Джефри Дивър
Избягай, ако можеш (26)

Трето ниво:
Потъващият кораб
Неделя, 9-и юни

Камъкът не оказа никакво въздействие върху предното стъкло на потъващия „Улови мига“.

Шоу го хвърли обратно в тъмния, бурен Тихи океан и извади от джоба си сгъваемия нож. Щеше да го използва, за да се опита да извади винтовете, с които рамката със стъклото беше закована за предната страна на каютата.

Сред бурния рев на вълните, които се разбиваха в скалите и пясъка, той чу, че Елизабет Чабел вика нещо.

Вероятно: „Измъкни ме от тук, по дяволите!“.

Или нещо подобно.

Шоу се хвана с лявата ръка за грапавите перила и се залови с винтовете. Бяха четири, стандартни. Той пъхна острието странично и завъртя в посока обратна на часовниковата стрелка. За момент не се случи нищо. След това той рязко завъртя отново, винтът помръдна и след няколко минути излезе. После отвинти втория и третия.

Развинти до половината четвъртия, когато голяма вълна блъсна корабчето и запрати Шоу назад през перилата, между плавателния съд и единия пилон.

Той инстинктивно понечи да се хване за нещо, изпусна ножа и го видя как грациозно описа спирала, преди да се устреми към дъното на океана. Шоу заплува към повърхността и отново се добра до предната палуба.

Стъклото се беше разхлабило, но не излизаше.

Добре. Достатъчно. Шоу го хвана с две ръце, опря стъпала във външната стена на каютата и задърпа.

Рамката се отскубна.

Шоу и стъклото полетяха настрани.

По дяволите, помисли си той и си пое дъх, преди отново да падне във водата.

Пак заплува към повърхността. Сега не трепереше толкова силно и почувства, че го обзема еуфория. Това беше начинът хипотермията да ти каже, че смъртта може да бъде забавна.

Шоу отново допълзя до предната палуба, вмъкна се в предната част на каютата и се плъзна до преградата, която я отделяше от задната част. Корабчето вече беше потънало под ъгъл четирийсет и пет градуса от страната на кърмата. Изтощената Елизабет Чабел беше напуснала позицията си върху койката на наводнената до половината задна част на каютата и се беше хванала за рамката на прозорчето на вратата. Шоу видя рани по ръцете й. Тя сигурно беше разбила стъклото и се беше пресегнала да намери дръжката, която беше махната.

— Защо? Кой направи това? — изхлипа Елизабет.

— Всичко ще бъде наред, Елизабет.

Шоу прокара ръце по вътрешната врата и напипа острите точки. Вратата беше закована с винтове от другата страна както във фабриката, в която беше затворена Софи.

— Имаш ли някакви инструменти?

— Не! Т-търсих п-проклети инструменти. — Тя заекваше от студ.

Кога щеше да настъпи хипотермията? Вероятно след десетина минути.

В корабчето се разби още една вълна. Чабел измънка нещо, което Шоу не можа да разбере, защото тя трепереше силно.

— К-кой… — повтори Елизабет.

— Той ти е оставил няколко неща. Пет предмета.

— Адски е с-студено.

— Какво ти е оставил?

— Хвърчило… Имаше х-хвърчило. Енергийно блокче. Изядох го. Ф-фенерче. К-кибрит. Мокър е. С-саксия. Ш-шибана с-саксия.

— Дай ми я.

— Да дам…

— Саксията.

Тя се наведе, потърси пипнешком под повърхността и миг по-късно му даде кафява керамична саксия. Шоу я разби в стената, взе най-острото парче и започна да дълбае дървото около пантите.

— Върни се на койката — каза Шоу. — Вън от водата.

— Н-няма м-място…

— Доколкото можеш.

Елизабет се обърна, покачи се на леглото и успя да се измъкне над повърхността.

— Разкажи ми за Джордж — поиска Шоу.

— П-познаваш г-гаджето ми?

— Видях ваша снимка. На твоите бални танци.

Тя се засмя леко.

— Т-той е ужасен т-танцьор. Н-но се опитва. Д-добре с ф-фок-строта. А ти…

Шоу също се засмя.

— Не танцувам, не.

Дървото беше тиково. Твърдо като камък.

— Ходиш ли често в Маями да видиш родителите си?

— Аз…

— Имам къща във Флорида. В далечния север. Качвала ли си се на „Глейдс“?

— Един от онези к-кораби със с-самолетни витла. Щ-ще умра, нали?

— Не, няма.

Корабчето потъна още малко.

— Веднъж с-счупих зъба си в… една лавица. — Тя се разрида. — Н-не знам кой си. Благодаря ти. Но се махай от тук. Бягай. С-спаси се… К-късно е.

Той погледна към тъмната част на каютата, където жената се беше вкопчила в стойката на койката.

— М-моля те каза тя. — С-спаси се.

Корабчето потъна още малко.