Метаданни
Данни
- Серия
- Колтър Шоу (1)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Never Game, 2019 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Юлия Чернева, 2019 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5 (× 1глас)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, корекция и форматиране
- Еми(2020 г.)
Издание:
Автор: Джефри Дивър
Заглавие: Избягай, ако можеш
Преводач: Юлия Чернева
Година на превод: 2019
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо (не е указано)
Издател: Ера
Град на издателя: София
Година на издаване: 2019
Тип: роман (не е указано)
Националност: американска
Печатница: Мултипринт ООД
Излязла от печат: 23.07.2019
Редактор: Лилия Анастасова
ISBN: 978-954-389-531-1
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/13384
История
- —Добавяне
71.
Джими Фойл може и да очакваше посетител, но очевидно не този.
Той примига, когато Колтър Шоу влезе в стаята за разпити на Съвместната оперативна група за тежки престъпления. По една случайност това беше същата стая, в която преди един-два дни се бяха запознали Шоу и Къмингс. Шоу имаше чувството, че е изминала цяла вечност.
Фойл седеше срещу него. В пода бяха циментирани халки, но той не беше с белезници и верига. Може би пазачите бяха преценили, че Шоу е способен да се защити при евентуално нападение.
— Нямам какво да ти кажа — измърмори дизайнерът на игри. — Това е номер. Те искат да изтръгнат самопризнания. Няма да говоря. — Той стисна устни.
Шоу трябваше да признае, че изпитва известно съчувствие към този човек. Фойл беше посветил целия си живот на своето изкуство и после, на млада възраст, беше осъзнал, че е блокирал. Музата го беше напуснала.
— Това е само за мен. Онова, което ми кажеш, няма да излезе от тук.
— Нищо няма да ти кажа. Върви по дяволите.
— Джими, знаеш как си изкарвам прехраната — спокойно каза Шоу.
— Гониш награди… или нещо подобно — колебливо отговори Фойл.
— Точно така. Понякога намирам изчезнало дете или старец с Алцхаймер. Повечето пъти издирвам бегълци. Изпратил съм в затвора доста хора. Хора, които не ме харесват много. И така, проверих в кой затвор ще бъдеш. Ще бъдеш в „Сан Куентин“ до съдебния ти процес. Изпратил съм там четирима престъпници. Ако не си признаеш, ще говоря с един-двама надзиратели, които познавам. Те ще разпространят слуха, че ти си мой приятел и…
— Какво? — Фойл се вцепени.
Шоу вдигна ръка.
— Успокой се… И ти гарантирам, че слухът ще се разчуе бързо.
— Копеле! — Фойл въздъхна и се наведе напред. — Ако кажа нещо, те ще чуят. — Той врътна глава към тавана, където предполагаше, че усилено работят микрофони.
— Затова ще напиша въпросите, а ти ще напишеш отговорите.
Шоу извади от чантата си една от тетрадките по случая, разгърна я и махна капачката на химикалката, която му бяха дали пазачите. Обясниха, че не е умно да носи писалката си „Делта Титанио Галасия“ с острото й перо, когато отива да говори със заподозрян убиец.