Хедър Уеб, Хейзъл Гейнър
Парфюмеристката от Монако (27)

21
Софи

Грас, март

Докато бях прекалено заета с работа на бюро, пролетта дойде и пейзажът на Лазурния бряг започна да се променя. Черешите и бадемите разцъфтяха, марулите подадоха зелените си връхчета от земята, първите нетърпеливи пъпки на цветята напъпиха по поляните и градът започна подготовка за предстоящия туристически сезон. Инстинктивно и аз го почувствах като пърхащи криле на пеперуда по гърба ми.

Наредих нивите и полетата да бъдат разорани и подготвени за маковете, розите и жасмина, оставяйки това задължение изцяло в ръцете на фермера, на когото разчитахме още от времето, когато бях дете. Тази година не можех да наглеждам тази дейност, защото тичах от банка в банка в Кан, Ница и дори в Марсилия. Никой не искаше да ми отпусне на заем парите, от които имах нужда, за да произведа и пусна новата линия аромати. За моя голяма изненада и объркване открих, че „Дювал“ има прекалено много дългове и лоша кредитна история. Колкото по-дълбоко се разравях в сметките, толкова повече осъзнавах размерите на проблема. Докато управлението на счетоводството е било в ръцете на майка ми, когато все още бях малка, за да се заема сама, нейното безразличие към бизнеса и главно пристрастеността й към хубавото бренди и хазарта, ни бяха довели до ръба на финансовия фалит.

Объркана, ядосана и смутена, преминах през фабриката, оглеждайки красивите машини, които татко бе закупил и за които се грижех с толкова много любов. Медните казани, уреди за обработка на сапун, стената с подредените красиви флакони. Какво щеше да стане с всичко това? Какво щеше да стане с мен? Аз можех да правя само парфюми.

Опитвах да се разсея, като следях новините за кралската сватба. Никога преди не съм чела толкова много вестници и списания. Всеки искаше да научи повече за пътуването на Грейс. Кратки сбити статии и цели първи страници, изобилстващи с клюки и подробности, бяха посветени на последната й поява в Ню Йорк, където течаха приготовленията за сватбата и за новия й живот като принцеса на Монако. В клюкарските вестници се ширеха спекулации и загадки дали сватбата е по любов, или по взаимна уговорка и сметка. Лично аз исках да вярвам в първото. А в спокойните мигове на нощта, когато хаосът и бъркотията от деня биваха приглушени и постепенно заглъхваха под спокойното небе на Прованс, си позволявах да мечтая как Грейс ще избере моя парфюм и късметът ми ще се обърне.

След като приключих с обиколката на фабриката и стигнах до приемната, вече се чувствах по-спокойна и можех да се разходя из Грас и да се разведря. Може би щях да посетя съседката ми мадам Клое. Тя обичаше да говори с мен за предстоящата сватба, аз също. Понеже не бе в състояние да излиза от къщата си, събирах вестниците с всички новини и слухове по този повод. Тъкмо прекосявах постлания с плочки под на приемната, когато телефонът на бюрото зазвъня.

Жулиет отговори с обичайния си бодър глас:

— „Дювал“. Да, говоря английски. Мадмоазел Дювал в момента е тук. Един момент, моля.

— C̀est qui?^[1] — прошепнах тихо, защото не бях в настроение за учтиви светски разговори.

— Господин Морган Хъджинс от студио MGM — отвърна тя също шепнешком, покривайки с ръка слушалката. — От Калифорния.

Сърцето ми подскочи и се качи в гърлото, докато вземах слушалката.

— Ало, Софи Дювал на телефона. — Можех да чуя как някой говори, но статичното електричество причиняваше смущения и пукане, затова гласът не беше ясен. — Ало? Чувате ли ме? Аз съм Софи Дювал.

Линията се стабилизира и този път съвсем ясно чух мъжки глас.

— Мис Дювал, обажда се Морган Хъджинс. Пресаташе на мис Кели в MGM. С цел да спестим време, решихме, че е най-добре да ви се обадя по телефона, вместо да чакаме отговор по пощата. Получихме мострите на парфюма и мис Кели много го хареса. Ще цитирам думите й — „Божествен“. С удоволствие ви съобщавам, че тя избра да ползва вашия парфюм по време на сватбата си.

Заля ме прилив на облекчение и радост. Исках да скачам, да крещя и да плача! Вместо това се опитах да говоря спокойно.

— О, това е чудесно! Страхотна новина! Много ви благодаря, много!

Господин Хъджинс ми продиктува подробности как да изпратя парфюма и какви количества ще са им необходими. Той обясни също, че дизайнерът на роклята планира да се ушият тайни торбички, напоени с него, които ще бъдат пришити от вътрешната й страна. Спомена също, че по време на дългото пътуване от Ню Йорк до Монако роклята ще бъде опакована в хартия, парфюмирана също с моя парфюм. Умът ми препускаше лудо, докато той говореше. Водех си бележки, но ръката ми трепереше.

— Освен това мис Кели би искала да ви изпрати покана — за вас и един придружител по ваш избор, за да присъствате на празничните събития преди сватбата, както и на официалната церемония. Поканата ще ви бъде изпратена по пощата. Моля да ни дадете името на вашия придружител, мис Дювал.

Поколебах се, защото първо си помислих за Натали и колко щастлива щеше да бъде да присъства на подобно уникално събитие, но Люсиен щеше да се вбеси и да се разсърди, ако го лишах от възможността да се покаже на най-престижния и световноизвестен прием в света.

Стиснах здраво слушалката.

— Люсиен Марсо. Той ще бъде моят придружител.

След като затворих телефона, изпищях и се хвърлих да прегърна Жулиет. Точно това ми трябваше! Точно от това се нуждаех! От тези прекрасни новини!

— Предполагам, че новините са добри. — Жулиет ме гледаше стъписана и с ококорени очи.

— О, боже, направо са страхотни!

Разказах й с пълни подробности, преди да отида в офиса си, за да се обадя на Натали. Тя се разплака от радост и обеща да се срещнем за обяд в „Лилията“ в града, за да го отпразнуваме.

Но имаше още един човек, на когото нямах търпение да съобщя новината — трябваше да пиша на Джеймс. Нямаше никакво значение колко месеци бяха минали, откакто го видях за последно. Той щеше да разбере какво означава това за мен и щеше да ми пожелае успех. В края на краищата, нали той бе човекът, който преследваше мис Кели и я принуди да влезе в бутика ми. Също така пак той й бе дал визитната ми картичка. Изобщо Джеймс беше причината за всички последвали събития. Взех химикалка и бързо му написах кратко писмо.

Скъпи Джеймс,

Благодаря за последното ти писмо и снимката на Бъкингамския дворец. Твърдо съм решила някой ден да посетя Лондон, за да го видя с очите си!

Току-що получих страхотни новини и след като ти имаш много голям принос за тях, искам да ги споделя с теб. Грейс Кели е избрала един от моите парфюми — „Сърцето на принцесата“ — да бъде парфюмът, с който ще е на сватбения си ден! Аз съм извън себе си от щастие! Направо съм на Луната! Кой можеше да си представи, че денят, в който твоето папарашко преследване я накара да се скрие в моя бутик, ще доведе до това? Подобен избор означава само хубави неща за „Дювал“! Много хубави наистина!

Следиш ли клюките във вестниците за сватбата? В Монако цари голямо вълнение. Чудя се къде ще намерят толкова голямо помещение, че да поберат световната преса! Както изглежда всеки обича романтични приказки!

Горещи поздрави, Софи

Помислих малко и добавих послепис.

P.S. Прилагам мостра от новия ми парфюм за мъже, върху който работя в момента. Казва се „Спомен“. Все още е в работна фаза, но ще ти издам мъничко информация — ще има нотки на тютюн и чай, освен другите съставки, които са секретни. Надявам се, че съм уловила част от твоя типичен английски чар.

Напръсках писмото с одеколона, адресирах го до дома му в Лондон и го прибавих към купчината, която трябваше да бъде изпратена. Едва след прекрасната ни вечеря с Натали и разходката в доста хладната лунна вечер, по-късно през нощта осъзнах, че бях споделила голямата новина с Натали… и с Джеймс, но все още не бях съобщила на Люсиен. Всъщност през последните седмици не мислех много за него. Както облаците се разпръсват около луната, така и ние с него се отчуждавахме и отдалечавахме. И аз не бях съвсем сигурна как се чувствам и какво мисля по този въпрос.