Джефри Дивър
Избягай, ако можеш (64)

62.

Половин час по-късно Ладона Стандиш караше своя нисан алтима през все по-безлюден район в западната част на окръг Санта Клара, като спазваше безопасно разстояние зад колата, която следяха.

Шоу изпрати съобщение на Джими Фойл:

Брад Хендрикс пътува, не към дома си. Със Стандиш го следим. Може би отива на мястото, където е похитената жена, но не мога да кажа. Успяхте ли с дешифрирането?

Минута по-късно дизайнерът на игри отговори:

Не мога да разбия паролата на първата външна памет. Той е използвал алгоритъм туфиш^[1]. Сега работя по флашкартите.

Шоу прочете съобщението на Стандиш, която се изсмя иронично.

— „Туфиш“. Компютърни щуротии. Кой ги измисля? „Епъл“? „Макинтош“?

— „Гугъл“ ми се струва по-логично.

Тя го погледна.

— Трябва да се усмихваш понякога, Шоу. Сега това е като състезание. Ще направя така, че да се случи. — Стандиш взе още два завоя и после намали, когато стигнаха до върха на хълм, изоставайки, за да не ги забележат в огледалото за обратно виждане.

В далечината се видя мъгливото синьо на Тихия океан. От това разстояние океанът напълно отговаряше на името си.

— Ами подкрепленията ни? — попита Шоу.

Стандиш погледна телефона си.

— Все още нищо.

Двамата бяха разбрали, че не могат да поискат тактическо подкрепление от Калифорнийското бюро за разследване предвид „ренегатското“ им разследване. Щяха мигновено да ги спрат или трябваше да водят преговори нагоре по йерархията, за да намерят някой високопоставен служител, който да ги подкрепи. Нямаха време за това. Стандиш беше изпратила няколко съобщения, за да провери дали може да получат „импровизирана“ помощ, очевидно без успех. Тя изпрати още едно съобщение.

Шоу разгърна брошурата за играта „Шепнещият човек“, която му беше купила Мади Пул, и започна да я преглежда, търсейки нещо, което да им помогне, когато — ако — открият къде е изоставена Елизабет Чабел.