Джефри Дивър
Избягай, ако можеш (72)

69.

— Това е той.

С мотоциклетната каска в ръка, Колтър Шоу стоеше на входа на Мемориалната болница в Санта Клара. Думата „мемориална“ беше любопитна, употребена във връзка с институция за лечение, защото предполагаше, че мястото е имало своите провали.

Шоу кимна на жената, която току-що беше изрекла думите с шепот, достоен за Шепнещият човек. Ладона Стандиш.

— Колтър, това е Карън — продължи тя от специалното си легло, заобиколено от сложни апарати.

Той позна Карън от снимката на бюрото на Стандиш. Беше едра, висока и с вид на фермерка. Косата й, която изглеждаше руса на снимката, в действителност беше в ярък оттенък на оранжево-червено, два нюанса по-светла от тази на Мади Пул.

В Шоу изпитателно се беше втренчило хубаво момиченце на две годинки. Държеше плюшено зайче, направено от същия плат като памучната й червена рокля. Имаше сините очи на майка си. Явно беше Джем.

— Здравей — рече той. Пазеше усмивката си за такива случаи — повечето пъти придружена с любезности.

Момиченцето му помаха.

Карън стана и стисна силно ръката му.

— Благодаря. — Очите й бяха широко отворени и изразяваха благодарност.

Шоу седна. Забеляза цветя, картички, бонбони и балон. Не си падаше много по подаръците. Не че беше противник на идеята, но не мислеше за това. Ако дойдеше пак, може би щеше да донесе книга на Стандиш. Струваше му се по-практично. Не можеш да направиш много с балони.

— Какво казват лекарите? — Той погледна дебело бинтованата ръка на Стандиш и се изненада, че са успели да спасят крайника. Раната на корема й беше скрита под одеяла.

— Счупена ръка, засегнат далак. Вероятно ще го запазя. Но не ти трябва далак, Шоу. Знаеш ли това?

Той си спомни нещо от лекциите на баща си по спешна медицинска помощ на терен.

— Ако го извадят, може да получиш инфекция. Лекарят ми… — Стандиш се унесе за момент от болкоуспокояващите. — Той каза, че далакът е като посредствен батър в бейзбола. Не е жизненоважен, но е по-добре да го имаш. Не мога да повярвам, че се хванах на номера, Шоу. Клаксон на кола. — Тя се усмихна едва-едва. — Лекарят каза, че ти си знаел какво правиш. Лекувал ли си огнестрелни рани преди това?

— Да.

Това беше един от първите уроци по спешна медицинска помощ на терен, на който ги научи баща им: точки на натиск, турникети, бинтоване на рани. Даде им и още един съвет:

Никога не използвайте тампон в рана от куршум. Хората казват, че трябва. Недейте. Тампонът ще се разшири и ще причини още поражения.

Аштън Шоу беше истинска съкровищница на мъдрост.

— Кога ще те изпишат?

— След три-четири дни.

— Чу ли цялата история? — попита Шоу.

— Дан ми я разказа. Става въпрос за дезинформация, пропаганда, лъжи, принуждаване на младежите да гласуват… по определен начин. Разпространение на слухове. Това е последното, от което се нуждае светът в момента. Съсипват живота на хора, кариерата им… Лъжи за интимни афери и престъпления. Глупости. — Стандиш отново се унесе за миг. — Ами Найт?

— Изчезна. Задържаха самолета му и телохранителите му за заговор, но от него няма следа.

Затова пред вратата на Стандиш бяха поставили полицай от Оперативната група.

Карън даде книжка с картинки на Джем, която ставаше неспокойна. Беше донесла торба, пълна с книги и играчки. Сестрата на Шоу правеше същото и го беше научила на изкуството на отвличане на вниманието, когато той гледаше племенничките си. Шоу не го правеше често, но когато го повикаха, се стремеше да е подготвен.

Той познаваше умението да оцеляваш във всякакви обстоятелства.

И след това от очите на Стандиш бликнаха сълзи.

Карън се наведе над нея.

— Миличка…

Стандиш поклати глава. Колебаеше се.

— Обадих се на Къмингс — каза тя.

— Дони, изглежда, отива в администрацията — добави Карън.

— Не искаше да ми каже. Не и сега, когато съм на легло. Но аз трябваше да знам. Каза, че мястото ми е сигурно. Само че няма да работя на улицата. Такава била политиката. Никой, ранен толкова тежко, не се връщал на полева работа.

Шоу си помисли, че планът на Стандиш да излезе на улицата, явно е провален завинаги.

Или пък не. Сълзите спряха и тя избърса лицето си. В тъмните й маслиненозелени очи имаше нещо, което загатваше, че ще има бъдещи разговори със СОГТП на тази тема. Шоу кимна, за да й пожелае успех.

— Когато Дони се върне у дома и ако сте тук, ще дойдете ли на вечеря? — обърна се Карън към него.

— Тя е… — Стандиш прошепна прилагателното, което не се чу — готвачка. — Устните й не се движеха много, но Шоу предположи, че каза „страхотна“.

— С удоволствие — отвърна той и се запита къде ще го отведе купчината документи на баща му в търсене на отговора на тайната какво се е случило на пети октомври преди петнайсет години. Може би все още щеше да бъде тук. А можеше и да е заминал.

Те поговориха още малко и после влезе една медицинска сестра да смени превръзките на Стандиш.

Шоу стана, а Карън го прегърна и още веднъж промълви:

— Благодаря.

Със замъглени от сълзи очи Стандиш му помаха.

— И аз бих те прегърнала, но не мисля, че… писъците ми ще ти харесат.

Той тръгна към вратата, но Стандиш прошепна:

— Почакай, Шоу. — Тя се обърна към партньорката си: — Носиш ли я?

— О, да. — Карън бръкна в чантата си и му подаде малък кафяв хартиен плик. Шоу извади диск от евтин метал с диаметър десет сантиметра. В средата имаше петолъчна звезда с релефен надпис: ОФИЦИАЛЕН ЗАМЕСТНИК-ШЕРИФ.