Хедър Уеб, Хейзъл Гейнър
Парфюмеристката от Монако (56)

43
Софи

След като гласовете утихнаха и всички в катедралата се успокоиха, използвах последния миг, за да огледам обстановката. Носът ми на парфюмерист бе привлечен от каскадите бели цветя, които висяха от полилеите и кошниците над главите ни, и от декадентските^[1] комбинации от лилии, кученца и люляк. Техните ухания се сливаха с това от дузините високи като стълбове бели свещи, чиито пламъчета трепкаха и танцуваха в нетърпеливо очакване на булката. Сложих един пръст върху ноздрата си и поех дълбоко въздух, вдишвайки аромата на парфюма, който ме доведе в тази величествена катедрала по този изключителен повод. Нещо ново, каза тя. Всеки момент Грейс Патриша Кели щеше да премине по пътеката към олтара пред погледа на целия свят и щеше да го направи, ухаеща на парфюма на „Дювал“. Моят парфюм. „Сърцето на принцесата“. Исках само татко да беше тук, за да споделим заедно този миг. Представих си го как седи на празния стол до мен и се усмихнах.

Органът започна да свири тържествено и всички се изправиха на крака. Малките момиченца с кошнички, пълни с цветя, и шаферките, облечени в своите жълти рокли от коприна и шифон, тръгнаха по пътеката по двойки, а лицата им бяха оживени от вълнение. След като заеха местата си от двете страни на олтара, музиката се промени и на входа се появи Грейс.

Очите на всички присъстващи и обективите на всички фотоапарати се приковаха върху нея и изумителната й рокля^[2], докато баща й я водеше към олтара: пола от тафта във формата на камбана, пояс, който подчертаваше фината й талия, яка и ръкави от изключително красива и сложна дантела. Малки перли украсяваха горната част на корсажа и проблясваха под светлината на свещите, докато дантеленият воал падаше на вълни от сложната шапчица върху главата й. Тя цялата бе едно приказно видение. Винаги е била, разбира се, но днес около нея витаеше магическа атмосфера. Сякаш излъчваше нещо царствено и изискано. Днес бе денят, в който щеше да остави живота на холивудска звезда зад гърба си и щеше да влезе в историята като първата американска принцеса. За миг забравих за тревогите и проблемите си и се усмихнах на моята нова приятелка. Тя беше изключителна, всичко бе изключително!

Джон Кели целуна дъщеря си пред олтара и зае мястото си. Засвириха тромпети, които възвестиха пристигането на принц Рение. Той беше поразително хубав и елегантен в тъмната си военна униформа, декорирана с медали, и червено-белия шарф на ордена на Свети Шарл. Когато коленичи пред Бог, страната, свещеника и милионите хора, наблюдаващи го по целия светя, погледна нервно към своята невеста. Зачудих се какво ли мислят двамата в този момент, който бе кулминацията на една неочаквана любов, родила се преди година, и край на възторжените тържества, продължили цяла седмица тук, в Монако.

Чудех се също дали в този момент Джеймс мислеше за мен, както аз мислех за него.

Церемонията бе елегантна, сериозна и царствена във всеки смисъл на думата. След като приключи, нейна светлост принцеса Грейс от Монако премина заедно със своя принц по червения килим и слезе по стълбите пред катедралата, след което двамата влязоха в „Ролс-Ройс“ в кремаво и черно. Успях да зърна само задната част на автомобила, когато зави зад ъгъла и потегли за тържествена обиколка по улицата на града. Щастливата двойка щеше да поздрави своите поданици и да се върне в градините на двореца за сватбения обяд.

— На добър път, Грейс, бъди щастлива — прошепнах, макар да се съмнявах, че има нужда от моето пожелание. Пред нея стоеше дълъг, щастлив живот и красиво безоблачно бъдеще, като гледката на безкрайното Средиземно море, пред която щеше да се събужда всеки ден.

Заедно с тълпата, която се пръсна след сватбата, вървях сред хората и търсех единственото лице, което исках да видя. По-голяма част от фоторепортерите и вестникарите вече се придвижваха към приемната на двореца. Все още нямаше никаква следа от Джеймс. Към съмненията ми се прибавиха страх и ужас, но аз се опитах да остана спокойна. Той сигурно щеше да дойде по-късно пред казиното, нали? Трябваше да дойде.

Пригладих полата на роклята си и тръгнах по най-късия път към двореца. Имаше още много време до осем часа.