Предговор

Почти всички знаменити световни писатели, редом с разнопосочните си интереси и търсения в сферата на сериозната литература, неизменно са се изкушавали да опишат своята представа за ужасното в живота. За едни то е в духовете на мъртвите и в опитите им да се свържат с настоящето, за други е часът на разплата за извършените грехове, трети от авторите залагат на неочакваното, абстрактното, необяснимото в общоприетите ценности, с което се сблъскваме и го преживяваме по нетрадиционни начини.

Подобен интерес към страховитото и ужасното е съвсем закономерен и обясним. От памтивека сме откърмени с представата за добро и зло, въображението ни от най-ранна детска възраст е населявано от приказни същества, нееднозначно натоварени с положителен или отрицателен знак. Едва ли има човешка общност, колкото и отдалечена да е географски, колкото и самобитна да е като култура, в която да няма някой местен Торбалан или пък Баба Яга, с които да се обясняват както реалните, така и ирационалните проблеми на човека. Защото в същината на битката между доброто и злото, между мрака и светлината, между богоподобното и демоничното начало неизменно и винаги е ситуиран човекът.

И доколкото всяка митология и всеки национален фолклор съдържат разкази и легенди за страховити неща, сред които се открояват разнообразни истории за призраци, чудовища, духове, вампири и върколаци, логична и дори необходима е експликацията на тези същества от народните вярвания в авторското творчество. В Античността зловредните сили имат добре конституиран произход и респективно съвсем закономерно са неутрализирани от страна на многочисления божествен апарат. В Средновековието източникът на всички злини е Дяволът, а основното му противодействие са усърдните пост, молитва и смирение. С настъпването на Ренесанса и най-вече с възхода на Просвещението се появяват и първите опити да се обясни злото като неделим елемент от самия човек. Романтизмът от своя страна предлага неограничен ресурс за разцвета на представата за ужасното. Тъй като свръхестествените същества винаги са изисквали по-особена атмосфера, достоен фон, мистична неясност и трагична обагреност, деветнайсети век се оказва изключително благотворен в литературно отношение. Много от писателите се изкушават да пишат за призраци и върколаци, някои дори посвещават цялото си творчество на тази тема. Започват да възкресяват ужасните народни предания, които придобиват по-оформен вид и така се ражда готическият роман, който умело си служи с изпитани техники за внушаване на странното и плашещото. Майсторите на перото осъзнават, че намекнатото, загатнатото и недоизказаното са много по-страшни от реалистичното описание, затова и в много от класическите образци на жанра авторите не се стараят да обяснят случващото се, а оставят въображението на читателя да го доизгради според собствените си разбирания за ужас. Така разказите за наглед обикновени хора и случки събуждат у читателя онова суеверие пред неведомите сили, което обостря до крайна степен сетивата му и го тласка в дебрите на подсъзнанието. Затова и по-модерните образци на жанра са ситуирани именно в сферата на психиката и вътрешния глас. Ако за авторите от осемнайсети и деветнайсети век страшното се свежда до духове, призраци, вещици, черни котки, причудливи звуци или внезапен огън, то през двайсети век свръхестественото е еднакво абсурдно и допустимо, доколкото е част от собствената ни същност и от личното ни съзнание.

Историите в тази книга изследват дебрите отвъд пределите на човешкия разум и разказват както за пришълците в нашия живот, така и за онези тъмни сили, стаени в душата ни, които понякога си пробиват път навън и ни променят до неузнаваемост. Истински или въображаеми, безплътни или осезаеми — всички те оставят своите знаци по земния ни път и само чистата съвест няма защо да се бои от тях, когато удари полунощ.