Джефри Дивър
Избягай, ако можеш (73)

70.

— Ти си герой — каза Тифани, която според Стандиш си падаше по Шоу. — Говорят за теб по телевизията. По „Канал 2“ казаха, че са те поканили на интервю, но ти не си отговорил.

Той си поръча кафе и махна пренебрежително с ръка на похвалите, но все пак рече:

— Видеозаписът много помогна. Благодаря.

— Радвам се.

Той се огледа наоколо. Човекът, с когото щеше да се срещне, още не беше дошъл.

Тифани избърса ръцете си със салфетка и наведе глава.

— Само… Мислех да разтребя. Е, ще си тръгна по-късно. Към единайсет. Знам, че е доста късно. Но може би искаш нещо за вечеря?

— Грохнал съм.

Тя се засмя.

— И имаш такъв вид.

Вярно беше. Шоу наистина беше капнал от умора. Изкъпа се набързо в кемпера, преоблече се и дойде в „Куик Байт“. Ако не му се бяха обадили по телефона, сега щеше да спи.

— И предполагам, че скоро ще заминеш.

Шоу кимна. И след това погледна към вратата.

В кафенето влезе Роналд Къмингс. Той изненада Шоу, като кимна дружески на Тифани, която му се усмихна.

— Полицай. Обичайното ли?

Шоу озадачено повдигна вежда.

— И ние ходим в ресторанти… — каза комисарят. — Да, обичайното, моля, Тиф. Как е Мадж?

— Добре. Все още тренира. Казвам й, че половин триатлон е добре колкото целия. Тя обаче не е съгласна. Хлапета.

Тя му направи лате или някаква друга разпенена смес и Къмингс и Шоу седнаха. Нямаше много свободни маси. Навсякъде бяха разпръснати отворени лаптопи, като вишневи цветове през април.

Къмингс отпи от кафето си и старателно избърса белите си мустаци.

— Имам да ти казвам нещо и исках да ти го кажа лично.

— Предположих — отговори Шоу и също отпи от кафето си.

Тифани донесе овесена курабия и я сложи пред Къмингс.

— За теб? — попита тя.

— Не обичам сладки неща — отвърна Шоу. — Но благодаря все пак.

Тифани му се усмихна, по-скоро приятелски, отколкото като да флиртува.

Тя се отдалечи и Шоу погледна комисаря.

— Много е вкусна. Тифани ги прави. — Къмингс кимна към курабията.

Шоу не каза нищо.

— И така. Операцията срещу Найт е спряна временно. Между другото, не съм ти го казвал.

— Спряна?

— Има съдебна заповед, но федералните не правят нищо. — Къмингс се огледа наоколо и се наведе към Шоу. — Изглежда, един от клиентите на Найт, който го е наел да съобщи една-две фалшиви новини, е лобист, който работи за един политик. Този човек може да е замесен, а може и да не е. Но ако Найт бъде арестуван и се появи неговото име, тогава с бъдещите му планове е свършено. Имам предвид планове за пътуване до Вашингтон. Пътуване, което ще продължи четири или осем години.

Шоу въздъхна. Сега разбра защо федералните не присъстваха на разговора с Елизабет Чабел.

Комисарят отхапа от курабията.

— И сигурно ще попиташ: ами ние? Оперативната група или Калифорнийското бюро за разследване? Ще повдигнем ли обвинение срещу Найт?

— Да, щях да попитам.

— И ние трябва да си траем. Обадиха се от Сакраменто. Само за двайсет и четири часа. Да изглежда така, сякаш подреждаме доказателства или разследваме някакви улики. Нещо от сорта. И после всички — федералните също — нападаме последното му известно местонахождение. Зашеметяващи гранати, танкове, гръм и трясък.

— Дотогава Найт ще бъде на плажа в страна, с която нямаме договор за екстрадиране.

— Да. Имаме един тлъст кокал — Фойл. А ние приключихме с тази операция.

— И Шепнещият човек се измъква.

— Кой… А, да, играта. Исках да ти го кажа лично. Ти изложи на опасност живота си. Реших, че ти го дължа. Стандиш ми каза, че… се измъчваш заради Кайл Бътлър и Хенри Томпсън. Искаш Найт да бъде арестуван.

„Или мъртъв“ — помисли си Шоу.

— Поиска ли услуга?

Къмингс беше изгубил интерес към голямата овесена курабия. И към кафето.

— Няма от кого да поискам услуга. И ни наредиха да кротуваме.

— Двайсет и четири часа?

Комисарят кимна.

— И не можеш да направиш нищо?

— Не. Единственият начин Найт да отиде в затвора е, ако влезе в централата на Оперативната група с вдигнати ръце, каже: „Съжалявам за всичко“ и се предаде. — Къмингс се усмихна уморено. — Ладона ми каза, че определяш проценти. Е, сега и двамата знаем каква е вероятността това да се случи, нали?

— Вие или федералните имате ли представа къде е Найт? — попита Шоу.

— Не. И дори да знаех, нямаше да ти кажа. — Къмингс го погледна в очите и явно видя нещо обезпокоително. — Знам как се чувстваш, но не прави глупости.

— Кажи го на Кайл Бътлър и Хенри Томпсън. — Шоу стана и взе каската и ръкавиците си. Кимна на Тифани и се отправи към вратата.

— Колтър — каза Къмингс, — той не си заслужава.

Комисарят добави още нещо, но Шоу вече беше излязъл в студената вечер и не чу нито дума.