Джефри Дивър
Избягай, ако можеш (7)

6.

В преценката си как да действа в преследването на награда, както и с повечето решения в живота си, Колтър Шоу следваше съветите на баща си.

— Когато сте изправени пред заплаха или подхождате към някоя задача, преценявайте шансовете си за всеки евентуален случай. Търсете първо най-вероятния и после измислете подходяща стратегия.

Вероятността да избегнеш горски пожар, пълзящ нагоре по хълм във ветровит ден, е десет процента. Вероятността да оцелееш, като изкопаеш дупка и лежиш в пепелта, докато пожарът гори покрай теб, е осемдесет процента.

— Каква е вероятността да оцелеете в снежна виелица във високите планини? Ако продължите да вървите, трийсет процента. Ако се подслоните в пещера, осемдесет процента — казваше Аштън Шоу.

— Освен ако вътре няма мама гризли с мечета — подчерта осемгодишната Дорион, както винаги практична.

— Точно така, мъниче. Тогава вероятността да слезеш долу наистина е много малка. Макар че по тези места ще бъде черна мечка. Гризли са изчезнал вид в Калифорния.

И сега Шоу седеше в шевролета си пред дома на Мълинър. Тетрадката беше на коленете му, а лаптопът — отворен до него. Той преценяваше какви са процентите за съдбата на Софи.

Деветдесет процента нечестна игра.

Не го беше казал на Мълинър, но смяташе, че най-високият процент е тя да е мъртва.

Шоу определи на това шейсет процента. По всяка вероятност Софи беше убита от сериен убиец, изнасилвач или кандидат-член на банда като част от ритуала по приемането му (бандите в Района на залива на Сан Франциско бяха едни от най-зловещите и страната). Малко по-вероятна причина за смъртта беше тя да е загинала в нещастен случай — велосипедът й да е избутан от пътя от пиян или пишещ съобщения на телефона си шофьор, който е избягал.

В такъв случай имаше значителна вероятност Софи да е жива скрита някъде от похитител за откуп или секс, или ядосана на баща си, че ще се местят, или въпреки фактора пуделът Лука, да е отишла при някоя приятелка за няколко дни, за да накара баща си да се тревожи.

Шоу се обърна към лаптопа си. Когато работеше по някоя задача, той се абонираше за местните новинарски потоци и търсеше репортажи, които можеха да му помогнат. Сега той търсеше информация за открити неидентифицирани трупове на жени (нямаше такива) или репортажи през последните няколко седмици за серийни убийци или убийци (имаше няколко случая, но извършителят дебнеше афроамерикански проститутки в квартал „Тендърлойн“ в Сан Франциско). Шоу разшири търсенето в цяла Северна Калифорния, но не откри нищо уместно по случая.

Той прегледа записките си за това, което му беше казал Франк Мълинър, докато бе извършвал собствено разследване в сряда вечерта и вчера. Мълинър се беше обадил на всички приятели, състуденти и колеги на Софи, чиито имена беше успял да намери. Той беше казал на Шоу, че никой от тях не знае Софи да е била мишена на преследвач.

— Има един човек, за когото трябва да знаеш.

Този човек беше бившето гадже на Софи. Кайл Бътлър беше на двайсет и също студент, макар и в друг университет. Мълинър смяташе, че Софи и Кайл са скъсали преди около месец. Бяха се срещали от време на време в продължение на една година и връзката им бе станала сериозна едва в началото на пролетта. Въпреки че не знаеше защо са се разделили, Мълинър беше доволен.

Шоу си беше записал: Мълинър: КБ не се държеше добре със Софи. Не я уважаваше и говореше гадни неща. КБ е избухлив и импулсивен. Освен това употребява наркотици. Предимно трева.

Мълинър нямаше снимка на младежа — и Софи очевидно беше изчистила стаята си от образа му — но Шоу намери няколко във фейсбук. Кайл имаше атлетично телосложение, слънчев загар и гъста, къдрава руса коса над лице на древногръцки бог. Профилът му в социалните мрежи беше посветен на хевиметъл музиката, сърфинга и легализирането на наркотиците. Мълинър мислеше, че Кайл работи на половин ден и монтира стереоуредби на коли.

Мълинър: Нямам представа какво намираше Софи в него. Може би е мислела, че е непривлекателна, „момиче, вманиачено по компютрите“, а той е красив, страхотен сърфист.

Франк беше казал на Шоу, че младежът не е понесъл добре скъсването и започнал да се държи неадекватно. Един ден се обадил трийсет и два пъти. След като блокирала номера му, Софи го намерила в двора им да хлипа и да я моли да го приеме отново. Накрая се успокоил и сключили примирие. От време на време се срещали да пият кафе. Ходили да гледат някаква пиеса, „като приятели“. Кайл не настоял да се сдобрят, въпреки че Софи казала на баща си, че той отчаяно иска отново да се съберат.

При семейните отвличания почти винаги похитителят е мъжът. (Разкриването на един такъв случай, всъщност по прищявка, беше поставило началото на кариерата на Шоу като търсач на награди.) От време на време някой бивш съпруг или гадже отвличаше жената на своята страст.

Колтър Шоу беше научил, че любовта е неизчерпаема рецепта за лудост.

Той определи десет процента Кайл да е виновникът. Младежът може и да беше обсебен от Софи, но изглеждаше твърде нормален и ревлив, за да стане престъпник. Употребата на наркотици обаче беше притеснителна. Дали Кайл неволно беше изложил на риск живота на Софи, като я бе запознал с дилър, който не иска да бъде идентифициран? Дали Софи беше станала свидетел на кражба или друго престъпление, без дори да знае?

Шоу даде двайсет процента на тази хипотеза.

Той набра номера на младежа. Никой не отговори. Шоу остави съобщение, с най-добрия си глас на ченге, че току-що е говорил с Франк Мълинър и иска да разговаря с Кайл за Софи, и каза номера на един от половин дузината си активни телефони с предплатени карти, с кода на Вашингтон. Кайл можеше да си помисли, че го търсят от ФБР или Националната агенция за тактически спасителни операции на бивши гаджета, или нещо подобно.

След това Шоу измина петте километра до Пало Алто, където намери жилищната сграда на Кайл, която беше изградена от бежови и оранжеви блокчета пенобетон. Вратите необяснимо защо бяха бебешкосини. Шоу стигна до апартамент 3Б, почука на вратата, вместо да използва звънеца, който и без това едва ли работеше, и извика:

— Кайл Бътлър. Отвори вратата.

Държеше се като ченге, но не съвсем.

Никой не отговори. Шоу не мислеше, че младежът го отбягва, защото погледна през завесата на петна и не забеляза движение вътре.

Той пъхна визитната си картичка в пролуката между рамката и вратата. На нея бяха само името му и номерът на телефона с предплатена карта. Шоу написа:

Трябва да говоря с теб за Софи. Обади ми се.

Върна се в колата си и изпрати снимка на Кайл, адреса и телефонния му номер на частния си детектив Мак и поиска проверка на миналото му, криминални провинения и незаконно притежание на оръжие. Част от информацията не беше публично достояние, но Мак рядко правеше разлика между това кое е публично и кое не е.

Отново прегледа тетрадката, включи двигателя и потегли. Вече беше решил къде ще го отведе следващата стъпка в разследването.

На обяд.