Джефри Дивър
Избягай, ако можеш (49)

47.

Шоу водеше номадски живот и нямаше много вещи, но кемперът му беше направо задръстен в сравнение с къщата под наем на Мади Пул.

Вярно, жилището беше временно. Тя беше в града само заради „Конференция К3“ и бе дошла от дома си в покрайнините на Лос Анджелис. И все пак…

Един аспект засилваше празнотата: старата къща беше огромна, с пет стаи, а може би и повече. Грамадна трапезария. Дневна, която можеше да побере гости на сватбено тържество.

Там беше само големият й настолен компютър, с петдесет-шейсет сантиметров монитор. На масата до него имаше кашони, които служеха за помощни масички, пълни с книги, списания, дивидита и кутии с касетки с видеоигри. Пред масата беше сложен канцеларски стол. Около работната станция бяха наредени пазарски торбички — подаръци от Конференцията.

В ъгъла стоеше доста използван планински велосипед „Сайта Крус“. Шоу не караше велосипед, но когато ходеше на походи или се катереше по скалите, често срещаше велосипедисти. Знаеше, че велосипедът на Мади струва девет хиляди долара. В стаята имаше и гири — по десет килограма — и някакъв уред за фитнес с ластици.

В спалнята вдясно се намираше двоен матрак с пружини. Завивките бяха разхвърляни и измачкани.

Протритият бежов диван в дневната беше поставен пред масичка за кафе, в сравнение с която масичката със счупен крак на Франк Мълинър изглеждаше шикозна. Ламинираната й повърхност, имитираща дърво, се беше нагърчила в краищата.

В кухнята нямаше мебели и други уреди освен вградените: печка, електрическа и микровълнова фурна. На плота бяха оставени кутия със зърнена закуска, две бутилки бяло вино и шест бири „Корона“.

Шоу прецени, че огромната къща е построена през трийсетте години на миналия век. Сериозно се нуждаеше от пребоядисване и ремонт. Навсякъде имаше петна от влага и мазилката на стените беше напукана на десетина места.

— Като в „Семейство Адамс“, нали? — засмя се Мади.

— Така е.

Миналия Хелоуин Шоу заведе племенничките си на увеселителен парк, където имаше къща, обитавана от духове, която много приличаше на тази.

Мади обясни, че я е намерила чрез агенцията „Еърбнб“ за имоти под наем. Къщата била свободна само защото дните й били преброени. Следващият месец щяла да бъде съборена заради Силицийвил. Мръсните тапети бяха с тъмни цветчета на светлосин фон. Ефектът беше странно объркващ.

— Вино?

— Бира.

Мади извади студена бутилка от хладилника, напълни с вино висока чаша, отиде до дивана, даде бирата на Шоу и седна със свити под себе си крака. Шоу също седна и раменете им се докоснаха.

— Е? — каза тя.

— В този момент питаш дали има някоя жена в живота ми.

— Красив и умее да чете мисли.

— Нямаше да съм тук, ако имаше друга жена.

— Много мъже го казват, но на теб ти вярвам.

Шоу я целуна страстно. Отново сложи ръка на врата й и се изненада, че кичурите на косата й с оттенък на ръжда са толкова меки. Мислеше, че са по-остри. Мади отвърна на целувката му. Устните й бяха закачливи.

Тя изпи голяма глътка вино и разля малко върху дивана.

— Опа. Сбогом, депозит за обезпечение.

Шоу посегна да вземе чашата от ръката й. Мади изпи още една глътка и му я даде. Той остави чашата и бирата на набраздената масичка за кафе. Започнаха да се целуват по-разпалено. Мади протегна свитите си крака и легна на дивана. Дясната ръка на Шоу се плъзна от косата й към ухото, лицето и шията й.

— Спалнята? — прошепна той.

Тя се усмихна и кимна въодушевено.

Двамата станаха и отидоха в спалнята. Шоу изрита обувките си, седна на леглото и събу чорапите си. Мади угаси лампите в дневната и кухнята.

— Имам нещо, което може да е забавно — съблазнително прошепна тя в тъмното.

— Добре — отговори Шоу.

След момент Мади се появи с очилата за играта „Потапяне“ на „Хонг-Сунг“.

— Боже, Колтър, мисля, че ти се усмихна за пръв път от два дни.

Мади махна очилата и ги сложи на пода.

Шоу протегна ръка и я притегли към себе си. Целуна устните й, татуировката, шията и гърдите й и я дръпна на леглото.

— Предпочитам на тъмно — тихо каза тя. — Имаш ли нещо против?

Шоу харесваше на светло, но в дадените обстоятелства се съгласи.

Претърколи се на леглото и изгаси евтината нощна лампа. Когато се обърна, Мади го прегърна и ръцете им започнаха да разкопчават копчета и ципове.

Естествено, това беше състезание.

И завърши с равен резултат.