Джефри Дивър
Избягай, ако можеш (36)

34.

Истината е любопитно нещо.

Често помага, но понякога не помага.

Докато се стремеше към награди, Колтър Шоу беше научил, че обикновено не печелиш нищо, като лъжеш. Лъжата може да ти донесе няколко бързи отговора, но ако те разкрият, както често се случваше, източниците ще млъкнат.

Това не означаваше, че понякога не е полезно да оставиш убеждението, че не си този, за когото се представяш.

Шоу отново тръгна по претъпканите с хора пътеки в „Конференция К3“, разхождайки се сред публиката, която се състоеше предимно от млади мъже.

Той мина покрай павилионите на „Нинтендо“, „Майкрософт“, „Бетезда“, „Сони“ и „Sega“. Видя същите кръвопролития като преди, но имаше и безкръвни игри като футбол, американски футбол, състезания с коли, танци, решаване на ребуси и някакви други ексцентрични сюжети. В една от игрите зелени катерици, облечени с тореадорски дрехи и въоръжени с мрежи, гонеха разтревожени банани.

Шоу се запита дали има хора, които наистина прекарват времето си по този начин.

И после си зададе въпроса дали обикалянето из страната с очукан кемпер си заслужава повече.

Рискуваш и пренебрегваш страстите на другите.

Павилионът на „Найт Тайм“ беше по-голям, но и по-оскъдно украсен и мрачен от другите. Стените и завесите бяха черни и музиката — зловеща, но не думкаше в гърдите. Нямаше проблесващи светлини или прожектори. Разбира се, павилионът можеше да се похвали с дълги три метра екрани с висока разделителна способност, които сякаш бяха задължителни на Конференцията. Дисплеите показваха трейлъри на закъснялата версия „Главоблъсканица VI“. Текстът обещаваше: Очаквайте скоро!

Шоу се загледа в действието, което се развиваше на големия екран. Планети, ракети, лазери, експлозии. Пред мониторите в павилиона седяха петдесет и няколко млади хора и се пробваха да играят игрите на „Найт Тайм“. Пред него имаше млада жена със стилни червени очила и коса, завързана на конска опашка, която съсредоточено играеше „Мисия Прайм“.

— Това е гадно каза някакъв тийнейджър на приятеля си. Докато чакаше играта да започне, той гледаше рекламата и прозореца с новините, които беше видял Шоу. На екрана имаше други двама говорители, млади мъже с вид на компютърни специалисти. Те съобщаваха факта, че някакъв конгресмен е подкрепил предложение да се облага с данък интернет трафика на потребители над определен брой гигабайта на ден.

Приятелят на геймъра показа среден пръст на екрана.

Двамата се успокоиха, когато играта се зареди и започнаха да стрелят по извънземни.

Шоу се приближи до един служител.

— Имам въпрос — каза той на мъжа, който беше с черни джинси и сива тениска с надпис „НАЙТ ТАЙМ ГЕЙМИНГ“ на гърдите. Буквите започваха отляво в плътно черно и след това постепенно преливаха в пиксели и ставаха сиви, така че последното ИНГ се виждаше трудно. Шоу забеляза, че всички служители на „Найт Тайм“ имат еднакви униформи, макар и не толкова официални като тези на „Хонг-Сунг“.

— Да?

Мъжът беше шест-седем години по-млад от него. Горе-долу на възрастта на Мади Пул.

— Купувам игри за племенничките ми — за рождените им дни и за Коледа. И сега разглеждам някои.

— Чудесно — отвърна служителят. — Какво харесват?

— „Дуум“. „Алчният убиец“. „Наемен войник“. — Мади Пул го беше инструктирала.

— Класика. Хмм, момичета са, нали? На колко години са?

— На пет и на осем.

Мъжът се замисли.

— Чувал съм за „Главоблъсканица“. — Шоу кимна към екрана.

— Тъкмо щях да кажа, че е малко стара за тях. Но щом играят „Дуум“…

— Любимата на осемгодишната. Ами „Мисия Прайм“? Те харесват и „Шепнещият човек“.

— Не съм я чувал. И не съм я играл. Съжалявам.

— „Мисия Прайм“ е хубава, нали?

— О, голям победител в „Награди за игри“.

— Ще ги взема и двете. „Главоблъсканица“ и „Мисия Прайм“. — Шоу се огледа наоколо. — Откъде да купя дисковете?

— Дискове? Ами, ние само изтегляме. И е безплатно — отговори служителят.

— Безплатно?

— Всичкият ни софтуер е безплатен.

— Е, това си е страхотна сделка. — Той погледна към внушителен монитор над главите им. — Чувал съм, че шефът на компанията е гений.

На лицето на младия мъж се изписа почит и уважение.

— О, в бизнеса няма друг като господин Найт. Той е уникален.

Шоу погледна екрана.

— Това ли е новата версия? „Главоблъсканица VI“?

— Да.

— Изглежда добре. По какво се различава от сегашната?

— Основната структура е същата. АР.

— АР?

— Алтернативна реалност. Във „Версия VI“ увеличаваме броя на галактиките за изследване на пет квадрилиона и общият брой на планетите на петнайсет квадрилиона.

— Квадрилиона? Искате да кажете, че играчът може да посети толкова много планети?

— Теоретично, ако прекарате само по една минута на всяка планета, ще ви отнеме горе-долу двайсет и осем милиарда години да завършите играта — гордо каза служителят. — Затова…

— Избирай внимателно планетата.

Мъжът кимна.

— Новата версия се бави, нали?

Служителят зае отбранителна позиция.

— Съвсем малко. Господин Найт трябва да се увери, че всичко е безупречно. Той не би пуснал нещо преждевременно.

— Да чакам ли „Версия VI“? — Шоу отново кимна към екрана.

— Не. На ваше място бих си взел „Версия V“. Ето, вземете. — Мъжът даде на Шоу картонче:

ГЛАВОБЛЪСКАНИЦА

НАЙТ ТАЙМ ГЕЙМИНГ

ВИНАГИ БЕЗПЛАТНО…

На гърба беше написан линк за изтегляне. Шоу го пъхна в задния джоб на джинсите си.

Благодари на служителя и бавно тръгна покрай играчите. Зададе подобни въпроси на двама други служители в павилиона и получи същите отговори. Изглежда, никой не знаеше нищо за „Шепнещият човек“. Шоу се опита да разбере къде е в момента Найт и да научи някои неща за личния му живот. Никой не отговори на конкретните въпроси, въпреки че често се повтаряше едно и също послание: Тони Найт е визионер, бащата бог на Олимпа на високите технологии.

Шоу си помисли, че това намирисва на култ.

Той беше направил тук всичко, което можа, затова се отправи към изхода на павилиона, вървейки покрай завесата на стената. Измина половината разстояние и изведнъж се стресна, когато стотина лазери и прожектори, разположени около шестметровите монитори, извисяващи се над павилиона, насочиха огнени лъчи към тавана. Сред внушителен рев на електронна музика гръмовен глас извика:

— „Главоблъсканица VI“, бъдещето на игрите… Винаги безплатно…

И на екрана смъртоносен лъч взриви на парчета една от петнайсетте квадрилиона планети.

Всички наоколо се обърнаха към дисплея и светлинното шоу.

И затова никой не забеляза, когато завесата се разтвори и двама силни мъже дръпнаха Колтър Шоу в мрака от другата страна.