Хедър Уеб, Хейзъл Гейнър
Парфюмеристката от Монако (19)

15
Софи

Грас, август

Деловата вечеря с Джеймс най-накрая щеше да се състои в първия петък на август. Аз предложих да вечеряме у дома. Така не беше прекалено официално. В петък през нощта мама нямаше да си бъде вкъщи, а в казиното на Монте Карло, където сервираха безплатни напитки за постоянните посетители. Въпреки че може да изглежда безразсъдно да поканя нов приятел на вечеря — при това мъж, не се тревожех, нито притеснявах. Тъй като Люсиен отсъстваше за известно време от града, можех да разполагам с времето си както желая.

Нощта бе прекрасна, по-перфектна не можеше да бъде. Наблюдавах Джеймс през масата, докато с устни докосвах чашата си, и се чудех какво ли би си помислила майка ми за този чаровен англичанин. Той бе толкова различен от Люсиен, във всяко едно отношение и по всеки един начин.

Когато стигнахме до диджестива, Джеймс ми изложи своето бизнес предложение.

— Не искам да прозвучи грубо, Софи, но твоят бутик в Кан прилича повече на аптека, отколкото на място, свързано с изкуство, цветя и дъхави полета. Той е малко… как да кажа, стерилен — при тези думи вдигнах въпросително вежди. Той продължи: — Виждам празно място на стената, където може да виси постер на поле с лавандула. Или вместо скучния огледален прозорец да има колаж от розови листенца и гардения, който би придал повече цвят и настроение. Можеш да ми кажеш, да си гледам моята работа, но аз наистина мисля, че би могла да провокираш у посетителите тук аромата на всеки парфюм чрез образите на цветята, от които е направен. Вземи този великолепен пейзаж, който толкова обичаш, и го пренеси в магазинчето си. Ароматите, които създаваш, имат същата цел, нали? Ароматът на Грас, силата и красотата на природата.

Той продължи да говори и за неизползваното пространство на гърба на моите визитни картички, както и за брошура, която да дава информация за съставките на парфюмите.

— Нещо като книга с рецепти за парфюми.

Скоро осъзнах, че съм съгласна с него.

— Много си убедителен — отбелязах, докато си мислех колко заинтересован е от моя бизнес и колко бързо бе разбрал любовта ми към земята и традициите, върху които татко с много обич и внимание бе създал „Дювал“. Седяхме на терасата под чинара, заобиколени от безкрайните полета с жасмин. На заден план жужаха пчели, а докато нощта падаше, Джеймс забеляза светлинките от фенерчетата на няколко светулки.

— Ти уцели най-подходящото време в годината — казах, като вдигнах ръце зад врата си с безгрижен жест. — Светулките скоро ще си отидат. Става прекалено горещо за тях. Дори съм изненадана, че все още са тук.

Той сипа още розе в чашите ни.

— Трябва да емигрират в Англия. Там няма да намерят сухо място.

Аз се засмях.

— Да не искаш да кажеш, че вали непрекъснато?

— Не непрекъснато, но през повечето време. Ти никога ли не си идвала на острова?

Поклатих глава.

— Не, но ми се иска да видя Бъкингамския дворец, да се разходя по прочутия „Мол“^[1].

Той се разсмя.

— О, значи си роялистка? Привличат те кралици и принцеси?

Аз отпих глътка вино.

— Не. По-скоро съм очарована от историята и традициите. Израснала съм с това. — Облегнах се на стола. — И, разбира се, малкото момиченце в мен някога си представяше, че е принцеса. Нима не го правят всички малки момиченца?

Той се поколеба, преди да вдигне чашата си към мен.

— А сега ти си принцесата на парфюмите! За твоя успех, мис Дювал. За истинските артисти във всички области на изкуството.

Чукнах чашата си в неговата, отпих глътка и се загледах в заобикалящите ни полета, чиито цветове преливаха от зелено и бяло до всички нюанси на синьото и сребристото, докато слънцето падаше все по-ниско в небето.

— Вниманието и грижата към детайла, предаността и всеотдайността, когато нещата не вървят добре, отличават истинския артист от любителя — отбелязах, тъй като благодарение на топлото сияние, което виното разля във вените ми, езикът ми се развърза.

Джеймс не отговори. Само прекара пръст по крайчето на чашата си, което я накара да зазвъни.

— Много си мълчалив, Джеймс. Това е необичайно за теб.

— Понякога имам причини да съм мълчалив. Толкова, колкото и всеки друг човек.

Зачудих се кой или какво бе онова, което обсебва мислите му и тихите мигове, когато е сам със себе си.

— Светлината тук е невероятна. Направих най-хубавите снимки в живота си. Никога не съм си представял, че мога да живея някъде другаде, освен в Лондон. Но ето че тук, в Прованс… тук има нещо вълшебно, нещо, което излъчва магия.

Усмихнах се, доволна и поласкана от думите му повече, отколкото би трябвало.

— Мислиш ли, че би ти харесало да избереш Прованс за свой дом? Ти доста бързо се влюби в него, Джеймс.

Думите ми прозвучаха като покана, която той прие.

— Може и да го направя — прошепна, като вдигна ръката ми от масата и долепи устните си към нея.

Трябваше да я отдръпна веднага, но не го направих. Когато той стана и заобиколи масата, когато ме вдигна на крака и притисна към себе си, трябваше да се съпротивлявам, но отново не го направих. А когато видях желанието в очите му, не трепнах, не се подвоумих, а сама се притиснах към него.

Той обхвана лицето ми с ръце и притисна устните си към моите.

Аз се потопих в тяхната топлина и нежна настойчивост. Предадох се на този чаровен мъж, когото познавах само от няколко седмици, но въпреки това имах чувството, че го познавам от години. И за един благословен миг стоях под покрова на звездите, обгърната от аромата на жасмина и от неговите ръце, и се превърнах в пламъче от свещ на капризите на бриза. Неочаквано се почувствах жива. Безгрижна и щастлива.

Толкова щастлива, че дори не чух, че мама се връща. Толкова щастлива, че не чух потропването на токчетата й по теракотените плочки, когато излезе на терасата. Толкова щастлива, че дори когато чух името си, когато долових шока, изненадата и гнева в гласа й, въобще не й обърнах внимание. Не ме интересуваше.

Нищо не ме интересуваше. Много по-късно, когато виковете и обясненията бяха отвеяни от топлия нощен вятър над нивите и полетата, успях да осъзная какво се бе случило. И не съжалих нито за миг.

Която и да беше тя — тази нова Софи, Софи, която си кореспондираше с една холивудска звезда, която се смееше и флиртуваше с хубавия англичанин и която намери смелост да се открие пред него, тази нова Софи аз харесвах повече, отколкото онази, която се прибираше вкъщи рано-рано, която се предаваше и отстъпваше пред изискванията и заповедите на майка си и изпълняваше всичко, което приятелят й искаше от нея. Тази нова Софи ми харесваше много, много повече.