Хедър Уеб, Хейзъл Гейнър
Парфюмеристката от Монако (57)

44
Джеймс

От Монако към Шотландия

Всичко се размаза пред очите ми, когато се обадих в болницата в Шотландия и чух ужасните новини. Марджъри и Хъмфри бяха загинали на място, а Емили бе в много тежко състояние. Подробностите бяха оскъдни, но сестрата ме информира, че колата им била излязла от пътя и паднала от стръмен планински завой в отдалечена част от Хайландс. Тя говореше спокойно, но настоя да побързам.

Беше непоносимо да съм толкова далеч. Събрах някак багажа си в куфара и направих необходимите резервации за пътуването. Успях да напиша бележка за Софи и я оставих при портиера. Каквото и да бе решила да ми каже пред часовниковата кула, каквото и бъдеще да имаше за нас двамата, бе изтрито с всяко изречение, изпълнено с паника, което написах върху листа.

Напуснах Монако в рамките на един час. Изпратиха ме празничните знамена и кралските гербове, с които бяха украсени улиците. Този път не беше au revoir. Този път бе сбогом. Завинаги. Следващият полет от Ница бе чак на другия ден. Не можех да чакам, затова взех влака за Париж, откъдето щях да излетя директно за Единбург.

Докато гледах как земята на Франция минава прекалено бавно край мен, си спомних последния път, когато прекосих Франция към Англия, зарязвайки отново всичко, за да бъда с Теди. Безпомощността и отчаянието, които чувствах тогава, чувствах и сега, но многократно увеличени. Притиснах челото си към прозореца, затворих очи и започнах да се моля. Обещах никога повече да не оставям Емили, само господ да бди над нея и да я запази жива. Този проклет влак не можеше ли да върви по-бързо?

Дремах на пресекулки, а сънищата ми бяха изпълнени с кошмарни видения на прекършеното й телце, захвърлено някъде сред планините, покрити с кедри. Малкото ми момиченце. Тя беше всичко, което имах на света. А сега, когато майка й бе мъртва, аз бях всичко, което тя имаше на този свят.