Джефри Дивър
Избягай, ако можеш (35)

33.

Тони Найт беше основателят и главният изпълнителен директор на „Найт Тайм Гейминг Софтуер“.

Той създаваше видеоигри и други програми от години. Беше изключително преуспял и поддържаше близки отношения с политици, инвеститори и Холивуд. Освен това имаше възходи и падения и беше фалирал три пъти. Веднъж, като обитателите на паркинга на „Уолмарт“, с които беше разговарял Шоу, беше живял в колата си на изоставен парцел в Пало Алто и бе написал програмен код на взет назаем лаптоп.

Мади беше идентифицирала Найт като вероятен заподозрян, защото неговата компания публикуваше екшън приключения игри за оцеляване като „Шепнещият човек“. Продуктът на Найт се наричаше „Мисия Прайм“.

— Нека видим дали неговата игра е била публикувана първа. Ако е така, Найт може би мисли, че Марти Ейвън е откраднал изходния му код. Опитал се да го съди, загубил е и сега си разчиства сметките.

Само за няколко минути те откриха, че „Мисия Прайм“ е публикувана една година преди „Шепнещият човек“.

Мади напомни на Шоу, че не е особено добре запозната с нито една от двете игри, защото са екшън приключения, които са твърде бавни за нея, но знае, че Тони Найт е известен в индустрията като изключително себелюбив човек с безмилостен характер, избухлив нрав… и дългопаметен.

— Колко сходни са игрите? — попита Шоу.

— Нека разберем. — Тя кимна към лаптопа му и премести стола си по-близо до неговия.

Лавандула? Да, той долови ухание на лавандула. Луничките и лавандулата му се видяха добра комбинация.

Мади влезе в някакъв уебсайт и се появи изображение на лабиринт — логото на „Найт Тайм“ — и после думите „Мисия Прайм на Тони Найт“.

Появи се прозорец. Шоу очакваше реклами за застраховки или отстъпки в хотели, но беше истинско новинарско предаване. Двама привлекателни говорители — мъж и жена, и двамата с изискани прически и елегантни тоалети — съобщиха новините на деня: среща на Г-8, посветена на търговията в Европа; главен изпълнителен директор на компания от Портланд, Орегон, под обстрел, защото изказал мнение, че правителството е било право да интернира американски граждани от японски произход по време на Втората световна война; стрелба в училище във Флорида; вашингтонски конгресмен, разследван, защото изпращал съобщения на хомосексуален тийнейджър, мъжка проститутка; „тревожно“ проучване за рисковете от рак в някаква безалкохолна напитка…

Кабелни новини в най-добрия им вид…

Мади кимна към екрана.

— Повечето видеоигри са евтини, но всъщност не можеш да играеш без добавките — неща, които да ти помогнат да победиш или да изглеждаш готино — мощност, костюми за аватарите ти, броня, оръжия, космически кораби, нива за напреднали… Може да похарчиш куп пари за това.

— Самобръсначката е безплатна, но ножчетата за бръснене…

— Именно. „Найт Тайм“ не взима пари за нищо — нито за играта, нито за екстрите. И трябва да изгледаш това. — Новините бяха последвани от публично медийно съобщение, което насърчаваше регистрирането за гласуване. И после Мади посочи: — Виж. — Говорителят обяви, че играчите може да получат петстотин „Найт точки“, които да използват, за да си купят аксесоари за всяка игра на „Найт Тайм“, ако се регистрират да гласуват.

Независимо дали зад отвличанията стоеше Тони Найт или не, Шоу трябваше да му признае рекламата в полза на обществото. Като професор по политически науки Аштън Шоу смяташе, че е пародия, че в Съединените щати няма задължително гласуване като в много други страни.

Най-после се появи логото на играта „Мисия Прайм“.

— Гледай — каза Мади и кимна, когато на екрана започна да тече текст.

Ти си пилот на боен космически кораб XRS на Обединените територии. Приземил си се аварийно на планетата Прайм 4, където силите на ОТ се бият с Другите. Имаш ограничено количество въздух, храна и вода. Трябва да стигнеш до Сигурна станция „Зулу“ на двеста километра на запад.

Останалата част на текста разкриваше, че героят трябва да вземе от космическия кораб три предмета, които да използва по време на пътуването, и завършваше с предупреждението:

Сам си. Избирай мъдро. Животът ти зависи от това.

— Това е „Шепнещият човек“ в космоса — отбеляза Шоу. — Дори изреченията в края са подобни. В „Шепнещият човек“ пише: „Ти си изоставен. Избягай, ако можеш. Или умри с достойнство“. Искам да видя повече за Найт.

Той излезе от играта и отвори на екрана още статии за главния изпълнителен директор и компанията.

Научи, че „Найт Тайм“ е създадена по модела на няколко големи компании — основана от двама мъже в гараж. Като Бил Гейтс и Пол Алън, Стив Джобс и Стив Возняк и Бил Хюлет и Уилям Пакард. Партньорът на Найт беше Джими Фойл. И двамата бяха от Портланд, Орегон. Найт управляваше бизнес страната на компанията, а Фойл разработваше игрите.

Историите за компанията в пресата разкриваха детайли, които потвърждаваха онова, което Мади му беше казала за характера на Найт.

Статиите сочеха Джими Фойл като образец на експерт професионалист в технологичната индустрия, който осемдесет и четири седмици беше усъвършенствал програмния код за софтуера на игрите на компанията. Описваха го като „гуру на геймърството“.

Тони Найт беше негова пълна противоположност. Красивият тъмнокос изпълнителен директор имаше пословичен раздразнителен и избухлив нрав. Беше параноичен и дребнав. На два пъти в централния офис на компанията в Пало Алто бяха викани полицейски коли, когато служители твърдяха, че Найт ги наранил физически — блъснал единия на пода и хвърлил клавиатура в лицето на друг. Не бяха предявени обвинения и не бяха предложени „щедри“ споразумения. Найт можеше да ги съди за нарушаване на договора за неоповестяване на информация или условието за неконкурентност, въпреки че нямаше големи основания да го прави. Освен това той беше арестуван извън офиса за произшествия като блъскане на човек в спор за място за паркиране и работник, който Найт смятал, че е откраднал лопата от гаража му.

Индустрията постоянно очакваше раздяла на партньорите заради различните им характери. Един вдъхновен автор на профили ги описваше като „Черният рицар“ и „Белият рицар“^[1], защото някога Фойл бил известен като етичен „хакер с бяла шапка“ — човек, когото наемат компании или правителството, за да се опита да проникне в информационнотехнологичните им системи и да открие уязвимост.

Съдебният иск на Найт срещу „Дестини“ беше отхвърлен и двете страни бяха решили да запечатат архивите, твърдейки, че съдебните документи, свързани със случая, съдържат фирмени тайни. Можеше да се отправи иск по Закона за свобода на информацията, но това би отнело месеци. Шоу реши да действа въз основа на предположението, че „Дестини Ентъртейнмънт“ е откраднала кода на Найт. Освен това той стигна до заключението, че Найт е достатъчно голям егоист и отмъстителен, за да потърси възмездие.

— И все пак това е голям риск за човек, който вече е богат — каза Шоу.

— Има и още нещо — отвърна Мади. — Водещата игра на „Найт Тайм“ е „Главоблъсканица“. Игра на алтернативна реалност. Зрелищна за гледане. Твърде интелигентна за мен. Не съм достатъчно бърза. Новата версия закъснява с шест месеца. Това е абсолютно недопустимо в геймърския свят.

— И Найт е изчакал, докато десетки хиляди геймъри се съберат в Силициевата долина — добави Шоу. — Наел е някой да бъде играч психар. Полицията не би обърнала внимание на това. Страхотна димна завеса.

В края на краищата обаче отговорът на въпроса на Мади беше, че Шоу не знаеше. Но не му хрумваха други мотиви.

— Ще кажеш ли на полицията?

— Детективката не остана очарована от идеята ми. Ако изкажа предположение, че извършителят може да е известен главен изпълнителен директор, това ще я направи още по-скептична. Нуждая се от факти.

Мади се вгледа в лицето му.

— Понякога ходя на лов с баща си, забрави ли?

Шоу не беше забравил. Това беше интерес, който споделяха, въпреки че за нея беше спорт, а за него — нещо съвсем друго.

— Той придобива странно изражение — продължи Мади. — Сякаш не е на себе си. Сякаш е на друго място. Има значение само да улучи дивеча — елена или гъската, каквото там ловува. И ти имаш същото изражение в момента.

Шоу знаеше за какво говори Мади. И той беше видял същото изражение на лицето й, когато тя го наръгваше до смърт в играта вчера.

— „Найт Тайм Гейминг“ има ли павилион на „Конференция К3“? — попита той.

— О, да. Един от най-големите.

Той започна да събира разпечатките.

— Отивам да го посетя.

— Искаш ли компания? Винаги е по-забавно да ловуваш с още някого.

Шоу не можеше да спори с това, като се замислеше за времето, когато ходеше с баща си или брат си в горите и полята на „Дворът“. И с майка си, която беше най-добрият стрелец в семейството.

Сега обаче беше различно.

Повечето престъпления са елементарни. Това е сложно…

— Мисля, че е по-добре да отида сам. — Шоу допи кафето си, отправи се към вратата и извади телефона си.