Джефри Дивър
Избягай, ако можеш (19)

18.

Шоу я последва. Уайли стоеше до товарната платформа, ръководеше огледа на местопрестъплението, и говореше троснато и с пренебрежение на друга млада полицайка.

Шоу си помисли, че щеше да бъде по-добре, ако случаят беше поет от детектив Стандиш, който вероятно не беше непоносим като партньора си.

Докато се приближаваха, Уайли кимна на младата полицайка, която водеше Шоу, и каза:

— Кати, скъпа, направи ми една услуга. Изпратих Сузи отпред. Виж дали тя има нещо за мен. Хайде, тичай.

— Сузи? А, имате предвид полицай Харисън.

Уайли не обърна внимание на иронията и заплашително добави:

— И не говори с репортерите. Ясен ли съм?

Лицето на русокосата полицайка помръкна, докато овладяваше гнева си. Тя тръгна по широката алея за коли между производствената сграда и складовете. Детективът се обърна към Шоу и потупа с ръка едното стъпало на товарната платформа.

— Седнете, Шефе.

Шоу остана прав и скръсти ръце на гърдите си. Уайли повдигна вежда, сякаш искаше да каже „Все едно“.

— Намериха ли камери за наблюдение на кръстовището между Тамиен и Четирийсет и втора? — попита Шоу.

— Търсят. — Уайли извади химикалка и тефтерче. — А сега, разкажете ми какво се случи. Всичко. Откакто излязохте от кабинета ми.

— Отидох пак в „Куик Байт“. Някой беше взел обявата „ИЗЧЕЗНАЛА“, която беше закачил бащата на Софи.

— Защо го е направил?

— И я беше заменил с това. — Шоу потупа джоба си.

— Какво имате там, Шефе? Тютюн за дъвчене? Антистрес топка?

— Имате ли латексова ръкавица?

Уайли се поколеба, както очакваше Шоу, но му даде една, също както очакваше Шоу. Той извади от джоба си листа със зловещото изображение с шаблон на мъжко лице, което беше взел от „Куик Байт“, и му го показа.

— И? — попита Уайли.

— Това изображение?

— Виждам го — намръщи се детективът.

— До стаята, където беше затворена Софи, имаше същото — или нещо подобно. Беше нарисувано като графит на стената.

Уайли също надяна латексови ръкавици. Взе листа и направи знак на една от криминалистките да се приближи. Даде й листа и й каза да го анализира.

— И провери в базата данни дали означава нещо.

— Добре, детектив.

Шоу си напомни, че свадливостта и талантът не се изключват взаимно.

— Ходили сте в кафенето. И след това?

— Отидох в парка „Сан Мигел“. Мислех, че ще изпратите екипи там.

Уайли остави тефтерчето и химикалката на високата товарна платформа. Шоу си помисли, че той смята да го удари. Детективът измъкна метално шишенце от джоба на панталона си, отвори го и извади клечка за зъби. Шоу долови мирис на мента.

— По-добре да останете на разположение тук, Шефе. — Уайли насочи клечката за зъби към Шоу и после я пъхна между зъбите си. Носеше дебел, гравиран венчален пръстен. Детективът отново взе тефтерчето и химикалката си.

Шоу продължи да разказва в хронологичен ред — как Кайл се е приближил до него и за колата на хълма.

— Вие ли бяхте? — попита Шоу.

Уайли примига.

— Защо да го правя?

— Вие ли бяхте?

Детективът не отговори.

— Видяхте ли онова превозно средство?

— Не.

— Тук има много невидими коли — измърмори Уайли. — Продължавайте.

Шоу обясни за заключението си, че Софи е била изнасилена и убита и че трупът й е бил изхвърлен, и че е потърсил най-логичните места, където би могъл да бъде, и е отишъл там.

— Казах на Кайл да отиде в дома на Софи, но той не ме послуша.

— Защо мислите, че похитителят не е погнал вас?

— Предполагам, че е помислил, че съм въоръжен. Детектив, всички врати на приземния етаж бяха заковани, освен една. Защо той я е оставил отворена?

— Защото се е върнал да я изнасили, Шефе.

— Тогава защо не е сложил катинар, както на портата?

— Говорим за извратеняк, Шефе. Не можем да очакваме такива хора да се държат като вас и мен, нали? — Уайли премести клечката за зъби само с език от единия край на устата си в другия. Хитър номер. — Предполагам, че вие ще вземете наградата.

— Това е делово споразумение между мен и господин Мълинър.

— Споразумение. — Гласът на Уайли беше внушителен като размерите на масивната му фигура. Шоу долови някакво ухание и предположи, че вероятно е от обилния спрей, с който детективът беше напръскал буйната си прошарена коса. — Поне ми кажете как чухте за това, Шефе.

— Казвам се Колтър.

— О, това е само галено име. Всеки използва галени имена. Обзалагам се, че и вие го правите.

Шоу не каза нищо.

Уайли размърда клечката в устата си.

— Наградата. Как чухте за нея?

— Не съм склонен да говоря повече за бизнеса си — отвърна Шоу и после добави: — Може да искате да вземете видеозаписа от камерата за наблюдение в „Куик Байт“ и да прегледате записаното през последния месец. Може да намерите по-ясен образ на извършителя — ако той е дебнел Софи.

Уайли си записа нещо, въпреки че Шоу нямаше представа дали е предложението му, или нещо друго.

Младата полицайка, която Уайли изпрати да търси нещо, се върна.

Детективът повдигна рунтавата си вежда.

— Какво намери, скъпа?

Тя му подаде плик за веществени доказателства. Вътре беше найлоновата торбичка от „Уолгрийнс“ с камъка, изцапан с кръвта на Софи.

— Беше в колата му, детектив.

Уайли изцъка с език.

— Хмм, кражба на веществено доказателство от местопрестъпление? Това е възпрепятстване на разследването. Ти имаш честта, скъпа. Прочети му правата. Е, господин Шоу, обърнете се и сложете ръце зад гърба си.

Шоу се подчини, като си помисли, че поне този път Уайли не го нарече „Шефе“.