Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Колтър Шоу (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Never Game, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 1глас)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
Еми(2020 г.)

Издание:

Автор: Джефри Дивър

Заглавие: Избягай, ако можеш

Преводач: Юлия Чернева

Година на превод: 2019

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо (не е указано)

Издател: Ера

Град на издателя: София

Година на издаване: 2019

Тип: роман (не е указано)

Националност: американска

Печатница: Мултипринт ООД

Излязла от печат: 23.07.2019

Редактор: Лилия Анастасова

ISBN: 978-954-389-531-1

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/13384

История

  1. —Добавяне

71.

Джими Фойл може и да очакваше посетител, но очевидно не този.

Той примига, когато Колтър Шоу влезе в стаята за разпити на Съвместната оперативна група за тежки престъпления. По една случайност това беше същата стая, в която преди един-два дни се бяха запознали Шоу и Къмингс. Шоу имаше чувството, че е изминала цяла вечност.

Фойл седеше срещу него. В пода бяха циментирани халки, но той не беше с белезници и верига. Може би пазачите бяха преценили, че Шоу е способен да се защити при евентуално нападение.

— Нямам какво да ти кажа — измърмори дизайнерът на игри. — Това е номер. Те искат да изтръгнат самопризнания. Няма да говоря. — Той стисна устни.

Шоу трябваше да признае, че изпитва известно съчувствие към този човек. Фойл беше посветил целия си живот на своето изкуство и после, на млада възраст, беше осъзнал, че е блокирал. Музата го беше напуснала.

— Това е само за мен. Онова, което ми кажеш, няма да излезе от тук.

— Нищо няма да ти кажа. Върви по дяволите.

— Джими, знаеш как си изкарвам прехраната — спокойно каза Шоу.

— Гониш награди… или нещо подобно — колебливо отговори Фойл.

— Точно така. Понякога намирам изчезнало дете или старец с Алцхаймер. Повечето пъти издирвам бегълци. Изпратил съм в затвора доста хора. Хора, които не ме харесват много. И така, проверих в кой затвор ще бъдеш. Ще бъдеш в „Сан Куентин“ до съдебния ти процес. Изпратил съм там четирима престъпници. Ако не си признаеш, ще говоря с един-двама надзиратели, които познавам. Те ще разпространят слуха, че ти си мой приятел и…

— Какво? — Фойл се вцепени.

Шоу вдигна ръка.

— Успокой се… И ти гарантирам, че слухът ще се разчуе бързо.

— Копеле! — Фойл въздъхна и се наведе напред. — Ако кажа нещо, те ще чуят. — Той врътна глава към тавана, където предполагаше, че усилено работят микрофони.

— Затова ще напиша въпросите, а ти ще напишеш отговорите.

Шоу извади от чантата си една от тетрадките по случая, разгърна я и махна капачката на химикалката, която му бяха дали пазачите. Обясниха, че не е умно да носи писалката си „Делта Титанио Галасия“ с острото й перо, когато отива да говори със заподозрян убиец.