Хедър Уеб, Хейзъл Гейнър
Парфюмеристката от Монако (59)

45
Софи

Въпреки че ми бе странно да бъда сама на подобно събитие, без Люсиен да е до мен и да ме насочва да гледам в тази или онази посока, аз се чувствах отлично и в леко приповдигнато настроение. Нямах нужда от някого, който да ми говори и напътства. Имах вътрешния си глас и скоро открих, че водя разговори с него, докато вървях сред различните гости в двора зад стените на двореца.

Атмосферата беше весела и релаксираща след строгата формалност, с която бе пропита църковната церемония. Масите бяха покрити със снежнобели ленени покривки и украсени с цветя и фини порцеланови прибори, а сервитьорите се суетяха напред-назад и доливаха чашите с шампанско. Когато Грейс и Рение пристигнаха, всички ръкопляскахме и ги поздравявахме, а оркестърът свиреше тържествено. Кралската двойка поздрави гостите си с ослепителни усмивки. Трескавата изнурителна седмица, изпълнена с толкова много събития, беше към края си, а те бяха лудо влюбени. Остатъкът от живота им бе пред тях, предстоеше им да се открият. Можех да бъда само щастлива и да се радвам за тях. Когато бяхме поканени на гигантския бюфет, напълних чинията си с пушена сьомга, студен омар и хайвер, но ги взех просто така, разсеяно, защото нямах никакъв апетит и се чувствах потисната, разтревожена и притеснена. За няколко часа преминах през цял спектър от емоции — от нервност до тревога, от надежда до отчаяние. Вероятно Джеймс смяташе, че случилото се не може да бъде поправено, въпреки искреното ми писмо. Отсъствието му от сватбата бе показателно и казваше много.

Оставих чинията, с намерение да напусна гощавката и да се върна отново в хотела му, за да опитам да го намеря за последен път, когато една жена, облечена в светлосиня копринена рокля, ме докосна по рамото.

— Извинете, вие не сте ли Софи Дювал?

— Да, аз съм — усмихнах се и стиснах ръката й, когато ми се представи.

— Аз съм Джанис Кармайкъл, от универсални магазини „Кармайкъл“ в Ню Йорк. — Тя ми подаде визитна картичка. — Една репортерка — Анджелина Уест, ме насочи към вас. Парфюмът ви е пленителен, мис Дювал. Грейс ухае божествено, точно както трябва да ухае принцесата, която е родена да бъде. Питам се, дали приемате комисиони? Бих искала да опитам някои от вашите мостри, за да представя пробна линия от уникални ухания в нашите магазини.

Оживих се от похвалата и предложението.

— Благодаря ви, много сте любезна. За мен беше огромна чест да създам парфюма за Грейс. В момента съм в процес на разработка на нова линия ухания, в това число вариация на „Сърцето на принцесата“. С удоволствие ще ви изпратя мостри.

Джанис кимна.

— Прекрасно. Наскоро поех отдела за красота в нашите магазини и сме се насочили в по-различна посока. Повече haute couture, ако ме разбирате. Много ми допада идеята да имаме отделен бутик за френски парфюми.

Двете се уговорихме да се срещнем след няколко дни в Кан, преди тя да отлети за Ню Йорк.

Сърцето ми се изпълни с гордост. Бях работила толкова дълго и толкова упорито, за да стане „Дювал“ известна и успешна фирма и, както изглежда, вълната най-сетне се бе обърнала. Приливът идваше. Още едно нещо, за което Люсиен и майка ми грешаха. Според тях успехът бе невъзможен, но благодарение на неочакваното ми приятелство с Грейс, а също и на съвсем мъничко магия, аз получих втори шанс.

Реших да остана до края на приема.

Тъй като той наближаваше, Грейс отиде да се преоблече и се върна в лек сив костюм и бяла шапка. Младоженците ни помахаха от балкона на двореца, след което се отправиха към кралската яхта, за да отплуват за своя меден месец. Без да искам се оказах на първа линия в тълпата, която се втурна да ги изпрати, докато преминаха бързо под истински дъжд от конфети. Грейс нямаше време да спре, но ме погледна със сините си очи, сложи ръка на сърцето си и прошепна: „Благодаря ти. Бъди щастлива“.

Това беше най-хубавото сбогуване.

Докато слънцето залязваше, аз се отправих към часовниковата кула, изпълнена с надежда да намеря Джеймс там. Защото не можех да си представя, че няма да се появи.

След като чаках цял час, който ми се стори цяла вечност, се примирих с мисълта, че няма да дойде. Неспособна да напусна Монако, без да знам какво става с него, реших да отида за последен път до хотела му. Слава на бога, на рецепцията бе портиерът, който ми помогна предната нощ.

— Excusez-moi^[1], мосю. Търся един ваш гост — Хендерсън. Снощи бях тук.

Тревога и отчаяние изпълниха сърцето ми, когато той заобиколи рецепцията и пристъпи към мен.

— Да, мадам. Спомням си — прокашля се. — Опасявам се, че господин Хендерсън напусна хотела ни много рано тази сутрин. Мисля, че тръгна към летището.

Сърцето ми пропадна в краката.

— Към летището? — Помъчих се да овладея отчаянието си и тръгнах към вратата.

— Почакайте! Госпожице! Вие сигурно сте Софи Дювал?

— Да — кимнах вцепенено.

Портиерът се върна зад рецепцията и ми подаде един плик.

— Той остави това за вас.

Сърцето ми биеше лудо, докато взех плика и излязох навън. Разкъсах го с треперещи пръсти и прочетох бележката.

Софи,

Станала е катастрофа в Шотландия. Емили е тежко ранена. Майка й е мъртва. Съжалявам, но тръгвам. Трябва да бъда там.

Джеймс

Не можех да приема, нито да повярвам на редовете, които чета. Умът ми препускаше, чувствата ми прескачаха от мъка за Джеймс към странното усещане за облекчение, когато осъзнах, че не беше ме изоставил. Но както и да се опитвах да подредя нещата, те си оставаха все в черно и бяло. Една от най-великите истини на живота: най-щастливите дни за един човек в крайна сметка се оказват най-нещастните за някого другиго. Наум казах молитва за дъщеря му, както и за него, докато си представях как прекосява страната, а сърцето му е изпълнено със страх и тревога.

Пътувах обратно към Кап д’Ай, докато нощта хвърляше цветни воали върху хълмовете на Монако, а денят, изпълнен с радост и любов, бе към своя край. Въпреки всичко, което се случи, дълбоко в себе си чувствах как една нова истина ме изпълва с увереност и облекчение. Чувствах, че каквото и да се случи, каквото и бъдеще да стоеше пред мен и пред „Дювал“, щях да го постигна сама.

Може би е трябвало Джеймс да се появи и да присъства в моя живот само за кратко, като последен шок и разтърсване, които да ме събудят и извадят от връзката с Люсиен. Винаги щях да му бъда благодарна за това и да приема времето, прекарано с него, като подарък от съдбата.

Да си парфюмерист, означава да събираш спомени, Софи. Всеки аромат ще ти напомня за някого или за нещо.

Вероятно вече бях събрала всички спомени, които можех да имам с Джеймс. Ако беше така, трябваше да ги запазя: усмивката му, смеха му, вярата му в мен. Дори ако нямаше намерение да бъде част от моето бъдеще, той ми показа пътя към него. И заради това аз никога нямаше да го забравя.

* * *

След като сватбата свърши и Джеймс се върна в Англия, открих утеха в мястото, където винаги съм била най-щастлива. Върнах се в моята лаборатория и фабрика в Грас. Познатите силуети на скъпите на сърцето ми старинни къщи, каменистите хълмове, с пръснатите по тях кръпки от зеленина и искрящото синьото небе, ми помогнаха да намаля болката. Потърсих утеха сред полетата с цветя и неуморната работа върху различни формули, като работех дълги часове, за да запълня дните и често заспивах на работната маса или на бюрото си.

И накрая настъпи денят, в който осъзнах, че всичко ще бъде наред. Събудих се рано. Докато пиех кафе, прекарах ръка по меката кожена подвързия на новия бележник, който щеше да се превърне в моя журнал за цветя. Отворих на първата празна страница и написах датата на първия ред. Работих здраво, за да отговоря на очакванията на татко, да бъда такава, каквото той ме искаше. Сега бе настъпило времето да повярвам в таланта си и да направя първите си стъпки към преоткриването. Грейс ми даде толкова много, а сега, при проявения интерес от универсални магазини „Кармайкъл“ в Америка, на хоризонта бе изгряла надежда.

Когато ръката ми спря върху белия лист, вълната от спомени нахлу и изпълни мислите ми: ръцете на Джеймс върху лицето ми; заспалото утринното небе, изригващо в цветни пламъци, докато гледахме изгрева от зелените хълмове над Монте Карло; мирисът на роса и съвсем леката метална нотка от минерали в скалите, които ни заобикаляха; сладкото от портокали върху къшей хляб една сутрин в леглото му.

Започнах да пиша бързо и трескаво първите идеи за връхните ароматни нотки, за сърдечните и за основните.

Lever du Soleil. Изгрев.

Всеки изгрев е ново начало. Едно ново начало.