаха „Мама!“…

* * *

С цел подобряване на отношенията, САЩ и Русия направили съвместно военно учение. Един американски офицер си води дневник:

Понеделник. Отиваме да пием с руснаците.

Вторник. Искам да умра…

Сряда. Пак отиваме да пием с руснаците.

Четвъртък. Що не умрях във вторник…