Хедър Уеб, Хейзъл Гейнър
Парфюмеристката от Монако (36)

29
Софи

Кап д’Ай, близо до Монако

Въпреки че ми трябваше време, за да се успокоя, бях въодушевена от перспективата за сватбата и перспективата да видя отново Грейс и… Джеймс. Така че, когато дойде денят, в който трябваше да напусна Кан и да тръгна за Монако, бях изпълнена с трепетно очакване. Кан се бе превърнал в бреме и тежеше като хомот на врата ми. Моето бъдеще беше другаде.

Приготвих два куфара с дрехи за различните събития, на които евентуално щях да присъствам преди сватбата и на нея самата. В единия имаше вечерна рокля и официални обувки, а в другия панталони, жилетки, блузи и шалове. Третият, по-малък куфар, беше пълен със скъпоценните мостри на „Звездна светлина“, „Сърцето на принцесата“ и „Спомен“, всяка в ефирна черна торбичка, вързана със златна панделка. Много се чудех дали да взема и ръчно произведени сапуни от фабриката, които бяха толкова популярни, че накрая се спрях на няколко пакетчета с розмарин, портокалов цвят и люляк, с които да омагьосам редакторите на списанията.

Последният тоалет, който сложих в багажа за галавечерта в Операта, на която щях да присъствам с Люсиен, беше бална рокля от тафта в кралско синьо с пола във формата на буквата „А“ и бели ръкавици. Опаковах я внимателно в хартия и я сложих най-отгоре върху другите дрехи, до дантелената рокля за следобеден чай с дължина до коленете. Исках да изглеждам много хубава. Не, не за Люсиен, а за Грейс и за „Дювал“.

Въпреки спора ни, реших да се сдобря с него в името на това специално събитие. Но и двамата знаехме, че между нас всичко се бе променило. При това безвъзвратно. Усещах почвата под краката си нестабилна, имах чувството, че вървя боса по каменист бряг. Вече знаех как ще постъпя с Люсиен, но това щеше да стане след сватбената церемония. Засега щях да се съсредоточа върху събитието, да се наслаждавам на Монако и да рекламирам „Дювал“.

След като затворих куфара, си представих срещата ми с Джеймс в „Рамполди“^[1]. Натали ме увери, че лесно ще намеря ресторанта, който бил съвсем близо до площада на казиното. Затворих очи, припомняйки си аромата му, смеха му, начина, по който ме слушаше внимателно. Спомнях си всяка подробност от времето, прекарано с него. Ех, ако можех да ги съхраня в шишенце, като парфюм, за да събуждам топлите спомени само с напръскване по кожата! Откакто видях Джеймс, минаха толкова много месеци и въпреки че се чудех как щяха да се развият нещата между нас, знаех, че искам да се срещна с него.

Скочих в едно такси с куфарите и моето пътуване към Кап д’Ай — градче в Източна Франция близо до границата с Монако, започна. Една моя приятелка се съгласи да отседна за една седмица в лятната й къща, за да бъда близо до събитията, без да плащам големи сметки за хотел. Най-вероятно щеше да бъде невъзможно да се намерят стаи в Монако, като се има предвид броя на хората и журналистите от целия свят, които щяха да наводнят малката държава. Последните статии във вестниците съобщаваха, че се очакват хиляди журналисти и фоторепортери, както и любопитни гости и доброжелатели, и всички трябва да са подготвени за неконтролируеми възторжени тълпи, когато пристигне мис Кели. Съгласих се да придружа Люсиен на едно парти на яхтата му в пристанището за отбелязване на събитието. Как щях да се върна обратно на брега и да се срещна с Джеймс, нямах никаква идея.

Когато таксито спря на алеята пред апартамента в Кап д’Ай, хвърлих бързо багажа, увих косата си с копринен шал, сложих слънчевите очила и скочих обратно в него, за да ме закара в Монако, където имах насрочено интервю с един журналист.

Пристигнах половин час по-рано и реших да прегледам щанда за вестници в едно магазинче за тютюн, съвсем близо до мястото на срещата ни. Прехвърлих вестниците и списанията и избрах три от тях, в които имаше статии за Грейс и Рение, и един брой на „Пари Мач“. Отворих директно на статията за сватбата от Марк Милан — репортерът, който взе интервюто от мен онази сутрин в Кан, когато Люсиен беше в апартамента ми. В статията детайлно бяха описани предстоящите събития в Монако, свързани със сватбата: няколко вечерни приема, други няколко, на които щяха да присъстват само близки роднини и хора с покани, галавечер в операта, едно събитие в спортен клуб, и, разбира се, гражданската церемония, църковният брак и приемът. Според статията, Грейс нямала търпение да се присъедини към новото си семейство в Монако и не съжалявала, че оставя Холивуд зад гърба си, което бе в противоречие с много други статии, които твърдяха, че съжалява за края на актьорската си кариера. Да видя тази страна на историята и да повярвам, че сърцето й щеше да победи всичко, ми подейства освежаващо и ме зарадва. Буквално погълнах подробностите за роклята, за банкетите, за цветята, и… тогава зърнах името „Дювал“. Бях много изненадана. Зачетох.

Парфюмерийната фирма „Дювал“ има силно присъствие в Грас и Кан, като първокласна парфюмерия и бутик. Тя е основана от Виктор Дювал, син на местен фермер. През Втората световна война той е убит от нацистите, след като е бил измъчван за участието му в Съпротивата. Сега бизнесът му се ръководи от неговата дъщеря — опитната парфюмеристка Софи Дювал. Макар ароматите и парфюмите на „Дювал“ да са уникални и наистина подходящи за една принцеса, Жан Дювал потвърди, че въпреки усилията на дъщеря си, която се бори да свърже двата края, парфюмерията скоро ще затвори врати.

Както изглежда сватбата на века идва съвсем навреме. Принцесата на Монако може би ще спаси малкия семеен бизнес от фалит.

Ръцете ми трепереха, когато притиснах устата си с тях. Репортерът не бе включил почти нищо от онова, което му казах по телефона. Нито дума за нашата дълга история, за новата линия аромати или как ме осени вдъхновението. Нищо за това, как Грейс е станала моята муза. Аз нарочно не отговорих на любопитните му въпроси за татко и проблемите ми с бизнеса, но той очевидно бе открил, че майка ми е по-приказлива и бе споделил най-голямото ми унижение с цяла Франция. Бясна и на двамата, особено на майка ми, смачках списанието и го хвърлих в кошчето за боклук.

Вдигайки пара заради наранената си гордост, се отправих към ресторанта, за да се срещна със следващия журналист и твърдо решена да изясня нещата.