Джефри Дивър
Избягай, ако можеш (68)

65.

— Моля те. Спаси себе си.

Двайсетина минути по-късно Колтър Шоу беше в каютата на потъващата риболовна гемия, до напречната преграда, която го отделяше от Елизабет Чабел. Той се опита да издълбае дървото около пантите с помощта на парчето от саксията.

— Чуваш ли ме, Елизабет? — извика Шоу.

„Улови мига“ потъна още малко. Сега водата струеше през дупката в предната част на каютата. Скоро щеше да започне да се излива като водопад.

— Бебето ми… — изхлипа жената.

— Стегни се. Трябва. Чу ли?

Тя кимна. Студът я караше да заеква.

— Ти н-не си полицай?

— Не.

— Т-тогава…

— Момче ли е или момиче?

— К-какво…

— Бебето. Момче ли е или момиче?

— Момиче.

— Измисли ли й име?

— Б… Б… Белинда.

— Не го чуваш често. Трябва да се покатериш колкото можеш по-нависоко на койката.

— А т-твоето… Име?

— Колтър.

— Н-не го чуваш често. — Елизабет се засмя и после отново се разрида. — Ти… ти… направи всичко, което… можа. Тръгвай. Имаш семейство. Измъкни се от тук. Благодаря ти. Бог да те благослови. Бягай.

— По-нависоко, качи се по-нависоко! Направи го, Елизабет… Джордж иска да те види. Майка ти и баща ти в Маями. Големите раци във Флорида, помниш ли?

Шоу стисна ръката й и тя го послуша и се качи на койката. Той захвърли безполезното парче от саксията.

Колко време оставаше до хипотермията? Сигурно вече настъпваше. Разбира се.

— Върви! — извика Елизабет. — Махни се от тук!

В същия момент през дупката, където беше люкът, нахлу вода, примесена с водорасли.

— Тръгвай! М-моля те…

Умри с достойнство…

Шоу се добра до рамката на прозорчето, погледна Чабел, провря се и се върна в океана. Беше замаян и дезориентиран от студа.

Вълна блъсна кораба, който го удари и отново го запрати към единия пилон на пристана. Кракът му намери перилата и Шоу се изтегли нагоре точно преди да бъде смазан.

Стори му се, че чу риданията на Чабел.

Халюцинираше ли?

Да, не…

Той се обърна към потъналата кърма на риболовната гемия и усилено заплува към нея. Беше престанал да трепери. Тялото му казваше: „Дотук бях. Вече няма смисъл да се мъча да те топля“.

Водата нахлуваше вътре, сякаш течеше през пукнатина в спукана язовирна стена. Корабът потъваше бързо.

Когато каютата беше почти напълно под водата, Шоу си пое дълбоко дъх и се гмурна.

На два метра и половина под водата той се хвана за перилата и стисна здраво дръжката на вратата. Подпря стъпала на стената на каютата и бавно изпъна крака.

Вратата устоя, както преди. Но след това бавно започна да се отваря.

Рискът му се отплати. При Софи Геймъра беше оставил вратата отворена. Правилата на „Шепнещият човек“ повеляваха, че винаги има начин да избягаш, ако се досетиш как.

Единственият изход тук беше вратата на каютата. Не беше закована с винтове, а се държеше от разликата в налягането на водата отвън и въздуха вътре. Шоу беше пресметнал, че щом водата вътре и навън се изравни, вратата може да бъде отворена. Така и стана.

Отварянето на вратата продължи сякаш цяла вечност. Най-после имаше достатъчно голяма пролука. Шоу се провря, сграбчи изпадащата в безсъзнание Чабел и я измъкна. Двамата изплуваха от кораба, който се скри под тях, потъвайки с кърмата надолу. Засмуканата вода след риболовната гемия ги повлече след нея, но само за момент. Двамата скоро изскочиха над повърхността, като едва си поемаха дъх.

Шоу зарита с крака и се огледа наоколо, за да се ориентира.

Все още се намираха на десетина метра от брега. Пристанът беше на метър и половина над тях, но нямаше стълба. Не можеха да се изкатерят по хлъзгавите зелени пилони.

— Добре ли си? — попита Шоу.

Елизабет изплю вода, закашля се и кимна. Беше много бледа.

Той продължи да размахва крака, за да се задържат на повърхността, като със свободната си ръка ги отблъскваше от пилоните, докато безразличните вълни ги тласкаха към пристана.

Единственият изход беше брегът… Но онова, което видя Шоу, не беше окуражително. Острите камъни, сиви като вкаменелости, бяха покрити със зелена като мъх растителност. Може би имаше места, където да се хване, но за да стигне дотам, означаваше да се оставят на милостта на вълните, които се разбиваха в камъните. Щяха да ги блъснат към острите им ръбове и да ги осакатят.

— Бебето ми… Бебето…

— Белинда ще бъде добре. Измъкнах те от „Т-Титаник“, нали?

— Бебето…

Е, добре. Камъните. Нямаше друг начин. Не оставаше време.

Докато Шоу се обръщаше към брега, Елизабет Чабел изпищя:

— Той е тук! Върнал се е!

Шоу вдигна глава и видя, че към пристана бяга някой.

Колкото и бързо да реагираха служителите на телефона за спешни случаи, силите на реда не можеше вече да са тук, освен ако не бяха дошли с хеликоптер, но наоколо не се виждаше хеликоптер. Сигурно беше Джими Фойл. Беше се върнал да ликвидира свидетелите.

Шоу зарита усилено с крака, като се мъчеше да се насочи към пристана. Щяха да се скрият отдолу и да рискуват повишаването и спадането на водата и да се опитат да избегнат шиповете, гвоздеите и острите морски жълъди върху пилоните.

Студените обятия на океана отново не им помогнаха. Водата държеше Шоу и Чабел на два метра от кея. Бяха отлична мишена за Джими Фойл, който беше превъзходен стрелец.

Шоу примига, за да прогони водата от очите си, погледна нагоре… и видя, че човекът се хвърли по корем върху прогнилия пристан и протегна ръка.

В нея нямаше пистолет, а нещо… дрехи, завързани като въже.

— Хайде, Шоу, хвани се! — Човекът беше детектив Дан Уайли.

В края на краищата подкреплението беше успяло да пристигне. Стандиш беше изпратила съобщение за помощ на Уайли. Тъй като те официално не разследваха случая, трябваше им някой страничен човек, и единственият, за когото се беше сетила Стандиш, беше служителят в отдел „Свръзки“.

След два опита Шоу успя да се хване за спасителното приспособление, което спусна Уайли.

Хитро. Уайли беше завързал сакото на Шоу и своето, а в края беше направил примка с колана си, като спасителна сбруя.

— Проври колана под мишниците й! — извика Уайли.

Докато ченгето държеше здраво своя край, Шоу нахлузи колана през главата на Елизабет Чабел и под мишниците й.

Едрият Уайли я издърпа нагоре и я качи на пристана. Спусна отново импровизираното приспособление и изтегли и Шоу, който му помагаше, като се изтласкваше с крака от пилоните. Минута по-късно и Шоу се покатери на кея.