Катрин Тейлър
Завръщането (18)

17.

— И защо не си ми споменала и дума? — попита Кейт полуукорително, полуусмихнато, докато наливаше на Тили чаша чай.

Най-накрая бяха останали сами в дневната в Дарингам Хол, понеже Бен и Питър се бяха усамотили в кабинета, и Кейт умираше да разбере на какво точно се дължеше фактът, че в момента Тили седеше на дивана й с грейнали очи.

Беше сигурна, че приятелката й изпитва нещо повече към Питър Адамс, знаеше и че телефонните разговори между двамата стават все по-дълги и обстоятелствени. Но колкото и да я подпитваше, Тили всеки път избягваше отговора.

— Нали твърдеше, че сте само приятели — каза строго.

Тили пое чашата и се усмихна виновно.

— Така си и беше. Питър нито веднъж не загатна, че означавам нещо повече за него. Пък аз не исках да ставам за посмешище заради чувствата си. — При тези думи въздъхна. — Кейт, той е по-млад от мен и живее в Америка. Мисля, че просто се страхувах да говоря за това, понеже се опасявах да не чуя, че любовта помежду ни и бездруго е обречена.

Кейт изсумтя.

— Дрън-дрън! За това няма предписания. Пък и винаги съм смятала, че двамата сте един за друг. Да, наистина — настоя, когато Тили я изгледа невярващо. — Усещаше се, че помежду ви има нещо специално, въпреки че сте коренно различни.

Тази констатация явно много зарадва приятелката й, защото Тили буквално засия.

— Че ще ми се случи още веднъж… — каза замечтано. — И през ум не ми е минавало, Кейт.

Кейт отвърна на усмивката й, макар че последиците от щастието на Тили не й допадаха много-много.

— И действително заминаваш с него за Ню Йорк?

Тили кимна.

— Да. Летим вдругиден. Всъщност преди това би трябвало да уредя още куп неща, но според Питър ще имам време да го направя и по-късно. — Тя повдигна рамене. — Ако питаш него, най-добре да продам веднага къщата и да тръгна за Ню Йорк с всичкия си багаж.

— Ами ти? — Кейт отпи глътка от чая и погледна скептично приятелката си. Познаваше Тили от достатъчно време, за да забележи кога нещо й тежи на душата. — И ти ли го искаш?

— О, да, безусловно. — Усмивката на Тили стана по-блага. — За това съм си мечтала през цялото време. Но…

— Но какво? — хвана се за думата й Кейт.

Тили пак повдигна рамене.

— Някак си е твърде красиво, за да е истина. Все още имам чувството, че сънувам, и се боя да не се събудя. — Въздъхна и добави: — Чувам онзи досаден гласец в главата си, който непрекъснато ми нашепва, че почти не познавам Питър и затова трябва да се подготвя за евентуален провал на връзката ни. Че се нуждая от предпазна мрежа и двойно подсигуряване и не бива да се хвърлям презглава в такова несигурно приключение. — И за трети път повдигна рамене. — Откачена работа, а? От месеци не копнея за нищо друго, освен Питър да отвърне на чувствата ми. Пък сега, когато вече зная, че ме обича, се колебая. Глупаво, нали?

— Не, съвсем не — възрази Кейт и се замисли за собствените си смесени чувства, когато се събра с Бен. Тогава и тя постоянно се люшкаше между безгранична надежда и бездънни съмнения, та и до днес понякога се чувстваше така. Дори в момента съмненията надделяваха и тя самата не би се отказала от предпазна мрежа и двойно подсигуряване. Дълбоко въздъхна и продължи: — Винаги е скок в неизвестността и според мен всеки се бои, даже когато става въпрос за нещо желано.

Усмихна се, въпреки че не й беше до това. Тъй като паднеше ли, падаше много от високо, а след пожара имаше усещането, че може да й се случи всеки миг. Любовта между Тили и Питър обаче беше нещо различно. Двамата не бяха принудени да се занимават с проблеми като почти фалирало имение, скептични роднини и враждебно настроени селяни и Кейт им стискаше палци да си спестят и занапред подобни неприятности.

— Сигурна съм, че ще бъдеш много щастлива в Ню Йорк — увери приятелката си и си спомни за дните, които бе прекарала там с Бен. — Градът е фантастичен, няма да скучаеш и секунда, докато си с Питър. Но ужасно ще ми липсваш — добави с въздишка.

— Ох, Кейти, не говори така. — В очите на Тили се появи подозрителен блясък. Протегна ръце и привлече към себе си Кейт, която също се бореше със сълзите. — Впрочем това е другата причина, заради която не ми се заминава. Не мога да тръгна просто така и да те изоставя. Точно сега, когато ви е изключително трудно.

Кейт преглътна. Толкова й се искаше да разкаже на Тили за проблемите между нея и Бен през последните дни. На няколко пъти беше на косъм да сподели с приятелката си, но сега вече беше късно. Щеше да я притесни, а не искаше. Тили заслужаваше щастието си с Питър и щом желанието й бе да замине с него за Ню Йорк, трябваше да го осъществи без угризения. Затова и поклати решително глава.

— Напротив, можеш. Все пак Ню Йорк не е краят на света. По всяко време можем да си говорим по телефона. Или по скайп. Нали имаш опит — рече с усмивка и Тили засия срещу нея, явно успокоена, че Кейт не възразява срещу преместването й.

— Да, ще го правим — каза и огледа салона, който Кейт и Бен използваха като всекидневна. — Най-накрая приключихте с преустройството, а? Признавам, страхотно се е получило. Много харесвах малкото ти бунгало, но това тук говори за истински стил.

Комплиментът зарадва Кейт и тя също плъзна поглед по стаята. Намираше се в досега неизползвана част от замъка. Бен ремонтира помещенията и предостави на Кейт възможността да избере в кои да се настанят. Тази и съседната стая, в която бе общата им спалня, й харесаха особено много, защото бяха просторни и прозорците гледаха към градината. Кейт ги обзаведе с много любов с мебели от замъка и някои вещи, които донесе от бунгалото. Бен се съгласяваше с всяко предложение, но кажи-речи нямаше личен принос в оформянето на интериора. В началото пътува доста често до Ню Йорк, за да уреди всичко, но донесе от апартамента си само малко дрехи, компютъра си и книги. Когато Кейт го попита, каза, че искал да започне нов живот в Англия, и тя не подложи думите му под съмнение. Сега обаче й направи впечатление, че той сякаш не се е установил за дълго тук. Дали изобщо възнамеряваше да живее заедно с нея? Беше ли щастлив тук? Може би Ню Йорк му липсваше много повече, отколкото й признаваше, и затова се беше отдръпнал от нея. Дали пък не се чувстваше притиснат до стената? При тази мисъл мъчително преглътна.

— Знаеш ли, винаги съм имала чувството, че мястото ти е в Дарингам Хол — рече замислено Тили и откъсна Кейт от разсъжденията й. — Още като беше малка, се усещаше колко много означават за теб замъкът и Камдънови. Човек ще рече, че срещата ти с Бен е била дело на съдбата. Сякаш така е трябвало да стане.

Кейт отвърна половинчато на усмивката й, но си замълча. Какво би могла да каже? И тя беше вярвала, че мястото на Бен е тук. Само че дали наистина беше така? Дали той все още имаше желание да се занимава с всичко тук? Вече не беше толкова сигурна в това.

След пожара се беше променил. Сега беше по-недостъпен и дистанциран по начин, който й причиняваше болка. Вярно, беше тук и нощем лежеше до нея, ала вече не я прегръщаше и целуваше както по-рано — уж заради контузеното й рамо. Но зад този претекст се криеше нещо друго, Кейт ясно го усещаше. Само че още не беше успяла да открие какво.

— Хайде да проверим къде се бавят мъжете! — предложи на Тили, понеже внезапно изпита непреодолим копнеж по близостта на Бен.

— Чудесна идея. Време е да приключат разговора си — отбеляза Тили и последва Кейт по коридора.

— Едгар как прие напускането ти? — поинтересува се Кейт, докато вървяха към кабинета на Бен.

— Честно казано, още не знае, че заминавам. — Тили сви рамене, щом видя изненаданата физиономия на Кейт. — Опитах се да се свържа с него, обаче той не вдига нито домашния, нито мобилния си телефон, а през последните дни не е идвал и в „Трите корони“. Джаз знае и обеща да му предаде, но досега не ми се е обадил.

— Ами ако не те пусне? — запита угрижено Кейт, а Тили махна с ръка.

— Имам толкова дни неизползван отпуск, че съвсем спокойно ще ми стигнат до края на официалното предизвестие. Освен това приказвах с Роуз Аштън. Случвало се е да ме замества и има голямо желание да поеме работата. Разбира се, окончателното решение е в ръцете на Едгар. Наистина бих искала час по-скоро да обсъдим това, но след като той не…

Мобилният й телефон иззвъня и Тили го извади от джоба си. Изненадано се вгледа в дисплея, сетне вдигна глава към Кейт.

— Едгар е.

— Говорим за вълка… — усмихна се Кейт, ала Тили остана сериозна. Въпреки уверенията й разговорът с шефа очевидно й беше малко неприятен.

— Хайде де, вдигни и изясни нещата — настоя Кейт. — Ще избързам напред, а ти ще ме настигнеш, щом свършиш, става ли?

Тили кимна с благодарност и се извърна, за да приеме разговора.

— Едгар?

Кейт не чу нищо повече от разговора им, понеже бързо продължи по коридора. Беше й мъчно за Едгар, защото ако не се лъжеше, той беше влюбен до уши в Тили и сто на сто нямаше да приеме с радост новината, че ще напусне Салтърс Енд с друг мъж. А и тя самата трудно можеше да си представи „Трите корони“ без Тили, която бе душата на кръчмата и липсата й щеше да се усети и в кухнята, и зад тезгяха. Това беше сигурно.

Щом стигна до вратата на кабинета, отвътре се дочуха разпалени гласове и Кейт се закова намясто от изненада. Не беше очаквала, че Бен и Питър могат да се скарат, затова се почуди дали няма да им попречи с появата си. Само че любопитството й взе връх, така че почука и влезе в стаята.

Бен и Питър стояха до прозореца, задълбочени в спора си, но в един момент Бен извърна глава в нейната посока, видя я и мигновено млъкна. Питър обаче бе застанал гърбом към нея и продължи да говори:

— Не, по дяволите! В никакъв случай апартамента! Дума да не става! Ако го продадеш сега, няма да можеш…

В същия миг забеляза, че Бен не го слуша повече, и се обърна.

— О! — възкликна и направи виновна физиономия, което още повече засили шока на Кейт. Тъй като явно беше наясно, че информацията, която току-що бе издал, е съвсем нова за Кейт.

— Още държиш апартамента в Ню Йорк? — запита тя и когато Бен кимна, усети как върху раменете й се стовари неимоверна тежест.