Джефри Дивър
Избягай, ако можеш (50)

48.

Наближаваше полунощ.

Колтър Шоу стана и отиде в банята. Запали лампата и с периферното си зрение видя, че Мади бързо дръпна чаршафа до брадичката си.

Това обясняваше угасените лампи. И пластовете дрехи и качулки. Много от жените на Конференцията носеха тениски с къси ръкави или потници.

Шоу беше забелязал три-четири белега на тялото на Мади. Сега си спомни, че докато се любиха, тя леко го насочваше встрани от някои места на корема, рамото и бедрото й.

Той предположи, че е неволно.

Докато пътуваха от кафене „Куик Байт“, Мади караше безразсъдно. Понякога превишаваше ограничението за скоростта с трийсет километра в час, а после намаляваше, за да му позволи да я настигне. Може би беше претърпяла катастрофа с кола или велосипед.

Шоу угаси лампата в банята, отвори вратата и влезе в спалнята, увил хавлиена кърпа на кръста си. Мина покрай Мади, отиде в кухнята, извади две бутилки вода от хладилника, върна се и даде едната на Мади. Тя я взе и я остави на пода.

Шоу изпи няколко глътки и отново легна на хлътналото легло. В стаята не беше напълно тъмно и той видя, че Мади е облякла суитшърт. Отпред на дрехата имаше надпис. Шоу не можа да прочете думите. Мади седеше и проверяваше съобщенията си. Лицето й изглеждаше призрачно на светлината на телефона. Единствената друга светлина беше от монитора на компютъра й, която се процеждаше през вратата на дневната.

Шоу се приближи до Мади и също седна. Пръстите му леко докоснаха татуировката й.

После ще ти кажа. Може би…

Мади се скова. Леко, почти неосезаемо.

Шоу се дръпна на разстояние от нея, вдигна възглавницата и се облегна на нея. Знаеше, че не трябва да пита какво не е наред. Думите, които се изричаха твърде бързо, обикновено бяха безсмислени.

Той се втренчи в тавана.

— Проклет климатик — каза след малко Мади. — Вдига шум. Събуди ли те?

— Не бях заспал. — Шоу едва сега чу климатика, който наистина беше шумен.

— Бих се оплакала, но след няколко дни се изнасям от тук. А до другата седмица това място ще бъде съборено.

Настъпи тишина, нарушавана само от стенещия климатик.

— Виж, Колт, проблемът е, че… — Тя търсеше подходящи думи. — Много съм добра в частта преди секса. И мисля, че съм доста добра и по време на секса.

Това беше вярно. Но правилата изискваха Шоу да запази мълчание и да не отговаря.

— Но не съм особено добра в частта след секса.

Сълзи ли бършеше Мади? Не. Подръпваше кичур коса пред лицето си.

— Не е чудо голямо. Не е „изчезвай от живота ми, по дяволите“. Но се случва. Невинаги. Обикновено. — Тя се прокашля. — Ти извади късмет. Ядосах ти се, че ми донесе вода. Представи си какво би се случило, ако беше поискал да се запознаеш със семейството ми. Мога да бъда истинска кучка.

— Водата е хубава. Изпускаш.

Мади прегърби рамене и нави косата си на показалеца на дясната си ръка.

— На това място ще отбележа, че с теб много си приличаме, и това ще те ядоса още повече — добави Шоу.

— Начукай си го. Престани да бъдеш толкова мил. Иска ми се да те изхвърля.

— Ето, виждаш ли? Казах ти. Много си приличаме. И аз не съм добър в частта след секса. Никога не съм бил.

Ръката й стисна коляното му и после се отдръпна.

— Имам брат и сестра — каза Шоу. — Когато пораснахме, станахме различни. Ръсел, най-големият, е отшелник. Дори, малката ми сестра, е умницата. А мен не ме свърта на едно място. Винаги е било така.

Мади се засмя, макар и едва доловимо.

— Знаеш ли, Колтър, може да основем клуб.

— Клуб.

— Да. И двамата сме добри преди и по време на секса, но не и след това. Ще го наречем Клуб „Никога след това“.

Това прозвуча познато.

Кралят на Никога…

Той обаче не го сподели с нея и вместо това каза:

— Ще тръгвам.

— Не. Сигурно си капнал от умора. Само не мисли утре сутринта да се държиш лигаво и да демонстрираш колко си влюбен, а после да ме заведеш в някой музей за закуска с вафли.

— Вероятността това да се случи е равна на нула процента.

Мади се усмихна. Усмивката й беше хубава.

— Свий се на кълбо или се изтегни. Или каквото там правиш, когато заспиваш.

— А ти какво смяташ да правиш?

— Да убивам извънземни. Какво друго?