Хедър Уеб, Хейзъл Гейнър
Парфюмеристката от Монако (9)

7
Софи

Кан

Петъкът дойде и аз застанах нервно пред огледалото. През последните няколко дни от време на време мислих за предстоящата среща с Грейс Кели. Какво да й кажа, какво да облека. Когато се свечери, отидох в хотел „Карлтън“, опитвайки се да остана спокойна и да не изглеждам нервна, да бъда уверена в избора на парфюма и в себе си. След като влязох, бях впечатлена от елегантните облицовки на стените и пода от мрамор и дърво, от плюшените завеси и прекрасно аранжираните огромни букети цветя. Огледах лицата на гостите, които минаваха покрай мен, но Грейс не се виждаше никъде. Останах до рецепцията десетина минути, но тя не се появи. Настроението ми леко се помрачи. Сигурно беше забравила. Дадох й още двайсет минути — тя в края на краищата беше филмова звезда, имаше и други задължения. Така че, ако не се появеше, щях да оставя пакетчето на рецепцията.

Докато се оглеждах из фоайето, погледът ми попадна на ресторанта. А може би смяташе, че ще я потърся там? Упътих се натам, където ме посрещна метрдотела.

— Добър вечер, госпожице. Имате ли резервация? — Той сложи облечената си в бяла ръкавица ръка върху списъка.

— Не точно. — Мъжът скептично сви устни, но аз продължих: — Имам среща с ваш гост. Мис Грейс Кели. Тя ме очаква.

Той присви подозрително и с очевидно недоверие веждите си, които образуваха почти права линия.

— А вашето име е?

— Софи Дювал. Мис Кели ме помоли да донеса подарък за сватбата на сестра й.

Той театрално прекара пръст по списъка с имена, където внимателно бе документирана всяка резервация. Веднъж, два пъти и трети път, след което намръщи чело и сви устни. Накрая процеди през зъби:

— Съжалявам, мадам, но щом името ви го няма в този списък, не мога да ви пусна. Нали разбирате.

Почувствах как бузите ми пламват от срам и притеснение. А също и от разочарование. Трябваше да оставя парфюма на рецепцията и да си отида. Извадих красиво опакованото пакетче от чантата си и…

— Софи, това сте вие? — чух гласа й и тя се появи неочаквано зад метрдотела. — Изведнъж се сетих, че може би няма да ви пуснат, след като не съм вписала името ви в списъка. За щастие, вие току-що сте дошли — тя протегна ръката си в дългата до лакътя ръкавица от черна коприна. — Радвам се да ви видя.

Изглеждаше ослепително в червената си рокля от Олег Касини, косата й бе събрана в стилен кок, от който около брадичката и по врата висяха къдрици. Бях доволна, че облякох една от моите най-хубави рокли, макар че не беше толкова елегантна като нейната. Но пък кой би могъл да се мери по елегантност с Грейс Кели!

Поех подадената ми ръка.

— Удоволствието е изцяло мое, Грейс.

Погледът й спря върху пакетчето, което държах в ръка.

— Това за мен ли е?

— Подаръкът за сестра ви. Надявам се да й хареса.

— Сигурна съм в това. Дори опаковката е толкова изящна! — Тя взе кутийката с парфюма и прекара пръсти по копринената панделка. — Лизан просто ще се влюби. Колкото до плащането, утре сутрин ще изпратя куриер до бутика ви. Става ли?

— Разбира се — усмихнах се в отговор на нейната ослепителна усмивка. Тя беше доволна, а аз — силно развълнувана. От вълнение стомахът ми беше свит на топка, а нервите ми бяха опънати от безпокойство. Ами ако ароматът не й харесаше? Избирането на парфюм за друг човек беше доста самонадеяно и смело, камо ли за напълно непознат. Кой може да знае какво се крие в човешката душа? Това бе тайният ключ за откриване на идеалния аромат — да проникнеш в скритата същност на човека, който ще го носи. Прогоних съмнението от ума си, упреквайки се, че не съм сигурна в инстинктите си.

— Софи, ще се присъедините ли към нас за едно питие? — предложи Грейс. — Искам да ви благодаря, че ме приютихте и скрихте във вашия бутик, а сега и за това. — Тя вдигна кутийката с парфюма.

— О, благодаря, много сте любезна, но наистина не бих могла. Аз…

Тя се усмихна окуражаващо.

— Хайде, моля ви, елате при нас — и като се наведе по-близо към мен, сниши гласа си: — Да си призная честно, отегчавам се от всички тези мъжки разговори. Бих могла да обменя някоя и друга клюка по женски.

Поколебах се. Общуването с холивудски звезди беше далеч извън зоната ми на комфорт, но в очите на Грейс танцуваха дяволити пламъчета и аз не можах да устоя.

— В такъв случай, добре. Oui. Ще ми бъде приятно. Благодаря.

— Всичко е наред, Чарли — обърна се тя към метрдотела, а погледът й можеше да разтопи кубче лед. — Тя е с мен.

Той изглеждаше доста смутен, докато оправяше папийонката си и отстъпи назад.

Аз последвах Грейс, опитвайки се да не гледам прекалено втренчено как роклята й плавно следва движението на тялото й. Затова съсредоточих погледа си върху красивата стена, почти цялата стъклена, която гледаше към залива.

Когато стигнахме до нейната маса, се стреснах и уплаших. Няколко господа, облечени перфектно в леки летни костюми, се смееха високо, говореха и се наслаждаваха на скъпо изглеждащите коктейли от бара на хотел „Карлтън“. Имах чувството, че се натрапвам на частно парти. Съжалих моментално за неприсъщата ми импулсивност, застанах неловко до масата и очаквах помощ от Грейс.

— Защо не седнете тук, до мен — потупа съседното до себе си място тя. — Слушайте всички! Това е Софи Дювал — представи ме с елегантен жест към мен. — Тя е момичето, за което ви разказах как ме скри от онзи досаден фотограф. Прекрасният малък бутик за парфюми е неин, а продуктите й са просто божествени. Току-що ми донесе парфюм за малката ми сестричка. Мисля, че трябва да й благодаря подобаващо с шампанско, нали?

— Да, да! — отвърна един от мъжете, отпивайки от мартинито си. — Донесете чаша на дамата!

Другите се усмихнаха и кимнаха в знак на съгласие, докато сервитьорът постави пред мен чаша.

Грейс беше общителна и уверена с приятелите си, доста по-различна от тихата жена с приятен глас, която видях в магазинчето си и чух по телефона.

След като чашите бяха напълнени с шампанското, тя се наведе към мен и прошепна конспиративно:

— Лизан ще ме убие, ако чуе, че я наричам моята малка сестричка пред други хора, особено пред шефовете на студиото и Хич. — Тя се разсмя игриво и аз отново бях запленена от чара й.

— Няма да й казваме — отвърнах със смях и в същия миг осъзнах какво чух. — Хич? За Алфред Хичкок ли става дума?

— Той самият.

Огледах лицата на четиримата мъже около масата. И едва тогава го видях — месест нос, плешива глава, закръглен и весел, с обагрени в червенина бузи от алкохола и смеха. Не можех да повярвам на очите си. Седях сред холивудски знаменитости и бях като извънземно, попаднало случайно в тази звездна компания. Погледнах скришом към скромната си бяла рокличка от лен, пристегната в талията със светлосин шарф и изисканите, но скромни обувки.

Грейс остави кутийката с парфюма върху масата.

— Имате ли нещо против да го изпробвам първа? Няма да казваме на Лизан и за това, нали? — Тя ми намигна игриво.

— Моля — отвърнах. — Казва се „Нежна нощ“. Ароматът събужда асоциация за свежия полъх на средиземноморска нощ. Всяка съставка е от хълмовете край моята фабрика в Грас. Всъщност този парфюм е един от най-любимите ми — почувствах как безпокойството ми изчезна и крайниците ми се отпуснаха, докато й разказвах за различните цветя, които отглеждахме, и как ги събирахме. Това беше моят свят, този, в който се движех и чувствах свободно и уверено.

Тя отвори кутийката, украсена с монограм, и свали стъклената запушалка на шишенцето. Когато го помириса, на устните й се появи лека усмивка. Очите й се уголемиха. Грейс вдъхна още веднъж, този път по-дълбоко. След това затвори очи.

— Това е… аз… това е перфектно — въздъхна тихо тя. — Сякаш от него нещо искри. Нещо блестящо. Мирише на море. Все едно съм на яхта под звездите, завързана към някой пристан в Средиземно море. Бризът носи ухание на рози. — Очите й се отвориха. — Софи, вие имате голяма дарба.

Главата ми се завъртя от похвалата.

— Много сте любезна. Израснала съм сред цветя и парфюми. Татко ме научи на всичко, което знам.

— Хей, момчета, трябва да помиришете това — обърна се тя към останалите на масата, като им подаде скъпоценния флакон и той обиколи всички. — Ако не купите нещо от бутик „Дювал“ за съпругите и приятелките си, преди да си тръгнем от Кан, ще се усъмня в интелигентността ви.

Те се разсмяха, докато си предаваха парфюма и шумно изразяваха одобрението си, след като го помиришеха. Помислих си колко горд щеше да бъде татко. Щеше да го отпразнува с една гарафа розе на терасата, заобиколен от нашите ниви, а след това двамата щяхме да обсъдим милионите начини как да използваме тази възможност, за да рекламираме името и репутацията си. Той щеше много да се гордее, че познавам Грейс Кели. Тя бе синоним на всичко, от което се възхищаваше у човека: елегантност, любезност, блясък.

— Виждам празни чаши! Какво ще кажете за още шампанско? — Един поразително привлекателен мъж, който ми се представи като Жан-Пиер и който не откъсваше очи от Грейс, направи знак към сервитьора.

— Каква блестяща идея, скъпи — похвали го Грейс, а очите й блестяха като скъпоценни камъни. — Защо не останете да вечеряте с нас, Софи? Няма нужда да бързате, освен ако нямате други планове за вечерта, нали?

Нямах никакви планове. Всъщност рядко имах такива, освен когато Люсиен настояваше да го придружа на някое екстравагантно парти или бизнес вечеря. Радвах се, че поне веднъж мога да реша сама.

— Би било чудесно, благодаря — този път не сдържах усмивката си.

Докато сервитьорът разливаше новата бутилка Дом Периньон, мехурчета от радост се надигаха в гърлото ми и аз едва успях да потисна смеха, който напираше да излезе. Почти винаги имах задръжки и никога не прекалявах с шампанското. Но тази вечер беше специална. Вече знаех, че никога няма да я забравя.

След като парфюмът стигна до Алфред Хичкок и той го подуши, веждите му се вдигнаха от искрена изненада.

— Трябва да използваш това по време на снимките, Грейс. Ще ти бъде необходимо, за да съблазниш принца. Ще му трябва афродизиак, за да се възбуди.

Грейс се наведе към мен, за да ми обясни:

— Става дума за филма, който ще снимаме тази есен. Моята героиня се влюбва в един принц. Филмът се казва Лебед. Скъпият Хич не е режисьорът, затова не спира да се шегува и да прави иронични забележки и подмятания при всяка възможност. Което не е хубаво, разбира се. Той е любимият ми режисьор от много време. — Тя намигна в негова посока. — Хич, скъпи, не се тревожи. Ще се изкъпя цялата в парфюм и ще му подпаля фитилите.

Всички се разсмяха.

— Ако се наложи, имам още много от него — казах. Благодарение на шампанското, хубавата компания и високата оценка за работата ми задръжките ми паднаха и езикът ми се развърза. Чувствах се леко замаяна от мисълта, че имам нова приятелка в лицето на самата Грейс Кели. Тя беше естествена и мила и ми помогна да се почувствам спокойна. Подозирах, че се държи така с всички и че го прави за всеки, който дори за малко е в нейната компания.

Ние продължихме вечерята с богата рибена чорба boullabaisse^[1], свежи скариди и морски дарове по провансалски. Като капак на всичко за десерт ни сервираха моя любим сладкиш clafoutis^[2] с круши и бадеми. Когато отвориха шестата бутилка шампанско, главата ми бе така олекнала, че имах чувството, че ще полетя. Престанах да мисля каква ще бъде моята част от сметката, нито за това, че роклята ми не е дизайнерска или че съм единствената на масата, която не е свързана по някакъв начин с Холивуд. Всички те бяха толкова мили, забавни, естествени и изпълнени с живот, че забравих въздържаността си и се смеех безгрижно заедно с тях.

— Грейс, това бе прекрасна вечер — казах, като стиснах ръката й. — Благодаря за поканата.

— Надявам се, че ще поддържаме връзка — отговори усмихнато тя. — Имам предчувствие, че ще поръчам още много от вашите парфюми.

Усетих прилив на възбуда и щастие.

— Много бих се радвала.

— Всъщност ще ви дам адреса на студиото. — Тя порови в чантичката си за парче хартия и припряно написа адреса на студиото MGM в Калифорния.

Сервитьорът донесе сметката, Хичкок я грабна, извади пари в брой и плати.

Аз оставих наполовина пълната си чаша с шампанско, неспособна да изпия още една глътка. Почувствах облекчение, че спестих моя дял от сметката. Храната сигурно струваше стотици франка.

И в този миг зърнах нещо познато на една маса близо до прозорците в дъното на ресторанта. Познах тъмната къдрава коса, формата на раменете, сакото на костюма. Люсиен.

Беше ми казал, че ще вечеря навън, но не спомена нито къде, нито с кого. Намръщих се, когато красивата жена с платиненоруса коса до него сложи прекалено свойски и интимно ръката си върху врата му. Заля ме вълна от ревност. Хубавото ми настроение от прекрасната вечер се изпари. Дали трябваше да отида до тяхната маса? Не исках да правя сцена, пък и тя може да беше някоя от многобройните му братовчедки. Той ги имаше в изобилие.

В този момент Хичкок отметна глава назад и се разсмя гръмогласно на нещо, което привлече вниманието на много посетители в ресторанта. Включително и на Люсиен. Той се обърна, за да хвърли възмутен поглед към шумния американец, и ме видя.

Очите му станаха огромни от изненада, след което възвърна най-безгрижната си физиономия. Същата, която бях виждала хиляди пъти, когато поздравяваше милионери и филмови звезди от целия свят. Тя бе заучена, за да изглежда уверен и невъзмутим, сякаш е един от тях — толкова важна персона, каквито бяха те. Предполагам, че в известна степен беше такъв. Наблюдавах го как се извинява на дамата си, става и тръгва към мен.

— Софи? — произнесе леко несигурно, когато приближи до масата на нашата компания. — Добър вечер на всички.

— Здравей, скъпи. Позволете ми да ви представя господин Люсиен Марсо — усмихнах се широко, което предизвика искрена изненада върху лицето на мъжа, който би трябвало да ме познава най-добре от всички. Очевидно или не се усмихвах достатъчно често или, може би, завалях леко думите.

Всички поздравиха Люсиен, който проведе учтив разговор за минута-две, преди да посегне към ръката ми.

— Виждам, че всички сте имали хубава вечер, но мисля, че ще е най-добре да придружа младата дама до дома й. Със сигурност мога да кажа, че тя се е забавлявала повече от мен. — Той се усмихваше, но аз долових сарказма в гласа му.

Всички се разсмяха, а аз цялата пламнах. Какво искаше да каже? Че съм пияна? За пръв път от години се забавлявах и ми беше приятно. И въпреки че бях на една маса с толкова прочути и световноизвестни личности, нито за миг не се почувствах глупава или посредствена. До този миг. Еуфорията, която ме изпълваше през цялата вечер, се стопи и изчезна. Бузите ми пламнаха. Поех подадената ми от него ръка и се изправих, оправяйки гънките на роклята си.

— Софи е въплъщение на френския чар и е отличен събеседник — похвали ме щедро Грейс. — Сигурна съм, че ще липсва на цялата ни компания.

Люсиен се усмихна ослепително, но не пропуснах да забележа изненадата в очите му.

— Приятна вечер на всички — едва успях да произнеса с надебелелия си език и неочаквано обзелото ме раздразнение. — Беше ми много приятно с вас. Прекарах чудесно и още веднъж ви благодаря.

Двете с Грейс си разменихме целувки, а аз, изпълнена със съжаление, посегнах към чантата си.

Люсиен ме сграбчи здраво за лакътя и почти ме повлече към вратата.

— Какво правиш тук? — просъска той. — Напиваш се пред половин Холивуд? Опитваш се да направиш „Дювал“ за посмешище?

— Просто последвах съвета ти — отвърнах и издърпах ръката си от хватката му. — Да се забавлявам и да забравя поне веднъж за тревогите си. Не знаех, че имаш предвид да го правя само когато ти сметнеш, че е подходящо. Е, може би твоите изтощителни партита просто не са ми толкова приятни.

В мига, в който произнесох думите, съжалих.

Той ме погледна изумено, след което ме задърпа безцеремонно през фоайето на хотела навън.

— Очевидно се нуждаеш от сън. Наистина, никога не съм те виждал такава. Не знам какво става с теб! — И продължи да ме дърпа в хладната нощ.

— Трябва да се върнеш при жената, с която имаш среща. Ще бъде прекалено грозно, ако я оставиш да плати сметката. Кавалерите не правят така.

— О, затова ли е всичко? Ти ревнуваш? Я, стига! Барбара е съпруга на един от бизнес партньорите на татко. Той ме помоли да я разведа из града и да я поканя на вечеря, просто услуга. Бих могъл да те представя, ако желаеш. — Тонът му омекна. — Знаеш ли, много си красива, когато ревнуваш. Може да си сигурна, че обичам само теб.

Посегна към лицето ми, но аз отблъснах ръката му. Все още ме болеше от начина, по който прекъсна прекрасната вечер, която имах. Знаех, че се опитва да ме предпази да не изглеждам като глупачка, знаех, че съм прекалено горда и затова приемам нещата така, но нещо в изражението му… а и жестът, с който въпросната Барбара сложи ръката си на врата му… беше прекалено интимен. Всичко това ме вбеси и ме накара да не му вярвам.

— Ще си отида сама. Лека нощ.

С тези думи оставих изумения Люсиен пред хотела и тръгнах към апартамента си. Наслаждавах се на тишината и спокойствието на стария град, защото предпочитах историческата готическа архитектура пред лъскавите нови къщи, като тази на Люсиен, в другите квартали на града. Докато вървях по стръмните калдъръмени улички, мислех за разговора, който проведохме с Грейс. Нейната реакция относно парфюма не можеше да бъде по-ласкава. Тя каза, че имам дарба.

Звездите и шумът на вълните ме придружиха до къщи тази вечер. В мига, в който вкарах ключа в ключалката на вратата, в главата ми вече се въртеше смътна идея за нов аромат.