Джефри Дивър
Избягай, ако можеш (40)

38.

— Нямам нищо против да призная, когато съм сгрешила — каза детектив Ладона Стандиш.

Тя говореше за съвета й Шоу да напусне Силициевата долина или да разгледа забележителностите наоколо.

Двамата бяха в кабинета й в сградата на Оперативната група, само едната половина от който показваше признаци на живот. Другата половина беше празна. Нямаше заместник на Дан Уайли, който сега сигурно разпределяше папки до и от различни правоприлагащи агенции в окръг Санта Клара — работа, която според Шоу беше равна на ад.

Когато Стандиш беше влязла в рецепцията на СОГТП преди двайсетина минути, той развеселено проследи трите фази на реакцията й, когато й каза какво е открил: 1) объркване, 2) раздразнение и 3) след като той сподели какво му е казал Джими Фойл, интерес.

Последва благодарност — реакция 3½? Тя го покани в кабинета си. Бюрото й беше отрупано с документи и папки. На шкафа имаше снимки на приятели и семейството й, както и няколко похвални грамоти, и още папки.

Идеята на Джими Фойл беше, че ако заподозреният е от категорията „Убийци“, той ще бъде онлайн почти непрекъснато.

— Онлайн присъствието му го определя — каза програмистът. — Е, той вероятно ходи на училище или на работа и спи — макар и не много. Обсебен е от играта и играе постоянно. — След това Фойл се наведе напред с лека усмивка на лицето. — Но как разбираш със сигурност кога не е играл?

Шоу осъзна, че въпросът е гениален. И отговорът беше, че геймърът не е играл, докато е отвличал Софи Мълинър и Хенри Томпсън и е застрелял Кайл Бътлър.

— „Шепнещият човек“ е МОРИ, мултиплейър онлайн ролева игра — обясни Шоу на Стандиш. — Играчите трябва да плащат месечна такса и това означава, че „Дестини“, издателят на играта, пази файл с кредитни карти.

Стандиш замислено докосна обицата си с формата на сърце, аксесоар, който рязко контрастираше на облеклото й от карго панталон, черна тениска и бойно яке. Да не говорим за големия Глок.45 на хълбока й.

— Фойл каза, че може да използваме информацията за кредитните карти, за да направим списък на всички абонати в района на Силициевата долина. И после от компанията ще разберем кой от тези хора играе вманиачено, но не е бил онлайн по време на отвличанията и убийството на Кайл Бътлър.

— Ще проработи. Харесва ми.

— Трябва да говорим с шефа на „Дестини“, Марти Ейвън. Можете ли да вземете съдебна заповед?

Стандиш се изсмя.

— Съдебна заповед? Въз основа на видеоигра? Ще стана за смях пред всеки съдия. — Тя погледна Шоу. Очите й бяха маслиненозелени и много тъмни, два нюанса по-тъмни от кожата й. И сурови. — Чувам едно нещо, господин Шоу.

— Може ли вече да преминем на „Колтър“ и „Ладона“?

Стандиш кимна.

— Чувам едно нещо: ние. Оперативната група не дава пълномощия на външни лица.

— Аз помагам. Знаеш го.

— Правила, правила, правила.

Той сви устни.

— Веднъж бях на гости на сестра си в северната част на щата Ню Йорк. Едно момче беше изчезнало. Изглежда, се беше изгубило в гората близо до дома си. Петстотин акъра. Полицаите бяха отчаяни, защото се задаваше снежна виелица. Наеха един местен консултант да им помага.

— Консултант?

— Ясновидец.

— Наистина ли?

— И аз отидох при шерифа. Казах му, че имам опит като следотърсач и че ще помогна безплатно. Те се съгласиха. — Шоу вдигна длани. — Не ми давай пълномощия, Ладона. Нека ти бъда консултант. Няма да струвам нито цент на държавата.

Тя отново докосна обицата си.

— За по-безопасно. Без оръжие.

— Без оръжие — съгласи се Шоу.

Стандиш стисна устни. Явно разбра, че той е предложил само половин споразумение.

Двамата излязоха от сградата на Оперативната група и се отправиха към сивия й нисан алтима.

— Какво стана с изчезналото момче? Тя помогна ли? — попита Ладона.

— Кой?

— Ясновидката.

— Как разбра, че беше жена? — попита Шоу.

— И аз съм ясновидка.

— Тя каза, че имала видение, че момчето е близо до езеро и се е подслонило под ствола на паднало орехово дърво на шест километра от дома си. Наблизо имало кутия от прясно мляко. И старо гнездо на червеношийка на клон до него.

— По дяволите. Много детайлно видение. Била ли е на мястото?

— Не. Отне ми десетина минути да намеря момчето. Беше в таванското помещение над гаража на семейството. Криело се там през цялото време. Не искало да прави теста по математика.