Хедър Уеб, Хейзъл Гейнър
Парфюмеристката от Монако (51)

39
Софи

След като всички заеха местата си, ме обля вълна от погнуса и отвращение. Покрих устата си с ръка, защото към гърлото ми се надигна горчива слюнка, диамантът блесна под светлините и ми напомни какво очаква Люсиен от мен и каква трябва да бъда. Изтръгнах се от него, трябваше ми въздух.

— Какво ти става пък сега? — попита той. В тона му имаше недоволство и раздразнение. — Пръстенът не ти ли харесва? Мога да уредя да сменят камъка с някой друг, ако предпочиташ…

— Стомахът ми не е в ред — затворих очи, опитвайки се да прогоня лицето на Джеймс от ума си, да върна самоконтрола си и да овладея растящата в мен паника.

Устните на Люсиен се извиха в тънка скептична линия.

— Трябва да отбележа, че очаквах по-ентусиазирана реакция от теб, Софи. Мислех, че ще бъдеш щастлива да получиш този пръстен. Както и известност за „Дювал“.

Поклатих глава. Как бе възможно този човек въобще да не беше ме опознал, нито разбрал? За две години? Преглътнах отговора. И без това вече бяхме направили истинско представление. Нямаше смисъл да привличаме още внимание към себе си.

— За това ще говорим по-късно.

— Напоследък не си на себе си. Може би ще трябва да попътуваме. Да отидем до Рим или в Гърция. — Той ме целуна по челото и ме поведе към местата ни.

Спрях погледа си върху елегантните гънки на завесите от двете страни на сцената. Звукът от оркестрантите, които настройваха инструментите си, се смесваше с тътена от гласовете на гостите, които се настаняваха преди началото на представлението. Но преди да изгаснат светлините, аз се изправих и тръгнах към женската тоалетна. Не можех да седя тук и да се преструвам, нито минута повече.

— Къде отиваш? — просъска през зъби Люсиен, а очите му бяха пълни с изненада.

— До дамската тоалетна.

— Много добре. Но побързай, инак ще пропуснеш нещо.

Боже, какъв джентълмен.

Влязох в празната кабинка и заключих вратата зад себе си, тъй като сълзите от объркване, от чувството за безизходица и гняв заплашваха да потекат. Преглътнах едно ридание и притиснах чело към вратата. Какво трябваше да направя сега? Как щях да накарам Джеймс да повярва, че предложението за брак на Люсиен не означава нищо за мен? Трябваше да му го кажа веднага. Боже, защо протаках? Трябваше, колкото бе възможно по-скоро, да приключа с Люсиен. Бях провалила всичко. Замръзнах, когато чух, че вратата на тоалетната се отваря. Облак от прекрасен парфюм изпълни въздуха. Ухание, което познавах толкова добре, че можех да продиктувам съставките, от които бе направен: горски плодове, мускус, жасмин. Парфюмът на Грейс. „Сърцето на принцесата“.

Избърсах сълзите и събрах мислите си, подготвяйки се да й благодаря за поканата, но тракането на токчета и още няколко гласа ме накараха да се поколебая.

— О, Грейс! Всичко е толкова красиво и елегантно! — каза една жена. — Но ти сигурно си изтощена.

— Така е — отвърна Грейс и пооправи червилото си. — Има толкова много хора, с които трябва да се срещна и на които да благодаря, но не бива да се оплаквам. Понякога ми е трудно да повярвам, че всичко това се случва на едно малко скромно момиче като мен!

Друга жена побутна игриво Грейс с хълбока си и двете се разсмяха, като се заклатиха.

— Ти ли си малкото скромно момиче? Холивудска звезда! Принцеса на Монако! Това е като сън, Грейси! Истинска абсолютна приказка! Само след няколко дни ще си на медения си месец, далеч от всички нас!

— Права си. Наистина нямам търпение за този меден месец! Да сме сами на яхтата, ще бъде страхотно! Знаеш ли? С Рение смятаме да избягаме с колата му и да караме по хълмовете. Само двамата! Той каза, че искал да гледаме изгрева на слънцето и да ми покаже колко красиво е всичко в светлината на утрото. „Ще ти покажа твоето княжество!“, каза. Но вие трябва да си мълчите! Това е тайна! Ако проклетата преса научи, ще провали всичко.

Шаферките бъбреха за цветята, за гостите, за тоалетите, докато аз се чувствах гузно и конфузно, заради чувството, че ги шпионирам. И все пак точно в този момент, когато имах чувството, че съм като пясъчен замък, който вълните на прилива всеки миг ще отнесат и от него няма да остане нищо, бях щастлива да бъда част от техния щастлив свят. Това беше като подарък в миг на отчаяние.

— Вие вървете, аз ще дойда след малко — извини се Грейс, когато другите тръгнаха да излизат. — Нуждая се от една минутка.

Стоях тихо, наблюдавайки как тя затваря очи и си поема дълбоко въздух, все едно иска да възвърне спокойствието и самоувереността си. Елегантната й дълга бяла бална рокля замиташе пода зад нея, стотиците перли и пайети, пришити към полата, проблясваха като звездички на светлината. През талията й минаваше шал с кралските цветове — червено и бяло, около врата й имаше изключителна диамантена огърлица, а на главата — ослепителна тиара. Грейс беше истинска принцеса, слязла от страниците на книжките с детски приказки.

Аз отворих бавно вратата.

— Здравейте, Грейс… Ваша светлост.

Тя се обърна, на лицето й бе изписана изненада.

— Софи! Боже! Изплаши ме! — Пристъпи към мен и взе ръката ми в ръцете си. — През цялото време ли беше тук?

Сведох очи към пода, за да скрия срама си.

— Аз… oui. Трябваше да събера мислите си за известно време, затова дойдох, но тогава всички вие влязохте и започнахте да говорите, а аз не посмях да ви прекъсна. Ужасно съжалявам. Не исках да подслушвам.

Тя се усмихна.

— Не мисли за това. Няма нищо. Ние, момичетата, се нуждаем от малко клюки с приятелки, а тоалетната е най-подходящото място за това, нали? Особено в ден като този! — Тя въздъхна. Под очите й имаше леки сенки. — Толкова се радвам да те видя, макар и за кратко. Нямам никакво време, което да отделя за някого, когото харесвам. Затова трябваше да открадна няколко минути с моите шаферки. — Тя наведе глава на една страна. — Всичко наред ли е? Изглеждаш ми разстроена. — Когато го каза, пръстите й докоснаха пръстена на ръката ми. — Боже! Каква прелест! Изглежда не само аз имам повод да празнувам.

Не можах да намеря думи, само загледах втренчено пръстена.

— Не, това не е… Аз не го искам…

Забелязвайки нещастното ми изражение, Грейс стисна нежно ръката ми.

— Не искам да се натрапвам, но ми позволи да ти кажа едно нещо. Шансът да намерим истинската любов ни се дава само веднъж. „Докато смъртта ни раздели“, може да се окаже много дълго време. Прекалено дълго, че да го прекараме с неподходящия човек. Мъжете често си мислят, че са единствените, които могат да вземат решения. Но аз смятам, че жените също могат да правят всичко, което решат. Следвай сърцето си, Софи.

Почувствах как настроението ми се подобри и се усмихнах.

— Благодаря, Грейс. Ще го запомня.

Тя се наведе по-близо към мен.

— Можеш ли да помиришеш?

— „Сърцето на принцесата“. Разбира се. Ще го позная навсякъде. Не мога да кажа колко съм поласкана и щастлива, че го харесахте.

— Обожавам го! — усмихна се тя. — Всички го обожават.

Обзе ме благодарност, а тревогата и съжалението утихнаха малко.

— Благодаря, Грейс. Благодаря ви, че избрахте моя парфюм. Благодаря и за любезната покана. Бяхте толкова щедра и мила. Това беше важно не само за мен, а и за съществуването на моята парфюмерия…

— За приятелите винаги! — Очите й блестяха като хилядите мъниста и пайети върху роклята й. Бях заслепена от нея. — Надявам се, че се изразих правилно. Приятели сме, нали? Ще ми трябват нови приятели, след като ще живея на Лазурния бряг. Не познавам никого тук, освен Рение, и се чувствам като риба на сухо. За мен ще означава много, ако продължим да поддържаме връзка. Например от време на време може да се виждаме, за да побъбрим в банята, точно както сега, нали?

Гледах я втренчено и бях изненадана, че призна несигурността си пред мен. Тя изглеждаше родена да бъде принцеса. Самоуверена, красива, талантлива. Но си спомнях парфюма със силен ванилов аромат, който носеше в деня, когато се срещнахме за пръв път. Ухание, което маскира несигурност и колебания, и подсказва, че този, който го носи, копнее за одобрение. При създаването на „Сърцето на принцесата“ аз направих точно това, на което ме бе учил татко: да създам ухание, което да я допълва, да я издига, да разкрива коя иска да бъде. И бях горда с постижението си.

Усмихнах й се.

— Много ми харесва. Предполагам обаче, че някои хора вече се безпокоят от отсъствието ви?

— И аз така предполагам. — Тя ме целуна по бузата. — Надявам се да се забавляваш тази вечер. И помни какво ти казах.

Кимнах, а когато тя се обърна към вратата, погледнах отново удивителната жена, която бе толкова смела, че да остави всичко, което познава, и да послуша сърцето си. Чудех се дали аз щях да бъда способна и да имам смелостта да зарежа всичко заради мъжа, когото обичах. Все още не знаех. Единственото, което знаех със сигурност, бе, че не можех нито секунда повече да нося пръстена на Люсиен на ръката си.

Докато се връщах към мястото си, във вените ми течеше смелост и увереност. Свалих пръстена от пръста си. Стигнах до Люсиен, но останах права. Той ме погледна изненадано.

— Какво правиш? Сядай! Шоуто започна.

— Знам колко много обичаш да привличаш вниманието на всички към себе си. Така че, ето! — Пуснах пръстена в скута му. — Никога не съм обичала лъскавите неща, както би трябвало да знаеш. И не харесвам приятелите ти. Те не са мили с мен. Аз не харесвам твоя свят, Люсиен. Не принадлежа към него. Така че отговорът на въпроса ти е „не“. Няма да се омъжа за теб. Репортерите могат да добавят и това към заглавията си. Ще се вдигне още по-голям шум.

Той беше толкова слисан и изненадан, че устата му остана да виси отворена, докато аз се обърнах и отдалечих с високо вдигната глава, опитвайки се отчаяно да преглътна сълзите и да запазя равновесие. След като прекосих фоайето, вдигнах полите на роклята си, излязох и се затичах под дъжда. Трябваше да намеря Джеймс! Трябваше да му обясня всичко, преди да е станало прекалено късно. А може би вече беше късно?

Нахълтах в пресцентъра, роклята ми бе съвсем мокра и залепнала по мен, но него го нямаше. В паниката си започнах да разпитвам несвързано.

— Джеймс Хендерсън? Виждали ли сте го? Англичанин? Много висок? Беше тук преди малко.

Но получавах само свиване на рамене.

— Най-вероятно е свършил работата си и се е прибрал в хотела си, мис. Предлагам и вие да направите същото.

Но аз не можех да се предам толкова лесно. Тръгнах към хотела му. Ако не беше там, щях да му оставя бележка. Щях да му разкажа всичко. Нали точно така се влюбихме — чрез думите. Можех само да се надявам, че ще успея да намеря най-убеждаващите, за да го накарам да разбере.